На осем или осемнайсет - възрастта няма значение. Всяко дете,

На осем или осемнайсет - възрастта няма значение. Всяко дете, което се вълнува от актьорско майсторство, е добре пристигнало в школата на една от най-обичаните ни актриси. И, може би не знаете, само че с изключение на актриса, Албена Михова има тапия за учителка в детска градина. Но не е строга като тях.

Е, може би от време на време.

" Аз постоянно съм желала да направя хорче, обаче аз не съм пианистка или музикантка. Мога да пея, да, само че не мога да изсвирвам, с цел да ги разпявам и желаех нещо като " Златната монета ", " Антониано " хорчето, италианското едно време беше доста съвременно и от там ми потегли някаква мисъл такава, че желая с деца да се занимавам, и в един миг моето дете порасна и си споделих: " Абе, аз за какво не се опитвам да направя една школа. Боже, крещя, на какво ще ги изучавам, по какъв начин ще им преподавам, напряко не знам, аз ли си го измисля, да виждам по какъв начин се прави ли, и имам една съученичка, колежка от НАТФИЗ - Мария Банова, тя по този начин имаше към този момент някаква школа и я помолих да ме насочи. И аз си сътворих школата и започнах доста насериозно да се взимам, закупувам реквизити, шия костюми, музики, доста професионално виждам както в театъра. " -разказва огромната актриса.

А с цел да се занимаваш с деца споделя, че дисциплината е значима.
Снимка: bTV Media Group

" Аз не съм тука да им глезя, те са пристигнали да се научат, а, с цел да се научат, те първо се учат на дисциплинираност, на поредност т.е. неизменност да идват всякога. Не може без тези неща. Дисциплината е най-важна. Те в случай че не мълчат и не се почитат на сцената, те нищо не са научили за театъра. ", безапелационна е Албена.

Децата обожават своята преподавателка и са безапелационни, че поискали да следват нейното занятие щом я видели по малкия екран. За Никол школата е като второ семейство: " Тук е доста прелестно. Албена всичко дава от себе си, с цел да ни научи на доста неща и ние доста я обичаме. "

А Албена продължава с роман за нейното детство и пътя на сина й, който също сега учи в НАТФИЗ:
" Родителите ми бяха артисти, аз живеех в театъра, гледах в профил - зад кулиси, артисти са си играли с мене, дуелирала съм се със някакви саби, татко ми играеше във Варненския спектакъл " Честна мускетарска " и аз в профил се лигавих там, бях дребна. После майка ми беше в кукления спектакъл актриса, там знаех всички песнички на майка ми, всички пиеси. И очевидно това, което съм видяла, съм го погълнала. "
Снимка: bTV Media Group

" Аз му се веселя доста, че пое по този път, той е доста чалнат и има какво да даде на хората. Той е като мен. Има доста мои качества. Има и от татко си, несъмнено. Пее доста хубаво, не като татко си. Много обича мюзикъли, преносим е, висок, хубав, става и за драма, и за кукли, и за комедия, за всичко става. Само, че би трябвало да се образова, в този момент учат текстове, в този момент учат да приказват, той беше 3 години в школата ми, към този момент е в НАТФИЗ и доста добре се оправя. Той идваше да ми оказва помощ да мъкна неща и от помагане, " Качи се, че нямам момче " и по този начин остана в школата и стана главното момче. Много добре се справяше, толкоз рефлективен и ме забавляваше доста. Веднъж ми показваше: " Не се бие по този начин пестник, ей по този начин се бие! " и прави по този начин: " Шляп! " и като ме метна на пода... (смее се) И, по този начин, де доста безрезервно дете, от раз влезе, аз не съм пособия, те не знаеха, че е мой наследник, тъй като той е с фамилия Желанков, не Михов и аз доста се изкефих. ", споделя актрисата.

Каква ученичка е била самата Албена? " О, естествена, не отличничка, в случай че това имаш поради, шесторкаджийка не съм била. Бях със междинната класа. Не съм от тия дето пушеха, дори ми викаха: " Смотана - тая не пуши, остави я ". И аз след това ги осмивах и те почнаха да ме викат да ги развличам. Мил спомен имам един музикален изпит, на който втрещих учителката ми по музика. Мария Йосифова, тя пианистка и аз би трябвало да пея " Non, je ne regrette rien " на Едит Пиаф. Хубаво но аз текста не го знам и крещя " Мале, единствено знам " Нооо риан ", началото, и съм написала текста и накарах Неделина от нашия клас да държи листа на първия ред и аз излизам и открих едно бесило, напряко бесилка, някой е играл преди този момент и аз я пипвам и излизам с бесилото на сцената и стартирам да пея и Мария Йосифова до момента в който свири ме вижда с бесилото и спря да свири, а аз не преставам да пея, обаче тя не продължава и аз пея, виждам текста в първия ред и на една фраза умря работата. Те умряха да се смеят, само че се оказа, че имало някакви французи на тоя изпит, потънала съм в земята аз от позор. Та тя не искаше да ми даде изпита, та поради едно бесило, виж някои преподаватели нямат възприятие за комизъм, както аз ", споделя през смях Албена Михова.
Снимка: bTV Media Group

И, макар, че хората я познават като комедийна актриса, през днешния ден тя мечтае да изиграе трагична роля: " Нямам съответна роля, само че да, желая да изиграя нещо в моята възраст даже. Аз играя доста вещици, баби, лелки, а пък жена млада не съм играла, майка не съм, Жулиета - парадокс. Аз не съм подобен вид актриса, макар че мога да изиграя дойката доста добре. Играла съм Крокодилката в " Суматоха " на Мариус Куркински в нашия спектакъл и там имах съществено отношение към монолога, той е комичен, само че аз го споделих доста мощно трагично, измислиха си някои неща и дори Мариус си припомням, че се просълзи. Това е единственото съществено нещо, което съм изиграла и с кеф го изиграх, доста мощно. Уцелили са ме за тази роля. "