На няколко километра от българската граница, в Родопите на Северна

На няколко километра от българската граница, в Родопите на Северна Гърция, се намира Димарио – село, в което българският език и родопският акцент са непокътнати и не престават да се употребяват във всекидневното другарство сред хората. Тук животът тече умерено, надалеч от огромните пътища и градовете, а традициите и паметта се предават от потомство на потомство.

Димарио, известно с историческото си име Демирджик, се намира на към 10 минути от България. До селото се стига през три тунела и шест моста по новия трансграничен път, построен от Гърция и свързващ двете страни. Макар и единствено на осем километра от браздата, в продължение на повече от 80 години селото оставаше недостъпно за българите, живеещи от другата страна на границата. Беломорският проход към този момент е отворен след години на очакване.

В пътуването до Димарио се включва и Марин Бисеров от рудоземското село Чепинци. Той е вдъхновен от концепцията да посети най-близкото до границата гръцко село. „ Имах извънредно огромно предпочитание да видя Димарио. Щастлив съм, че пристигам тук – да видя селото, което дълго време съм гледал единствено от българската граница и постоянно съм се питал за живота на хората, за техния обичай, фантазии и идеали “, споделя Бисеров. По думите му още на пръв взор го притеглят тесните улички и пасторалното чувство, което припомня за тогавашното българско село.

Първата ни среща е с Омер Касим – млад мъж, който ни заговаря на български език и ни пита от кое място сме. В селото българският език не е пропуснат – той се употребява във всекидневното другарство и е част от диалозите сред хората. За локалните това е естествено, а за гостите – изненада, която подсказва какъв брой близка остава връзката от двете страни на границата.

„ Имам познати от България – от Рудозем и Смолян “, споделя Омер Касим. За локалните поданици отварянето на границата е и по-бърз метод да посещават български стоматолози, чиито услуги са по-достъпни спрямо тези в Гърция. Касим обаче показва терзания, свързани с въвеждането на еврото в България. По думите му сходна смяна води до повишаване на услугите, както към този момент се е случило в Гърция при прекосяването от драхма към евро.

Муса Хасан е притежател на хранителния магазин в Димарио. Държи го повече от половин век – факт, маркиран и на табелата над входа с името му и годината на разкриване. Искал е да бъде на границата при откриването на новия път, само че полицията не го позволила. Останал тук – в магазина, който за мнозина в селото е не просто търговски обект, а място за срещи и диалози. Осемдесетгодишният мъж споделя по какъв начин ден по-рано в магазина влезнало момче от Чепинци, изгубило и двете си ръце при трудова акцидент. С горест добавя, че когато човек е здрав, на всички места е хубаво, само че когато е болен – хубаво място няма.

Докато беседваме, в магазина влиза Фатик – млад геодезист, взел участие в построяването на подпорните стени по трасето от границата до Димарио. И той с усмивка ни пита от кое място сме и с наслада споделя, че още преди откриването на новия път няколко пъти е идвал в България по остарелия черен път. Последно бил с децата си в Пампорово, където се пързаляли на ски.

Както и в българските погранични родопски села, животът в Димарио не е лек – работа съвсем няма и за доста хора опциите са лимитирани. В селото живеят непрекъснато към 300 души, а през лятото броят им нараства до към 800. Част от локалните работят в Ксанти, други са на гурбет в Германия. Има учебно заведение и детска градина – цялостни с детски гласове, а отвореният Беломорски проход остава вяра границите да престанат да бъдат бариера и да се трансфорат във връзка сред хората.