Политиката, която унижава Русия
На Нова година би трябвало да си пожелаваме един на различен благополучие и разцвет, да обобщим какво се случи през остарялата и да вършим оптимистични предричания. Все отново, съгласете се, ще бъде необичайно да отидем при приятелите си в новогодишната нощ, тъмно да изпием чаша водка и авторитетно да заявим: „ Ние всички скоро ще умрем, тъй че по-бързо дояждайте съветската салата “.
Отиващата си година беше друга. На Съединени американски щати да вземем за пример тя подари тройка исторически изказвания.
Apple и Гугъл обявиха, че всичките им институции, предприятия и адвокатски фирми минават напълно на сила от възобновими източници. Забелязва се, че когато сходни компании показват някаква идея, то след година-две в красива опаковка тя може да се купи в магазините им с 30% отстъпка, а в случай че си купите две устройства с идея, то третото ще ви е гратис. Убеден съм, че светът към момента не е усетил, че енергийната му архитектура в близко бъдеще генерално ще се промени, а на всички близкоизточни шейхове ще се наложи да се реалокират от мазератито с волан в диаманти и калъф от раирани тигри, в нещо бюджетно.
За втората американска историческа вест може да се счита обновената от Доналд Тръмп галактическа стратегия, предвиждаща нов полет на индивида до Луната. Наистина тук Тръмп просто догонва Илон Мъск, на който не му се занимава с дребно нещо като Луната, а се кани да строи населено място на Марс. Разбира се, Луната и Марс – това не ви е като да отидете до Конотоп (град в Сумска област, Украйна – бел.ред.), само че се вижда, че когато американците се заловен за нещо, те наложително го вършат. Започват 20-годишен проект, строят 10 години, а по-късно то полита, върви, прави разбори на почвата и праща прелестни фотоси на далечни галактики. Разбира се, Рогозин, Чубайс, Роскосмос, Роснано и Сколковомогат да са и по-яки, само че към този момент неизвестно за какво се стесняват и като подготовка просто пускат всички ракети в океана. Но има друга неволя – преди полет ракетите се освещават, по тази причина в случай че кандилницата се размахва по-енергично може пък да полетят. Руската православна черква към този момент прави такива проучвания.
А третият исторически феномен е новата тактика за национална сигурност. Доктрината дава на Съединени американски щати ясна работна тактичност за противопоставяне на най-опасните закани. Сред тях са Китай и Русия. Но Китай е рисков стопански, а Русия „ желае да наруши съществуващия международен ред “. За приятелчета на Русия са оповестени „ Ислямска страна “ (забранена в Русия), Северна Корея и още няколко игриви режима, живеещи под лозунга: „ Обичайте ни, другояче ще ви унищожим! “ И можем единствено да се възхитим на миролюбивата политика на Руската федерация и на гигантските старания персонално на Путин, който въпреки всичко съумя да подреди страната си в сходна компания.
А, в случай че се върнем в Русия, тази година, несъмнено, не ни подари някакво пронизващо благополучие. Страната тихичко си воюваше, в Донбас продължаваше политиката „ настамнет “ (нас там ни няма), президентът приказва за несъмнените триумфи в стопанската система, а статистиката – за пик на рецесията. Черешката на тортата стана милостивото единодушие на водача на Русия още веднъж да стане президент. Без оповестена стратегия, диспути и политическа битка. И без конкуренция, единствено със себе си. И това е вярно! Както сподели една лелка с плетена барета, участвайки в изследване на тематика „ За кого ще гласувате? “: „ Сегашният президент докара страната до такава невъзможност, че ще гласоподавам за Путин, с цел да може той всичко да оправи! “
Четейки нещо такова за Русия общителният четец ще попита: добре, а къде тук е позитивната новогодишна вест? Може би фактически би трябвало незабавно да се дояде съветската салата? Всъщност на всичко това би трябвало да се огледа въпреки това – през очите на очевидеца на епохата. Когато ме питат какъв живот бих желал да имам, аз давам отговор: като капитан Немо или като Жак-Ив Кусто. Немо е построил подводница, а Кусто – прелестен транспортен съд. Подводницата се споделяше „ Наутилус “, а корабът – „ Калипсо “. В тези имена духа вятърът на странстванията и измененията. Измисленият Немо и немислимият Кусто са имали живота на изследователи-съзерцатели, какъвто бих поискал на всички ни – следили са великолепието на изменящия се свят на природата. Не инцидентно в книгата на Жул Верн „ Наутилус “ се превежда като „ Подвижен в преносимото “.
Светът на политиката е не по-малко превъзходен от света на природата. Така че давайте и ние да опитаме да се отнесем към политиката като към игра, каквато в действителност тя е. Хайде за секунда да се отделим от фамилията, заканите, изказванията и да се попитаме: на какво в действителност сме очевидци? И тогава ще открием, че живеем в най-интересното време. Времето, в което умират последните империи и последните динозаври-диктатори. Времето на интернет, който не разрешава истината да се скрие. Времето на пробивите в науката и технологиите.
Да, в тези пробиви Русия е някъде на последните места. Да, има персонална възбрана от Путин Навални да се яви на президентските избори, само че няма и не може да има възбрана от никого всеки от нас да живее по-добре и по-ярко. А Путин... Помните ли сцената от кино лентата „ Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход “? Там има метафора, която надалеч надвишава рамките на кино лентата. Индиана Джоунс попада най-после в храма, в който кръстоносецът-монах стотици години е пазил чашата на Христос - вълшебния Граал, даряващ величие. Граалът към този момент бе в ръцете на Индиана, само че падна в пропастта, тъй като Харисън Форд избра да избави живата хубавица, а не чашата. И в действителност защо му е на Индиана живот без хубавицата?
Новите шест години на путинско обезсърчение могат да ни изиграят грозна смешка: мъже и дами, блондини и брюнети, богати и небогати, женени и неженени ще разсъждават по това какво ще измисли господин президентът този път, че да не ни захвърли в самотност и след 2024 година? През това време роботите ще станат нещо всекидневно, китайците ще създадат клонинг на IPhone XXV, а децата ми, както се надявам, ще се научат сами да заработват парите си. Но руснаците все по този начин ще не престават да живеят при Путин, както му се желае.
Затова в идната година е значимо да пратим политиката по дяволите. Именно тази политика – без избори, без конкуренция. Политиката, която унижава нас и оскърбява страната. Ето това е най-важното, което бих желал да си пожелая на себе си и на вас в настъпващата нова година. А шампанското сме длъжни да изпием за време. Защото то тече и никой не може да го спре. Нито либерал, нито деспот.
*Матвей Ганаполский е политически журналист, публицист в " Ехото на Москва ". Новогодишното му благопожелание е оповестено в уеб страницата на радио " Свобода ". Преводът е на Клуб Z.
Отиващата си година беше друга. На Съединени американски щати да вземем за пример тя подари тройка исторически изказвания.
Apple и Гугъл обявиха, че всичките им институции, предприятия и адвокатски фирми минават напълно на сила от възобновими източници. Забелязва се, че когато сходни компании показват някаква идея, то след година-две в красива опаковка тя може да се купи в магазините им с 30% отстъпка, а в случай че си купите две устройства с идея, то третото ще ви е гратис. Убеден съм, че светът към момента не е усетил, че енергийната му архитектура в близко бъдеще генерално ще се промени, а на всички близкоизточни шейхове ще се наложи да се реалокират от мазератито с волан в диаманти и калъф от раирани тигри, в нещо бюджетно.
За втората американска историческа вест може да се счита обновената от Доналд Тръмп галактическа стратегия, предвиждаща нов полет на индивида до Луната. Наистина тук Тръмп просто догонва Илон Мъск, на който не му се занимава с дребно нещо като Луната, а се кани да строи населено място на Марс. Разбира се, Луната и Марс – това не ви е като да отидете до Конотоп (град в Сумска област, Украйна – бел.ред.), само че се вижда, че когато американците се заловен за нещо, те наложително го вършат. Започват 20-годишен проект, строят 10 години, а по-късно то полита, върви, прави разбори на почвата и праща прелестни фотоси на далечни галактики. Разбира се, Рогозин, Чубайс, Роскосмос, Роснано и Сколковомогат да са и по-яки, само че към този момент неизвестно за какво се стесняват и като подготовка просто пускат всички ракети в океана. Но има друга неволя – преди полет ракетите се освещават, по тази причина в случай че кандилницата се размахва по-енергично може пък да полетят. Руската православна черква към този момент прави такива проучвания.
А третият исторически феномен е новата тактика за национална сигурност. Доктрината дава на Съединени американски щати ясна работна тактичност за противопоставяне на най-опасните закани. Сред тях са Китай и Русия. Но Китай е рисков стопански, а Русия „ желае да наруши съществуващия международен ред “. За приятелчета на Русия са оповестени „ Ислямска страна “ (забранена в Русия), Северна Корея и още няколко игриви режима, живеещи под лозунга: „ Обичайте ни, другояче ще ви унищожим! “ И можем единствено да се възхитим на миролюбивата политика на Руската федерация и на гигантските старания персонално на Путин, който въпреки всичко съумя да подреди страната си в сходна компания.
А, в случай че се върнем в Русия, тази година, несъмнено, не ни подари някакво пронизващо благополучие. Страната тихичко си воюваше, в Донбас продължаваше политиката „ настамнет “ (нас там ни няма), президентът приказва за несъмнените триумфи в стопанската система, а статистиката – за пик на рецесията. Черешката на тортата стана милостивото единодушие на водача на Русия още веднъж да стане президент. Без оповестена стратегия, диспути и политическа битка. И без конкуренция, единствено със себе си. И това е вярно! Както сподели една лелка с плетена барета, участвайки в изследване на тематика „ За кого ще гласувате? “: „ Сегашният президент докара страната до такава невъзможност, че ще гласоподавам за Путин, с цел да може той всичко да оправи! “
Четейки нещо такова за Русия общителният четец ще попита: добре, а къде тук е позитивната новогодишна вест? Може би фактически би трябвало незабавно да се дояде съветската салата? Всъщност на всичко това би трябвало да се огледа въпреки това – през очите на очевидеца на епохата. Когато ме питат какъв живот бих желал да имам, аз давам отговор: като капитан Немо или като Жак-Ив Кусто. Немо е построил подводница, а Кусто – прелестен транспортен съд. Подводницата се споделяше „ Наутилус “, а корабът – „ Калипсо “. В тези имена духа вятърът на странстванията и измененията. Измисленият Немо и немислимият Кусто са имали живота на изследователи-съзерцатели, какъвто бих поискал на всички ни – следили са великолепието на изменящия се свят на природата. Не инцидентно в книгата на Жул Верн „ Наутилус “ се превежда като „ Подвижен в преносимото “.
Светът на политиката е не по-малко превъзходен от света на природата. Така че давайте и ние да опитаме да се отнесем към политиката като към игра, каквато в действителност тя е. Хайде за секунда да се отделим от фамилията, заканите, изказванията и да се попитаме: на какво в действителност сме очевидци? И тогава ще открием, че живеем в най-интересното време. Времето, в което умират последните империи и последните динозаври-диктатори. Времето на интернет, който не разрешава истината да се скрие. Времето на пробивите в науката и технологиите.
Да, в тези пробиви Русия е някъде на последните места. Да, има персонална възбрана от Путин Навални да се яви на президентските избори, само че няма и не може да има възбрана от никого всеки от нас да живее по-добре и по-ярко. А Путин... Помните ли сцената от кино лентата „ Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход “? Там има метафора, която надалеч надвишава рамките на кино лентата. Индиана Джоунс попада най-после в храма, в който кръстоносецът-монах стотици години е пазил чашата на Христос - вълшебния Граал, даряващ величие. Граалът към този момент бе в ръцете на Индиана, само че падна в пропастта, тъй като Харисън Форд избра да избави живата хубавица, а не чашата. И в действителност защо му е на Индиана живот без хубавицата?
Новите шест години на путинско обезсърчение могат да ни изиграят грозна смешка: мъже и дами, блондини и брюнети, богати и небогати, женени и неженени ще разсъждават по това какво ще измисли господин президентът този път, че да не ни захвърли в самотност и след 2024 година? През това време роботите ще станат нещо всекидневно, китайците ще създадат клонинг на IPhone XXV, а децата ми, както се надявам, ще се научат сами да заработват парите си. Но руснаците все по този начин ще не престават да живеят при Путин, както му се желае.
Затова в идната година е значимо да пратим политиката по дяволите. Именно тази политика – без избори, без конкуренция. Политиката, която унижава нас и оскърбява страната. Ето това е най-важното, което бих желал да си пожелая на себе си и на вас в настъпващата нова година. А шампанското сме длъжни да изпием за време. Защото то тече и никой не може да го спре. Нито либерал, нито деспот.
*Матвей Ганаполский е политически журналист, публицист в " Ехото на Москва ". Новогодишното му благопожелание е оповестено в уеб страницата на радио " Свобода ". Преводът е на Клуб Z.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ