Думите, които трябва да чуят самотните и нещастните
"На никого не му пука за мен, " споделят ми постоянно необвързаните хора . На което откликвам: "Нямаш ли семейство, другари? "
"Имам - признават те - фамилията ми ме поддържа, а другари колкото щеш. " Тогава аз повдигам вежди. Жестът ми нормално е последван от пояснение в следния дух: "На 34 години съм и в никакъв случай не съм имал същинска другарка. Страхувам се, че в никакъв случай няма да срещна някого. Може би съм от тези хора, които по този начин и си умират сами. Това толкоз ме плаши, че от време на време не мога да дремя през нощта. "
Страхът да си самичък е сложен за преглъщане. Той не е нещо, което човек избира по лична воля, суматохата си има метод сама да надига глава. Повечето от нас гледат на този боязън като на зложелател, защото обществото ни придава прекомерна стойност на това да си женен/ омъжена или най-малко част от двойка до избрана възраст. Много необвързани мъже и дами се срамят да са сами. Сякаш не са съумели да отговорят на избран стандарт за "цялостно човешко създание " и по тази причина по някакъв метод са дефектни, несъвършени или незавършени...
А за какво би трябвало да е по този начин? Да бъдеш самичък може да е доста позитивно прекарване. Това нормално е обстановка, която отключва витални сили у вас и катализира личностното ви развиване. В това "пространство ", което си е ваше лично, вие можете да израснете, да опознаете и заобичате себе си като обособена персона. Можете да станете някой, който не зависи от другите, с цел да дефинира кой е в действителност. Можете да се превърнете в човек, който не се е фиксирал да търси наслаждение, успокоение и задоволство като черпи от силата на друго човешко създание. Можете да се научите да намирате удовлетворение в и посредством личната си компания - просто като си стоите спокойни, радостни и уравновесени с индивида, който обичате - себе си!
Да бъдеш самичък е еднакво на самотност, когато оставате сами по "неудобния " метод. Понеже човешката ни природа е такава, че всички жадуваме за всеобхватна обич и екстатично обединение с някой от противоположния пол, копнежът за любов в сърцето ни кара да изпитваме това неприятно възприятие, което назоваваме самотност. Тогава да не бъдеш самичък става концепция фикс - тя ни кара да си фантазираме, че друго човешко създание може да направи по този начин, че да се усещаме стойностни, чудесни и цялостни.
"Неудобният " метод да бъдем сами се дължи на това, че в действителност не сме пораснали задоволително - прочувствено и духовно. И последното може да е реалност, даже след 50-те. "Неудобният " метод освен прибавя привкус на обезсърчение към всеки различен боязън и неустановеност, който човек усеща, само че и може да ви накара да действате по този начин, че да си навредите (като да вземем за пример стартирате и поддържате връзки с хора, които ви нараняват). Някои стигат до такава степен, че търсят комфорт от вида "мама и тати са до мен " в храната, алкохола, опиатите, парите, славата и така нататък Други пък вземат решение да живеят в тотално отричане на любовта .
Като сте сами по "неудобния " метод, вие в действителност бягате от себе си, отнемате си опцията да преживеете любовта във всичките ѝ разнородни проявления.
Ако желаете да се научите да бъдете сами по заслужен метод, първо би трябвало да осъзнаете, че нямате потребност от сътрудник, с цел да упражнявате способността си да давате и получавате обич. Просто би трябвало да имате предпочитание да се отворите за опциите за обич, които ви заобикалят отвред - през днешния ден и в този момент. Тези благоприятни условия може да се оферират от приятелите, фамилията , доброжелателните сътрудници, усмихнати непознати и от прелестно прекаранато време уединено със занимания, които обичате.
Да цените тези неща, да благодарите за тях с цялото си сърце (дори да вършиме описи "Днес съм признателен за... ") - това ще ви направи благополучен човек. Така ще можете да видите живота си подобен, какъвто е - изпълнен с шанс и хубави благоприятни условия. Но няма да се сдобиете с това чувство, в случай че преувеличавате смисъла на присъединяване в двойка и си казвате, че нищо от тези неща не коства, в случай че нямате сътрудник до себе си.
Наистина, значимо е да "отглеждате " вашата дарба свободно да показвате обич във всичките ви срещи и взаимоотношения. Така вие умишлено вършиме избор да израснете и да станете оня любящ човек, който другите могат да обичат по заслужен метод.
Как това въздейства на евентуалния ви избор на сътрудник за сантиментална връзка? Ако извършите реалистично оценка на качествата, които към този момент имате и които ви вършат любящ и сияен човек, ще ви бъде по-лесно да разпознаете тези, които не могат и няма да ви обичат или няма да ви дават това, което желаете. Очите ви ще са отворени за сходни "разминавания " още доста рано в развиването на връзките. Да сте наясно, че, въпреки даден човек да има "голям капацитет ", той няма да отвори сърцето си, е от огромна изгода. Това ще ви помогне да избегнете токсичните хора и мъчителните и неудовлетворителни прекарвания. И точно по този начин ще ви е по-лесно и да запазите любовта, когато тя ви се усмихне под формата на превъзходен сътрудник за цялостен живот.
Хубаво е да споделиш житейското си пътешестване с някой специфичен човек, само че пътуването ще е толкоз прелестно, колкото и индивидът, с който го споделяш. В края на краищата, нещата си зависят от вас. И от изборите, които вършиме!
"Имам - признават те - фамилията ми ме поддържа, а другари колкото щеш. " Тогава аз повдигам вежди. Жестът ми нормално е последван от пояснение в следния дух: "На 34 години съм и в никакъв случай не съм имал същинска другарка. Страхувам се, че в никакъв случай няма да срещна някого. Може би съм от тези хора, които по този начин и си умират сами. Това толкоз ме плаши, че от време на време не мога да дремя през нощта. "
Страхът да си самичък е сложен за преглъщане. Той не е нещо, което човек избира по лична воля, суматохата си има метод сама да надига глава. Повечето от нас гледат на този боязън като на зложелател, защото обществото ни придава прекомерна стойност на това да си женен/ омъжена или най-малко част от двойка до избрана възраст. Много необвързани мъже и дами се срамят да са сами. Сякаш не са съумели да отговорят на избран стандарт за "цялостно човешко създание " и по тази причина по някакъв метод са дефектни, несъвършени или незавършени...
А за какво би трябвало да е по този начин? Да бъдеш самичък може да е доста позитивно прекарване. Това нормално е обстановка, която отключва витални сили у вас и катализира личностното ви развиване. В това "пространство ", което си е ваше лично, вие можете да израснете, да опознаете и заобичате себе си като обособена персона. Можете да станете някой, който не зависи от другите, с цел да дефинира кой е в действителност. Можете да се превърнете в човек, който не се е фиксирал да търси наслаждение, успокоение и задоволство като черпи от силата на друго човешко създание. Можете да се научите да намирате удовлетворение в и посредством личната си компания - просто като си стоите спокойни, радостни и уравновесени с индивида, който обичате - себе си!
Да бъдеш самичък е еднакво на самотност, когато оставате сами по "неудобния " метод. Понеже човешката ни природа е такава, че всички жадуваме за всеобхватна обич и екстатично обединение с някой от противоположния пол, копнежът за любов в сърцето ни кара да изпитваме това неприятно възприятие, което назоваваме самотност. Тогава да не бъдеш самичък става концепция фикс - тя ни кара да си фантазираме, че друго човешко създание може да направи по този начин, че да се усещаме стойностни, чудесни и цялостни.
"Неудобният " метод да бъдем сами се дължи на това, че в действителност не сме пораснали задоволително - прочувствено и духовно. И последното може да е реалност, даже след 50-те. "Неудобният " метод освен прибавя привкус на обезсърчение към всеки различен боязън и неустановеност, който човек усеща, само че и може да ви накара да действате по този начин, че да си навредите (като да вземем за пример стартирате и поддържате връзки с хора, които ви нараняват). Някои стигат до такава степен, че търсят комфорт от вида "мама и тати са до мен " в храната, алкохола, опиатите, парите, славата и така нататък Други пък вземат решение да живеят в тотално отричане на любовта .
Като сте сами по "неудобния " метод, вие в действителност бягате от себе си, отнемате си опцията да преживеете любовта във всичките ѝ разнородни проявления.
Ако желаете да се научите да бъдете сами по заслужен метод, първо би трябвало да осъзнаете, че нямате потребност от сътрудник, с цел да упражнявате способността си да давате и получавате обич. Просто би трябвало да имате предпочитание да се отворите за опциите за обич, които ви заобикалят отвред - през днешния ден и в този момент. Тези благоприятни условия може да се оферират от приятелите, фамилията , доброжелателните сътрудници, усмихнати непознати и от прелестно прекаранато време уединено със занимания, които обичате.
Да цените тези неща, да благодарите за тях с цялото си сърце (дори да вършиме описи "Днес съм признателен за... ") - това ще ви направи благополучен човек. Така ще можете да видите живота си подобен, какъвто е - изпълнен с шанс и хубави благоприятни условия. Но няма да се сдобиете с това чувство, в случай че преувеличавате смисъла на присъединяване в двойка и си казвате, че нищо от тези неща не коства, в случай че нямате сътрудник до себе си.
Наистина, значимо е да "отглеждате " вашата дарба свободно да показвате обич във всичките ви срещи и взаимоотношения. Така вие умишлено вършиме избор да израснете и да станете оня любящ човек, който другите могат да обичат по заслужен метод.
Как това въздейства на евентуалния ви избор на сътрудник за сантиментална връзка? Ако извършите реалистично оценка на качествата, които към този момент имате и които ви вършат любящ и сияен човек, ще ви бъде по-лесно да разпознаете тези, които не могат и няма да ви обичат или няма да ви дават това, което желаете. Очите ви ще са отворени за сходни "разминавания " още доста рано в развиването на връзките. Да сте наясно, че, въпреки даден човек да има "голям капацитет ", той няма да отвори сърцето си, е от огромна изгода. Това ще ви помогне да избегнете токсичните хора и мъчителните и неудовлетворителни прекарвания. И точно по този начин ще ви е по-лесно и да запазите любовта, когато тя ви се усмихне под формата на превъзходен сътрудник за цялостен живот.
Хубаво е да споделиш житейското си пътешестване с някой специфичен човек, само че пътуването ще е толкоз прелестно, колкото и индивидът, с който го споделяш. В края на краищата, нещата си зависят от вас. И от изборите, които вършиме!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ