На оживена улица в Благоевград, при дневна жега и градски

На оживена улица в Благоевград, при дневна горещина и градски звук, един мъж стои в колата си – имобилен, облян в пот, говорещ несвързано. Светофарът от дълго време е сменил цвета си, клаксони и обиди се сипят през отворени прозорци. Колите го заобикалят, пешеходците също. Всеки със своята „ незабавна работа “.

Ако не беше един човек, който спря и попита: „ Добре ли сте? “, този текст евентуално щеше да бъде напълно различен. Сега приказваме не за покруса, а за човечност.

Едно позвъняване, което значи живот

Човекът – Иван, в работно облекло – не е аварирал, не е направил нарушаване. Просто му е прилошало. Инсулт? Топлинен удар? Паническа офанзива? Истината е, че никой не знае в такива моменти. И точно по тази причина първата реакция е скъпа. А тя е на Ljuben Nakev, който е повикал кола за спешна помощ, човекът е откаран за помощ, а документите и ключовете му – предадени на медиците.

И въпреки всичко: в каква страна живеем? Със сигурност в такава, в която се притесняваме, че екип на „ Паркинги и гаражи “ ще се появи по-бързо от колата за спешна помощ. В такава, в която човек на крачка от колапс бива наруган от водачи, които не желаят да закъснеят. В такава, в която механизмите работят по-гладко от сърцата. Ето какво написа във Фейсбук Любен Накев:

Здравейте, видях човек, който не потегли най-малко минута от светофар и взех решение да видя какво става. Човекът се беше препотил от едната страна и говореше несъответстващо. Извиках 112 и пристигна кола за спешна помощ, която го прибра. Обаче сме в страната на парадоксите, където съгласно мен екипът на " Паркинги и гаражи " ще е по-бърз от колата за спешна помощ сигурно.

Как да се предотврати слагане на скоба и повдигане от паяк на колата? Човекът се споделя Иван и беше в работно облекло. Ако някой знае околните му – телефонът, документите и ключовете са предадени на незабавния екип.

P.S. Поне 3–4 коли го подминаха с обиди и клаксони. Никой не се спря – даже и минаващите пешком. Заобикаляха го с колите и всеки си гонеше дилемите. Като видите нещо нелогично на пътя – спрете, попитайте по какъв начин е индивидът. Човешкият живот е по-голям от дилемите ви. Нека да бъдем хора.

Нека спрем. Нека питаме. Нека бъдем хора. Не ти коства нищо да забавиш хода на деня си с няколко секунди, с цел да се увериш, че някой на пътя не умира в самотност. Не знаеш нищо за него – само че това не значи, че не дължиш малко състрадание. А и на следващия ден може да си ти.

Ако някой разпознае Иван или знае неговите близки – апелирам, дано се свърже с болничното заведение в Благоевград. Телефонът, документите и ключовете му са предадени на медицинския екип.

А ето какво може да се направи, с цел да се предотврати слагане на скоба или репатриране с паяк:

1. Поставете записка на видно място на предното стъкло. Напишете: „ Собственикът е откаран по неотложност с кола за спешна помощ. Документи и ключове са предадени на незабавния екип. Моля не репатрирайте – краткотрайно оставена по здравословни аргументи. “

Това ще осведоми проверяващите и може да ги накара да проявят човещина.

2. Обадете се в общината или „ Паркинги и гаражи “. Намерете телефон за връзка с дежурния екип в региона и съобщете, че автомобилът не е зарязан, а притежателят е в болница. Това е значимо изключително в случай че мястото е в синя/зелена зона или неразрешена зона.

3. Свържете се с полицията. След като е извикана кола за спешна помощ, добре е да има и регистрация на случая в полицията – в случай че екип от репатриращи пристигна, от време на време служителите на реда могат да ги спрат краткотрайно или да разяснят обстановката.

Един живот е избавен, тъй като някой не подмина. Нека идващия път този някой бъдеш и ти.