В понеделник е голям празник, жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат….
На първи май Църквата чества св. оракул Йеремия, който живял към 600 години преди Рождество Христово. Светецът бил прочут с пророчествата си и пръв проповядва идването на Христос сред хората.
Предсказал рухването на Юдея под египетско и след това под вавилонско иго, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези знамение юдеите убивали светеца с камъни. „ Книга на оракул Йеремия ” с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.
На този ден българите би трябвало да съблюдават няколко обичаи и да изпълнят традиции, с цел да имат щастливи дни, лишени от проблеми и заболявания.
Българите назовават празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен национален бит за този ден е обредното преследване на змии, сходно на това на Си светци и Благовец. Оттук денят на св. Еремия е прочут и като Зъмски (змийски) ден.
От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с вълшебен заклинания: „ Еремия у поле, змия у море! ” или „ Бягайте, змии и гущери, че е утрин Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци ”.
Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, тъй като те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и имат вяра, че по този начин няма да ги хапят змии, а в случай че ги ухапят, няма да е смъртоносно.
Друг бит, присъщ за празника, е ритуалната изработка на подници – глинени съдове за печене на самун. Според народа ни, те имали магическа мощ и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците.
Сутринта на празника моми и дами отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, стартират да я тъпчат с боси крайници. Всяка жена гледа най-малко малко да се изцапа с тази примес, като се има вяра, че по този начин се защищава от захапване от отровна змия.
Глината смесват с слама, кълчища и четина и след това я отнасят на баш майсторката стара жена, която създава съдовете. Броят на подниците варира съгласно числеността на фамилията, само че наложително е нечетен.
В обреда не могат да вземат участие дами, които имат неотдавна умряли близки, тъй като се има вяра, че подниците няма да а здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде „ тежко ” на оня сват. Обредът приключва с женска софра.
Св. Йеремия се уважава и като заповедник на градушката и по тази причина денем му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища дамите, които скоро са родили, почитат светеца, с цел да не ерменясват те и децата им.
В националните показа ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с нея баят на майките и бебетата им. Тази билка момите скрито пускат в храната на определения момък и по този начин вършат магия за обич.
Рано сутринта на Свети Йеремия дамите се търкалят по росните ливади, с цел да бъдат здрави.
Именици са Ерменко, Ермена
