На първи март българите отбелязват празника на Баба Марта. По

На първи март българите означават празника на Баба Марта. По традиция на този ден всеки подарява на околните и приятелите си специфичен талисман - мартеница, направена от бял и червен конец, за здраве и мощ.

Празникът евентуално е античен езически бит, непокътнат само от българите. Той се свързва и с началото на пролетта и новата стопанска година. На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, алена кърпа и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Според националните вярвания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и постоянно е ядосана, тъй като двамата ѝ братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето за какво Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението ѝ оказва мощно въздействие върху времето - когато е засмяна, то е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

На 1 март дърветата и животните също би трябвало да бъдат закичвани с мартеници. Мартениците се смъкват при типа на първите пристигнали щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.