Ваня Гизенко, експерт: Архивът на Радой Ралин e висок колкото четириетажна сграда
На осми ноември 1968 година разхождащите се към обяд из тогавaшния „ Парк на свободата “ стават очевидци на естествено знамение. От небето се сипят листа, само че не есенни, а книжни.
Бълва ги коминът на полиграфически комбинат „ Димитър Благоев “. По-любопитните могат да прочетат по някои от тях „ Люти чушки “. Тук – там огънят е пощадил и имената на създателите: Радой Ралин и художникът Борис Димовски.
Днес част от тези тъжни останки от една неразрешена и унищожена книга, паралелно с пишещата машина на поета, могат да си видят в изложбената зала на ДА „ Архиви “ в експозицията „ Радой Ралин в огледалото на времето “.
Повече от 100 негови портрета, шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари „ Слънце “ приказват, че известния сатирик е бил обичан обект за всевъзможни звани и незвани рисувачи: от Борис Димовски до Дончо Цончев.
Експонатите от изложбата са единствено дребна част от архива на Ралин, подарен от синовете му през 2014 година, за прилагане от бъдещите откриватели. Там може да се прочетат такива неостаряващи епиграми, за които е мъчно, даже да се намерения, че са писани преди 70 години, като: „ Свободата идеал недостижим/ на втори ден се трансформира в режим “ или „ Който постъпва често/не живеел елементарно “, или „ Колко къс интервал си свободице обожавана/ появиш ли се и на часа биваш унищожавана “.
За такова творчество несъмнено заплаща. Скъпо. Няма по какъв начин, откакто си написал: „ Качете се на тротоарите/за да не ви сгазят колите на другарите “ - да очакваш другарите да ти ръкопласкат.
Ваня Гизенко е специалистът прочел два пъти архива на Радой Ралин. Твърди, че подредени един върху различен листата му се трансформират в колона висока дванадесет линейни метра или колкото четириетажна постройка:
- Госпожо Гизенко, какво разбрахте за Радой Ралин откакто сте прочели всичко от него и за него?
- В първия миг си споделих: Боже мой, какъв суетлив човек, събирал е всичко обвързвано с него. След това си дадох сметка, че това не е суетност, а изясняване фактологията на личния му живот. Той просто е имал изострено възприятие за историчност.
В това се убедих, откакто открих молбата му до починалия професор Дойно Дойнов, в която моли да работи с архивите по написването на сюжета на „ Аз съм Левски “, който става кино-роман, само че в никакъв случай филм. Има и доста творби, които други хора, са му изпращали за мнение. и съвещания.
Той е работил над тях, редактирал ги е и ѝ давал оценки. Имал е отношение към младите създатели. Малко се знае, че с изключение на добър стихотворец Ралин е бил и художник. Още младеж той прави шарж на Ст. Л. Костов, който е оповестен в вестник „ Бургаски фар “. В някои от писмата доста хора, след изгарянето на „ Люти чушки “, показват морална поддръжка към създателя.
- Нека още един път изясним какво е случило с въпросните „ чушки “?
- Книжката, в основата на която са национални поговорки, излиза в първите дни на ноември 1968 година. Клеймото е на „ Профиздат “, чийто шеф и бил другар на Ралин. Тиражът е 30 000.
Тя потегля по книжарниците, само че на третия четвъртия ден, някой светва Живкова, че опашката на едно изрисувано прасе е неговия автограф. Това не е правилно. И Димовски и Ралин до последно са отричали това да е истина, само че 10 000 бройки са конфискувани и изгорени.
- Какви са следствията за Ралин?
- Той е уволнен и година е без работа. В декемврийския брой на списание „ Български публицист “ излиза остро сериозна публикация за книгата му. Точно там Ралин е сложил и съхранил изгорени фрагменти от нея.
Академик Тодор Павлов, на който е отдадена епиграмата „ Син тулум /за просвета ням “ в друга публикация довършва поета. От там като лавина следват сериозни трудове. На наред с това, има и други гласове. Авторът получава доста писма, в които го поддържат.
В едно от тях, написано с килнат, малко необразован почерк, само че доста топло и сърдечно, са закопчани с топлийка и пет лв.. Те по този начин са си и останали. Като горделив човек с достолепие Ралин в никакъв случай не би пипнал непознати пари.
Професор Иван Газдов: Писанията бяха единствено мотив да го гонят
- Професор Газдов, за книгата си „ Смей се клоун “ Радой Ралин ви кани да извършите илюстрациите, само че тя, тогава, не вижда бял свят. Защо?
- Книгата бе поръчана от издателство „ Народна просвета “ през 1982 година. Имаше петдесет доста комплицирани илюстрации. И беше спряна. Явно на Радой не му е било елементарно.
Сега от показаните документи виждам, че е писал, питал, само че отговор никой не му е дал. Така книгата излезе след Десети ноември 1989 година.
-Какво толкоз е имало в нея, че да я спрат?
- Тя даже не е негова персонална книга, а преводи на създатели от римско време до наши дни. Няма нищо непосредствено и смущаващо и това ми сподели нещо доста съдбовно и трудно: Че Радой е гонен поради самия него а не поради това което написа. Затова, че е персона. Писанията са сама мотив. Защото тази книга беше почтена от позиция на политиката.
- Каква бе ориста и тогава?
- Показахме петдесетте илюстрациите в „ Дома на киното, а след месец в Дома на хумора и сатирата “ в Габрово. И като се разбра, че книгата няма да излезе Радой предложи да създадем изложения във всички галерии в България.
- По-късно поетът реши да направи албум за мен. Той бе плануван в издателство „ Български художник “. За задачата ми зададе 237 въпроса. И те ми се костваха по-важни от отговорите. Защото в тях Радой анализираше, правеше сечения, разясняваше всички изкуства, който познаваше в елементи.
Тогава осъзнах, че не съм просто негов прочут, с който яде кокошка, която раздира с ръце, както правеше, а доста повече.
- Вие сте печален човек, а той радостен ли беше?
- Различна работа. Не беше доста радостен, тъй като животът му по никакъв начин не беше лек.
Исак ГОЗЕС
Бълва ги коминът на полиграфически комбинат „ Димитър Благоев “. По-любопитните могат да прочетат по някои от тях „ Люти чушки “. Тук – там огънят е пощадил и имената на създателите: Радой Ралин и художникът Борис Димовски.
Днес част от тези тъжни останки от една неразрешена и унищожена книга, паралелно с пишещата машина на поета, могат да си видят в изложбената зала на ДА „ Архиви “ в експозицията „ Радой Ралин в огледалото на времето “.
Повече от 100 негови портрета, шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари „ Слънце “ приказват, че известния сатирик е бил обичан обект за всевъзможни звани и незвани рисувачи: от Борис Димовски до Дончо Цончев.
Експонатите от изложбата са единствено дребна част от архива на Ралин, подарен от синовете му през 2014 година, за прилагане от бъдещите откриватели. Там може да се прочетат такива неостаряващи епиграми, за които е мъчно, даже да се намерения, че са писани преди 70 години, като: „ Свободата идеал недостижим/ на втори ден се трансформира в режим “ или „ Който постъпва често/не живеел елементарно “, или „ Колко къс интервал си свободице обожавана/ появиш ли се и на часа биваш унищожавана “.
За такова творчество несъмнено заплаща. Скъпо. Няма по какъв начин, откакто си написал: „ Качете се на тротоарите/за да не ви сгазят колите на другарите “ - да очакваш другарите да ти ръкопласкат.
Ваня Гизенко е специалистът прочел два пъти архива на Радой Ралин. Твърди, че подредени един върху различен листата му се трансформират в колона висока дванадесет линейни метра или колкото четириетажна постройка:
- Госпожо Гизенко, какво разбрахте за Радой Ралин откакто сте прочели всичко от него и за него?
- В първия миг си споделих: Боже мой, какъв суетлив човек, събирал е всичко обвързвано с него. След това си дадох сметка, че това не е суетност, а изясняване фактологията на личния му живот. Той просто е имал изострено възприятие за историчност.
В това се убедих, откакто открих молбата му до починалия професор Дойно Дойнов, в която моли да работи с архивите по написването на сюжета на „ Аз съм Левски “, който става кино-роман, само че в никакъв случай филм. Има и доста творби, които други хора, са му изпращали за мнение. и съвещания.
Той е работил над тях, редактирал ги е и ѝ давал оценки. Имал е отношение към младите създатели. Малко се знае, че с изключение на добър стихотворец Ралин е бил и художник. Още младеж той прави шарж на Ст. Л. Костов, който е оповестен в вестник „ Бургаски фар “. В някои от писмата доста хора, след изгарянето на „ Люти чушки “, показват морална поддръжка към създателя.
- Нека още един път изясним какво е случило с въпросните „ чушки “?
- Книжката, в основата на която са национални поговорки, излиза в първите дни на ноември 1968 година. Клеймото е на „ Профиздат “, чийто шеф и бил другар на Ралин. Тиражът е 30 000.
Тя потегля по книжарниците, само че на третия четвъртия ден, някой светва Живкова, че опашката на едно изрисувано прасе е неговия автограф. Това не е правилно. И Димовски и Ралин до последно са отричали това да е истина, само че 10 000 бройки са конфискувани и изгорени.
- Какви са следствията за Ралин?
- Той е уволнен и година е без работа. В декемврийския брой на списание „ Български публицист “ излиза остро сериозна публикация за книгата му. Точно там Ралин е сложил и съхранил изгорени фрагменти от нея.
Академик Тодор Павлов, на който е отдадена епиграмата „ Син тулум /за просвета ням “ в друга публикация довършва поета. От там като лавина следват сериозни трудове. На наред с това, има и други гласове. Авторът получава доста писма, в които го поддържат.
В едно от тях, написано с килнат, малко необразован почерк, само че доста топло и сърдечно, са закопчани с топлийка и пет лв.. Те по този начин са си и останали. Като горделив човек с достолепие Ралин в никакъв случай не би пипнал непознати пари.
Професор Иван Газдов: Писанията бяха единствено мотив да го гонят
- Професор Газдов, за книгата си „ Смей се клоун “ Радой Ралин ви кани да извършите илюстрациите, само че тя, тогава, не вижда бял свят. Защо?
- Книгата бе поръчана от издателство „ Народна просвета “ през 1982 година. Имаше петдесет доста комплицирани илюстрации. И беше спряна. Явно на Радой не му е било елементарно.
Сега от показаните документи виждам, че е писал, питал, само че отговор никой не му е дал. Така книгата излезе след Десети ноември 1989 година.
-Какво толкоз е имало в нея, че да я спрат?
- Тя даже не е негова персонална книга, а преводи на създатели от римско време до наши дни. Няма нищо непосредствено и смущаващо и това ми сподели нещо доста съдбовно и трудно: Че Радой е гонен поради самия него а не поради това което написа. Затова, че е персона. Писанията са сама мотив. Защото тази книга беше почтена от позиция на политиката.
- Каква бе ориста и тогава?
- Показахме петдесетте илюстрациите в „ Дома на киното, а след месец в Дома на хумора и сатирата “ в Габрово. И като се разбра, че книгата няма да излезе Радой предложи да създадем изложения във всички галерии в България.
- По-късно поетът реши да направи албум за мен. Той бе плануван в издателство „ Български художник “. За задачата ми зададе 237 въпроса. И те ми се костваха по-важни от отговорите. Защото в тях Радой анализираше, правеше сечения, разясняваше всички изкуства, който познаваше в елементи.
Тогава осъзнах, че не съм просто негов прочут, с който яде кокошка, която раздира с ръце, както правеше, а доста повече.
- Вие сте печален човек, а той радостен ли беше?
- Различна работа. Не беше доста радостен, тъй като животът му по никакъв начин не беше лек.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ