Появи се неизвестна лента, заснета през 1966 г. от поетесата Станка Пенчева
На нея е запечатала разходки в Созопол и Жеравна, посещение в родния Сливен
Неизвестно персонално черно-бяло филмче отпреди 58 години, показващо в непозната светлина като кинооператор огромната поетеса Станка Пенчева, се появи в канала за архивни материали в ютюб „ Киноклуб Супер 8 “. То в никакъв случай не е било показвано обществено. На него Пенчева е запечатала моменти от лятото на 1966 година – отмора в Созопол, посещение при нейната майка в родния Сливен, разходка в Жеравна.
Поетесата си отиде от нашия свят преди 10 години. Лентата е дарена на киноклуба от щерка ѝ Радина Цачева, която също може да се види в нея.
В последните години госпожа Цачева направи и други дарения от фонда на майка си. През 2019 година тя съобщи на регионалната библиотека „ Сава Доброплодни “ в Сливен 540 тома книги, които поетесата е имала.
Станка Пенчева и Елисавета Багряна, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “
През 1962 година, до момента в който е в тогавашната Чехословакия, Станка Пенчева си купува кинокамера, работеща с 16 мм лента, ленти и прожекционен уред. Камерата обаче може да снима единствено върху едната половина от филмчето. След това макарата се обръща, с цел да се снима и другата половина. Затова готовият материал е тъкмо като 8 мм лента.
Пенчева бързо се научава да борави с нея. 4 години по-късно към този момент може да се види по какъв начин даже ползва някои художествени похвати при снимането. „ Камерата беше модел „ Адмира Меопта 8Ф “. Загубихме я преди години. Открих я в интернет и незабавно я познах! Имаше ужасно приветлив кафяв калъф от същинска кожа, с дълга ръкохватка за през рамо. Беше тапицирана с нещо мекичко в зелен цвят, и аз доста го харесвах. Затова на доста фрагменти ме има за поколенията по какъв начин се фръцкам и гордо подхвърлям празния калъф, до момента в който майка ме снима “, споделя дъщерята на поетесата. Тя също снима – в моментите, когато в кадър е Пенчева.
„ Мисля, че бяхме единствените от приятелите и околните ни, които имахме кинокамера “, спомня си госпожа Цачева. По това време ползата към сходно занимание в България не е по този начин огромен, даже и измежду хората на изкуството. Това изяснява за какво няма сходни филмчета от персоналния живот на другите огромни български звезди от предишния век.
Освен за занимание, Пенчева снима и няколко къси игрални филмчета, на които е основен оператор, режисьор, че и сценарист, споделя щерка ѝ. „ Освен това тя рисуваше доста хубаво и правеше прелестни фотоси. “ Пенчева не е снимала просто по този начин нахвърляно, както наподобяват множеството любителски домашни филмчета от това време. С помощта на специфична машинка за монтаж на лентите тя е залепвала определени сполучливи фрагменти, с цел да се получи художествена картина. Лентата дава рядка опция да се види другата България с другите хора, които са живеели тогава.
Пенчева с татко си, майка си и двамата си братя, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “
„ Идеята на домашните ни филми беше хем да се имаме ние за спомен, хем да има и малко информация за местата, където сме били. Особено в случай че е от пътешестване в чужбина. Но и летуването на Черноморието си беше извънредно нещо. Освен това нямаше огромни и дребни събития, снимахме всичко! И най-баналните ежедневни действия изглеждаха по-различни през обектива. Но най-важно беше новото - че за първи път не заставахме в изтъркани замръзнали пози, а беше наложително да се движим и да вършим нещо. Главните герои бяхме хората от фамилията и малко или доста се подготвяхме за ролята си. Бабите ми се издокарваха с новите си рокли, макар, че ужким се дърпаха преди фотосите. А дядо ми нещо правеше в селския двор, облечен със остарелия формален костюм на татко ми. “
Поетесата с щерка си Радина, 1976 година, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “
Родена през 1929 година, Станка Пенчева още приживе е приета за една от най-големите майсторки на любовната поезия. Тя е и измежду най-превежданите български авторки. Нейните 27 стихосбирки и книги с журналистика са издавани на съветски, румънски, беларуски, британски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, чешки, словашки, сърбохърватски и грузински езици.
Неизвестно персонално черно-бяло филмче отпреди 58 години, показващо в непозната светлина като кинооператор огромната поетеса Станка Пенчева, се появи в канала за архивни материали в ютюб „ Киноклуб Супер 8 “. То в никакъв случай не е било показвано обществено. На него Пенчева е запечатала моменти от лятото на 1966 година – отмора в Созопол, посещение при нейната майка в родния Сливен, разходка в Жеравна.
Поетесата си отиде от нашия свят преди 10 години. Лентата е дарена на киноклуба от щерка ѝ Радина Цачева, която също може да се види в нея.
В последните години госпожа Цачева направи и други дарения от фонда на майка си. През 2019 година тя съобщи на регионалната библиотека „ Сава Доброплодни “ в Сливен 540 тома книги, които поетесата е имала.
Станка Пенчева и Елисавета Багряна, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “ През 1962 година, до момента в който е в тогавашната Чехословакия, Станка Пенчева си купува кинокамера, работеща с 16 мм лента, ленти и прожекционен уред. Камерата обаче може да снима единствено върху едната половина от филмчето. След това макарата се обръща, с цел да се снима и другата половина. Затова готовият материал е тъкмо като 8 мм лента.
Пенчева бързо се научава да борави с нея. 4 години по-късно към този момент може да се види по какъв начин даже ползва някои художествени похвати при снимането. „ Камерата беше модел „ Адмира Меопта 8Ф “. Загубихме я преди години. Открих я в интернет и незабавно я познах! Имаше ужасно приветлив кафяв калъф от същинска кожа, с дълга ръкохватка за през рамо. Беше тапицирана с нещо мекичко в зелен цвят, и аз доста го харесвах. Затова на доста фрагменти ме има за поколенията по какъв начин се фръцкам и гордо подхвърлям празния калъф, до момента в който майка ме снима “, споделя дъщерята на поетесата. Тя също снима – в моментите, когато в кадър е Пенчева.
„ Мисля, че бяхме единствените от приятелите и околните ни, които имахме кинокамера “, спомня си госпожа Цачева. По това време ползата към сходно занимание в България не е по този начин огромен, даже и измежду хората на изкуството. Това изяснява за какво няма сходни филмчета от персоналния живот на другите огромни български звезди от предишния век.
Освен за занимание, Пенчева снима и няколко къси игрални филмчета, на които е основен оператор, режисьор, че и сценарист, споделя щерка ѝ. „ Освен това тя рисуваше доста хубаво и правеше прелестни фотоси. “ Пенчева не е снимала просто по този начин нахвърляно, както наподобяват множеството любителски домашни филмчета от това време. С помощта на специфична машинка за монтаж на лентите тя е залепвала определени сполучливи фрагменти, с цел да се получи художествена картина. Лентата дава рядка опция да се види другата България с другите хора, които са живеели тогава.
Пенчева с татко си, майка си и двамата си братя, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “ „ Идеята на домашните ни филми беше хем да се имаме ние за спомен, хем да има и малко информация за местата, където сме били. Особено в случай че е от пътешестване в чужбина. Но и летуването на Черноморието си беше извънредно нещо. Освен това нямаше огромни и дребни събития, снимахме всичко! И най-баналните ежедневни действия изглеждаха по-различни през обектива. Но най-важно беше новото - че за първи път не заставахме в изтъркани замръзнали пози, а беше наложително да се движим и да вършим нещо. Главните герои бяхме хората от фамилията и малко или доста се подготвяхме за ролята си. Бабите ми се издокарваха с новите си рокли, макар, че ужким се дърпаха преди фотосите. А дядо ми нещо правеше в селския двор, облечен със остарелия формален костюм на татко ми. “
Поетесата с щерка си Радина, 1976 година, сн. арх. „ Киноклуб Супер 8 “ Родена през 1929 година, Станка Пенчева още приживе е приета за една от най-големите майсторки на любовната поезия. Тя е и измежду най-превежданите български авторки. Нейните 27 стихосбирки и книги с журналистика са издавани на съветски, румънски, беларуски, британски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, чешки, словашки, сърбохърватски и грузински езици.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ