На Нова година в Афганистан ни бомбардираха талибани, на 200

На Нова година в Афганистан ни бомбардираха талибани, на 200 м от нас падна бомба.

В момента е рецесия за военни лекари, имаме недокомплект към 60 - 70% военни лекари, офицери в частите, медицинските пунктове. Това сподели в изявление за БГНЕС началникът на Военномедицинска академия полк. проф. доктор Венцислав Мутафчийски. Той има зад тила си две цялостни задачи и няколко евакуационни на ранени наши бойци. Първата му задача е от 2000 година в Македония, Бежанския лагер Радуша по време на т. нар Косовска рецесия, а последната - като хирург в Испанската военнополева болница в Херат, Афганистан.

Нова година в Афганистан – тържество, прекратено от бомбардировка

Именно в Афганистан се случва по този начин, че през 2006-2007 година посреща Коледа и Нова година, и всички празници към тях. Било е забавно, макар че се усеща напрежение в цялата атмосфера. „ Това е непрекъснато носене на бойно дежурство и работа, когато има такава. Тя нормално е доста неприятна, тъй като става въпрос за ранени бойци, с които ние сме към този момент другари. Когато има случай, половината база се събира начело и чака, хората са разчувствани. Тогава чувстваш тази смазваща отговорност върху плещите си ”, споделя проф. Мутафчийски и акцентира, че българският екип е бил формиран от хирурзи, травматолози и анестезиолози, а всички останали медицински специалности в Испанската военнополева болница са били покрити от испанци. Емоция, несъмнено, имало и на празниците. Испанците са католици и макар, че не се отличават кой знае какъв брой от нашето посрещане на празниците, Коледата била доста вълнуваща. В една част от базата пресъздават Витлеемската кошара, в която се ражда Исус. Двама от бойците - с руси прически и вдигнати с кранове като ангели с крилца от двете страни. „ Много беше забавно, доста занимателно. Аз самият участвах в църковния хор с песнопойка ”, описа полковникът. Подаръци за всеки имало освен от испанските им сътрудници в болничното заведение, само че и от испанско държавно управление и военното министерство. „ Наистина усетихме една доста празнична атмосфера. Имаше церемониален обяд, тържествена вечеря с стратегия. Спомням си, че тогава пристигна един от вицепрезидентите на „ Реал Мадрид ” и раздаде топки, значки, шапки. Въобще испанското държавно управление сподели доста огромна угриженост за своите бойци и ние като членове от този екип, тъй като нашата работа е екипна ”, описа той. След това за Нова година получили дребни консерви с 12 гроздови зърна. „ Това е испански бит, който по-късно видях с очите си и на Плаза Майор в Мадрид. Пред огромния часовник на всеки удар на часовника в 12 часа се изяжда по едно зрънце грозде и се пожелава нещо, което искаш да ти се случи през тази година. Така, че когато към този момент удари 12 часа, ти към този момент си поискал 12 неща, които искаш да ти се случат през годината. В самата база пък имаше макет навръх часовниковата кула. След това в голяма палатка на летището имаше готови осъществявания на рокгрупа, формирана от бойците ”, спомня си още проф. Мутафчийски. „ Истинско тържество до към 2 часа, когато ни бомбардираха талибани, на към 150-200 метра от тази палатка падна ракетата. Имахме огромен шанс, тъй като съвсем 2/3 от базата беше събрана там и можеше да има доста жертви. Това беше краят на празненството, тъй като по-късно има редица процедури, които би трябвало да се съблюдават при едно такова нахлуване. Те изключват празненства ”, сподели военният доктор.

Черната Коледа след Кербала

Спомни си за черните празници от преди 14 години след самоубийствената офанзива с камион-бомба против базата ни в Кербала на 27 декември 2003 година Вследствие на детонациите починаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени. В здравната евакуация на потърпевши тогава взе участие и полк. Мутафчийски. „ Това също се случи по време на празници и това беше най-черната Коледа за България и за Българската войска изобщо ”, спомня си той. От София излетява екип дружно с началника на Генералния щаб и военния министър. „ Пътувахме до Кербала, с цел да може да приберем всичките ни ранени, както и починали. Това беше една доста тежка задача. След това, още на 1 януари, аз отпътувах за Болница Ландщул в Германия, където бяха евакуирани 5 от по-тежко ранените ни. Останах там повече от две седмици с тях, след което дойде наш аероплан, с цел да си ги приберем в България ”, споделя и през днешния ден полк. Мутафчийски.

Мисия „ Военен доктор ”

Полковникът е боен доктор от 1989 година, преди този момент е бил стипендиант на МО и по този начин пресмята, че де факто е обвързван с армията от войниклъка си през 1982 година Връща се обратно във времето, около въпроса за студентите по компетентност „ Военен доктор ”, които тази година бяха признати, с помощта на тристранен план сред ВМА, Военноморското учебно заведение и Медицинския университет във Варна. „ В момента е рецесия за военни лекари, имаме недокомплект към 60 и 70% военни лекари, офицери в частите, медицинските пунктове ”, сподели началникът на ВМА. Съвсем неотдавна се замислил за това какъв е бил неговият претекст да стане боен доктор. „ Тогава мислех, че кариерата на военния доктор е много подредена и предвидима и че е чест за всеки доктор да работи във ВМА ”, показа той. По отношение на предвидимостта не се случило по този начин, само че пък има голямата чест да работи в най-хубавата болница в България, каквато е ВМА. „ Точно това ме накара да мисля, че е нужна такава нормативна смяна сега, че всеки начинаещ офицер или курсант, би трябвало да има предвидимост в израстването в своята кариера. Тя с изключение на, че би трябвало да бъде на конкурсно начало, би трябвало и да има детайл от това, че колкото по-добре се готви един доктор или курсант, толкоз по-голяма успеваемост може да има в кариерното си израстване и то да бъде обезпечено ”, безапелационен е той. А огромният некомплект в частите се бори с пенсионирани лекари, със санитарни инструктори, когато има значими мероприятия пък се командироват лекари от ВМА, екипи, с цел да се обезпечат съответните мероприятия. „ Но е реалност, че има подобен некомплект ”, сподели началникът на ВМА. Самият той е безапелационен, че в никакъв случай не е съжалявал, че е станал боен доктор – дефинира се като спретнат човек, предпочитащ дисциплинираност, каквато има във ВМА.

55% - 60% от пациентите във ВМА са свързани по някакъв метод с армията

Военна болница не не помни своето първо предопределение – да лекува своите военни, акцентира полк. Мутафчийски, само че добави, че това не изчерпва нейното значение за военното опазване на здравето. ВМА има характерни функционалности и за военно време, и при бедствия, обвързвана е с трите съществени задачи на Въоръжените сили. „ Ние сме неотменна част от тях, тъй че без значение какъв е процентът на военнослужещи, които се лекуват тук, то не анулира смисъла на ВМА. Това го споделям авансово, тъй като към 10% от пациентите единствено са военнослужещи, още към 20% са цивилни чиновници, най-малко още 25% са някогашни военни и членове на фамилиите им. На процедура във ВМА се лекуват сред 55 и 60% хора, които по някакъв метод са свързани с армията ”, акцентира той. Полк. Мутафчийски посочи, че ВМА извършва безотказно функционалността си в тази тенденция, в това число и със санаториумите, където доста пенсионирани военни, военноинвалиди, военнопострадали се употребяват с редица преференции. „ ВМА е отворена 24 часа за всеки, който има потребност да бъде приет в болница, до момента в който не изчерпи своите благоприятни условия, тъй като и ние имаме потенциал “, сподели сегашният шеф на военната ни болница. Той уточни, че тя остава доста притегателно място за лекуване. „ Независимо какво се случва към ВМА, тя се употребява с безрезервното доверие на своите пациенти. Идват от цялата страна пациенти, които към този момент са били прегледани и са планувани за постъпване във ВМА. Има и към 13 000 души годишно, които са ориентирани от други лечебни заведения, т.е. те не са могли да се оправят с тази патология и са се обърнали към нас за лекуване, за дотъкмяване на лекуването или за изчерпващо лекуване. Това е една доста сериозна цифра от заболели – 13 000 души на година “, уточни той.

ВМА без задълженията

По думите на началника, от 1 януари към този момент може да не приказваме за задължения на ВМА. От цесията останаха към 12 млн. лева, само че те са планувани в бюджета за следващата година. Така, че на процедура следващата година по това време няма да има задължения и към Банката за развиване. Тези, които касаят нашите сметки сега са в естествените оперативни равнища – към 2,5 - 3 млн. лева, които се изплащат без никакъв проблем. Нашият доход е доста по-голям, съобщи проф. Венцислав Мутафчийски. /БГНЕС