Любов по време на война. За 3 дни азовчанката `Нава` стана годеница, съпруга и вдовица |
На панаира на книгата Mariupol Open Book през септември 2021 година поетичното томче " Цветя и оръжия " влезе в топ 3 на продажбите. В него в стихове и рими мариуполчанката Валерия Карпиленко споделя истории на украински военни в стихове. През май 2022 за Валерия, която към този момент е боец и е една от защитничките на Азовстал с позивна " Нава ", описват бойците по всички украински фронтове. Само за три дни " Нава " стана избраница, брачна половинка и вдовица и се трансформира в знак на любовта по време на война в Украйна. В история, която чака своя Шекспир.
В мирни времена поезията била една от пристрастеностите на Валерия. " Отгледаха ме баба и дядо и те са ми разказвали, била съм доста дребна, не съм умеела да пиша, само че съм говорела в всякакви детски рими, а те ги записвали. " - споделя в едно от телевизионните си участия преди войната поетесата. С годините станало ясно, че има гений и траяла с писането, почнала работа като публицист, паралелно с това написала и докторат по обществени връзки, преподавала преди войната в Мариуполския държавен университет в продължение на 6 години. След събитията от 2014 година, когато претърпяла за малко окупацията на родния си Мариупол от проруски сили, Валерия трансформирала мирогледа си. Студентите, деятелите, патриотите, с които след лекции ходела на митинги против русификацията на града, станали новото семейство на преподавателката. Променила се и поезията и - почнала да написа за познати, за войната, а томчето " Цветя и оръжия " се трансформирало в нейното оръжие за отстояване на украинския език и украинската просвета.
Три години преди войната Валерия се срещнала с Андрей. По това време тя била началник на пресслужбата на Донецкия граничен отряд, а Андрей граничар в отряда.
„ Когато стана ясно, че стартира става нещо неприятно, Андрей към момента беше военнослужещ, а аз към този момент не бях в армията. Демобилизирана съм по здравословни аргументи, неработоспособен съм ІІІ група. Всъщност съм негодна за военна работа в спокойно време и съм отчасти годна за военна работа по време на война. Андрий ми сподели тогава да се махам от града, тъй като идва войната. В същото време той си знаеше, че няма да потегли, че би трябвало да остана. " - спомня си украинката.
На 24 февруари Валерия почувствала - Украйна е на прага на същинска пълномащабна война. Без да се замисли отишла във военната комендатура и оттова я мобилизирали в редиците на полка " Азов ", където станала един от бойците му с позивна " Нава ". Заедно с граничаря Андрей, псевдоним " Брадата " се оказала след това блокирана в лабиринтите на Азовстал. " Нава " и " Брадата " съвсем не се виждали, нямало и време за приказки.
" Първата ни среща в Азовстал беше когато Андрей попадна под обстрел и беше ранен от шрапнел. Избяга от болничното заведение, с цел да пристигна при мен и ми сподели: " Давай да се оженим тук! " -
спомня си жената-войник. Не му дала отговор нищо, само че той се върнал повторно, към този момент с халки от станиол. След това пояснение на 5 май, станали годеници, а още на същия ден под грохота на изстрели и детонации и измежду няколко приятели по оръжие бракът бил регистриран с доклад до командването. Тогава двамата съумели и да си поговорят. За първи път, а както се оказало, и за финален.
На 7 май Андрей, умрял, защитавайки Азовстал.
" Три дни ти беше ми брачен партньор легален,
и цяла безкрайност - моята обич. " -
написа след вестта за гибелта на брачна половинка си " Нава " и разгласява спонтанните военни халки от жълт станиол.
" Андрей ги направи поради мен в Азовстал, от фолио. Бяха идеални. Тук денят е колкото една година. Аз бях избраница, бях брачна половинка, в този момент съм вдовица. Дума, която в този момент е ужасно да произнеса. Ожениха ни на рождения ден на " Азов ", 5 май. Граничар и азовка. Просто сформираха доклад.Тук, измежду експлоадиранията и обстрела. Но това беше толкоз благополучен ден и толкоз щастлива фотография... "
" Нава " дала обещание на Андрей да се измъкне от Азовстал и да живее и за двамата.
" Успяхме да се оженим. Успяхме да бъдем щастливи. Нямаше време да се съберем. Ще те обичам вечно, мой воин! " - написа защитничката на комбината в Мариупол.
В мирни времена поезията била една от пристрастеностите на Валерия. " Отгледаха ме баба и дядо и те са ми разказвали, била съм доста дребна, не съм умеела да пиша, само че съм говорела в всякакви детски рими, а те ги записвали. " - споделя в едно от телевизионните си участия преди войната поетесата. С годините станало ясно, че има гений и траяла с писането, почнала работа като публицист, паралелно с това написала и докторат по обществени връзки, преподавала преди войната в Мариуполския държавен университет в продължение на 6 години. След събитията от 2014 година, когато претърпяла за малко окупацията на родния си Мариупол от проруски сили, Валерия трансформирала мирогледа си. Студентите, деятелите, патриотите, с които след лекции ходела на митинги против русификацията на града, станали новото семейство на преподавателката. Променила се и поезията и - почнала да написа за познати, за войната, а томчето " Цветя и оръжия " се трансформирало в нейното оръжие за отстояване на украинския език и украинската просвета.
Три години преди войната Валерия се срещнала с Андрей. По това време тя била началник на пресслужбата на Донецкия граничен отряд, а Андрей граничар в отряда.
„ Когато стана ясно, че стартира става нещо неприятно, Андрей към момента беше военнослужещ, а аз към този момент не бях в армията. Демобилизирана съм по здравословни аргументи, неработоспособен съм ІІІ група. Всъщност съм негодна за военна работа в спокойно време и съм отчасти годна за военна работа по време на война. Андрий ми сподели тогава да се махам от града, тъй като идва войната. В същото време той си знаеше, че няма да потегли, че би трябвало да остана. " - спомня си украинката.
На 24 февруари Валерия почувствала - Украйна е на прага на същинска пълномащабна война. Без да се замисли отишла във военната комендатура и оттова я мобилизирали в редиците на полка " Азов ", където станала един от бойците му с позивна " Нава ". Заедно с граничаря Андрей, псевдоним " Брадата " се оказала след това блокирана в лабиринтите на Азовстал. " Нава " и " Брадата " съвсем не се виждали, нямало и време за приказки.
" Първата ни среща в Азовстал беше когато Андрей попадна под обстрел и беше ранен от шрапнел. Избяга от болничното заведение, с цел да пристигна при мен и ми сподели: " Давай да се оженим тук! " -
спомня си жената-войник. Не му дала отговор нищо, само че той се върнал повторно, към този момент с халки от станиол. След това пояснение на 5 май, станали годеници, а още на същия ден под грохота на изстрели и детонации и измежду няколко приятели по оръжие бракът бил регистриран с доклад до командването. Тогава двамата съумели и да си поговорят. За първи път, а както се оказало, и за финален.
На 7 май Андрей, умрял, защитавайки Азовстал.
" Три дни ти беше ми брачен партньор легален,
и цяла безкрайност - моята обич. " -
написа след вестта за гибелта на брачна половинка си " Нава " и разгласява спонтанните военни халки от жълт станиол.
" Андрей ги направи поради мен в Азовстал, от фолио. Бяха идеални. Тук денят е колкото една година. Аз бях избраница, бях брачна половинка, в този момент съм вдовица. Дума, която в този момент е ужасно да произнеса. Ожениха ни на рождения ден на " Азов ", 5 май. Граничар и азовка. Просто сформираха доклад.Тук, измежду експлоадиранията и обстрела. Но това беше толкоз благополучен ден и толкоз щастлива фотография... "
" Нава " дала обещание на Андрей да се измъкне от Азовстал и да живее и за двамата.
" Успяхме да се оженим. Успяхме да бъдем щастливи. Нямаше време да се съберем. Ще те обичам вечно, мой воин! " - написа защитничката на комбината в Мариупол.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ