Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отличи дарителите си в осмата церемония „Дарител на годината“ за 2025 година
. На нея бяха отличени единствено една дребна част от хората и институциите с принос към фонда на най-голямата социална библиотека в България през миналата 2025 година. Дарителите бяха отличени в пет категории.
Изкуството да даряваш е най-голямата добродетел в историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, тъй като този дом на знанието не е просто постройка, той е съграден от фантазии, от религия, от щедростта на хора, които са знаели, че книжовността би трябвало да пребъде - без значение от времето и от тестванията, сподели в словото си на церемонията шефът на Националната библиотека доцент доктор Калина Иванова.
Националната библиотека е връстница на свободна България и още в устава й е записано, че тя ще живее посредством дарения, такси и лични доходи. И тази концепция не остава на хартия, тя се трансформира в орис. Когато стартира строителството на тази постройка - през днешния ден монумент на културата, първият библиограф на България - проф. Тодор Боров, непринудено застава отпред на строителния комитет. Той е донор с основна писмен знак в нашата библиотечна история, след него има и други огромни донори. За 147 години, с помощта на донорите на библиотеката, книгите се множат и паметта се съхранява. Днес фондът ни наброява близо 9 милиона документа - удостоверение за щедростта на генерации българи. Дарителството е достойнство и грижа за бъдещето на България, то е поддръжка за българската книжнина, за знанието, за националната памет. Стоя през днешния ден пред вас - донорите на Националната библиотека, с цел да ви кажа на глас и от сърце „ благодаря ", само че и с цел да насочва апел - подкрепете ни в идващите три години, този храм на знанието, дом на книгата и монумент на културата, да си възвърне блясъка. Обявяваме тригодишна дарителска акция за 150 години на Националната библиотека, до юбилейната 2028 година имаме потребност от рационализация на фондохранилища, от модерна досегаемост и от устойчива архитектура на постройката. Само три години ни разделят от деня, в който Националната библиотека ще навърши достолепните 150 години и това не е просто празник, а тестване за нашата зрялост като общество, тъй като дарителството не е просто жест, то е златната диря във времето, която вие ще оставите, с тези думи се обърна към донорите доцент доктор Калина Иванова.
В категорията „ Книгоиздаване “ бeше наградено издателството „ Захарий Стоянов “ и неговият шеф акад. Иван Гранитски за направено подаяние от 221 заглавия, в 7529 екземпляра на стойност 144 833.00 лева за книгообмен и за български библиотеки. Наградата му беше връчена от шефа на библиотеката доцент доктор Калина Иванова. Дарителството е изключително нужно на нашата страна, сподели акад. Гранитски и добави, че то би трябвало да се трансформира в държавна политика. Наградата получиха също издателството „ Тангра ИК “ и неговият шеф Димитър Димитров - за направено подаяние от четири заглавия, в 93 екземпляра на стойност 9200.00 лева за интернационален книгообмен. Той благодари за премията и сподели, че би трябвало да се опитаме да запълним международните библиотеки с издания от България и за България.
Националната библиотека поддържа програмата „ Осинови книга “, чиято цел е реставрирането на скъпи издания от фонда на библиотеката. В категорията „ Осинови книга “ почетна грамота и картина бяха присъдени на Стоилка Арсова, която не присъстваше персонално на церемонията, на Павел Димитров, на Валентина Григорова и на 125-о Средно учебно заведение „ Боян Пенев “ в София, с шеф Венелина Николова. Училището е дълготраен донор по програмата. Венелина Николова сподели, че учениците би трябвало да ги учим на обич към родината и към историческата памет.
На трима донори бяха присъдени премиите в категорията „ Книжовна памет “ . Акад. проф. Милан Димитриевич е учен по физика и астрономия, превежда българска литература на сръбски език и сръбска литература на български език. Той е дълготраен донор на научна и художествена литература на Националната библиотека. Наградена беше също проф. доктор Сузана Клинчарова, която е арфист, професор по арфа в консерваторията в Ньои, Париж, учител и член на интернационалните състезания. Тя не присъстваше на церемонията, само че беше отличена за направено подаяние от 10 диска с нейни осъществявания. Наградата на проф. Клинчарова беше получена от Стефан Тафров, който означи, че тя е знаменит актьор, а дарителството е традиция в фамилията й. В същата категория беше награден и доцент доктор Спас Ташев, който подарява на Националната библиотека вестник Macedonia, Рим 1954-1958 година, от Ванче Михайлов, а общият брой на непокътнатите цялостни комплекти на вестника в целия свят са единствено три.
В категорията „ Материално културно завещание “ бяха връчени три оценки. Американската фондация за България - клон България, получи оценката, тъй като е дълготраен донор на Националната библиотека със средства за покриване на пощенски разноски. За 2025 година са дарени 4500.00 лева Отличена бе и Костантина Колева - художник, дарила на Националната библиотека картини с глаголически букви. Много съм щастлива, че светлината, която излъчва Националната библиотека доближава до хора от разнообразни генерации, сподели Колева. Фирмата „ Карана “ ЕООД беше отличена, тъй като е направила безплатно незабавни ремонтни действия на водопровода в Националната библиотека. Представители на компанията са работили в хранилището на библиотеката и по този метод не е потърпевшо книжовното благосъстояние на България.
Владимир Христовски от вестник „ Телеграф “ беше отличен с почетна грамота в категорията „ Медийно партньорство “ .
Извън петте категории беше връчена почетна грамота за дългогодишно съдействие на Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “.
Наградите - почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на донорите от шефа на Националната библиотека доцент доктор Калина Иванова и от заместник-директори на библиотеката.
Изкуството да даряваш е най-голямата добродетел в историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, тъй като този дом на знанието не е просто постройка, той е съграден от фантазии, от религия, от щедростта на хора, които са знаели, че книжовността би трябвало да пребъде - без значение от времето и от тестванията, сподели в словото си на церемонията шефът на Националната библиотека доцент доктор Калина Иванова.
Националната библиотека е връстница на свободна България и още в устава й е записано, че тя ще живее посредством дарения, такси и лични доходи. И тази концепция не остава на хартия, тя се трансформира в орис. Когато стартира строителството на тази постройка - през днешния ден монумент на културата, първият библиограф на България - проф. Тодор Боров, непринудено застава отпред на строителния комитет. Той е донор с основна писмен знак в нашата библиотечна история, след него има и други огромни донори. За 147 години, с помощта на донорите на библиотеката, книгите се множат и паметта се съхранява. Днес фондът ни наброява близо 9 милиона документа - удостоверение за щедростта на генерации българи. Дарителството е достойнство и грижа за бъдещето на България, то е поддръжка за българската книжнина, за знанието, за националната памет. Стоя през днешния ден пред вас - донорите на Националната библиотека, с цел да ви кажа на глас и от сърце „ благодаря ", само че и с цел да насочва апел - подкрепете ни в идващите три години, този храм на знанието, дом на книгата и монумент на културата, да си възвърне блясъка. Обявяваме тригодишна дарителска акция за 150 години на Националната библиотека, до юбилейната 2028 година имаме потребност от рационализация на фондохранилища, от модерна досегаемост и от устойчива архитектура на постройката. Само три години ни разделят от деня, в който Националната библиотека ще навърши достолепните 150 години и това не е просто празник, а тестване за нашата зрялост като общество, тъй като дарителството не е просто жест, то е златната диря във времето, която вие ще оставите, с тези думи се обърна към донорите доцент доктор Калина Иванова.
В категорията „ Книгоиздаване “ бeше наградено издателството „ Захарий Стоянов “ и неговият шеф акад. Иван Гранитски за направено подаяние от 221 заглавия, в 7529 екземпляра на стойност 144 833.00 лева за книгообмен и за български библиотеки. Наградата му беше връчена от шефа на библиотеката доцент доктор Калина Иванова. Дарителството е изключително нужно на нашата страна, сподели акад. Гранитски и добави, че то би трябвало да се трансформира в държавна политика. Наградата получиха също издателството „ Тангра ИК “ и неговият шеф Димитър Димитров - за направено подаяние от четири заглавия, в 93 екземпляра на стойност 9200.00 лева за интернационален книгообмен. Той благодари за премията и сподели, че би трябвало да се опитаме да запълним международните библиотеки с издания от България и за България.
Националната библиотека поддържа програмата „ Осинови книга “, чиято цел е реставрирането на скъпи издания от фонда на библиотеката. В категорията „ Осинови книга “ почетна грамота и картина бяха присъдени на Стоилка Арсова, която не присъстваше персонално на церемонията, на Павел Димитров, на Валентина Григорова и на 125-о Средно учебно заведение „ Боян Пенев “ в София, с шеф Венелина Николова. Училището е дълготраен донор по програмата. Венелина Николова сподели, че учениците би трябвало да ги учим на обич към родината и към историческата памет.
На трима донори бяха присъдени премиите в категорията „ Книжовна памет “ . Акад. проф. Милан Димитриевич е учен по физика и астрономия, превежда българска литература на сръбски език и сръбска литература на български език. Той е дълготраен донор на научна и художествена литература на Националната библиотека. Наградена беше също проф. доктор Сузана Клинчарова, която е арфист, професор по арфа в консерваторията в Ньои, Париж, учител и член на интернационалните състезания. Тя не присъстваше на церемонията, само че беше отличена за направено подаяние от 10 диска с нейни осъществявания. Наградата на проф. Клинчарова беше получена от Стефан Тафров, който означи, че тя е знаменит актьор, а дарителството е традиция в фамилията й. В същата категория беше награден и доцент доктор Спас Ташев, който подарява на Националната библиотека вестник Macedonia, Рим 1954-1958 година, от Ванче Михайлов, а общият брой на непокътнатите цялостни комплекти на вестника в целия свят са единствено три.
В категорията „ Материално културно завещание “ бяха връчени три оценки. Американската фондация за България - клон България, получи оценката, тъй като е дълготраен донор на Националната библиотека със средства за покриване на пощенски разноски. За 2025 година са дарени 4500.00 лева Отличена бе и Костантина Колева - художник, дарила на Националната библиотека картини с глаголически букви. Много съм щастлива, че светлината, която излъчва Националната библиотека доближава до хора от разнообразни генерации, сподели Колева. Фирмата „ Карана “ ЕООД беше отличена, тъй като е направила безплатно незабавни ремонтни действия на водопровода в Националната библиотека. Представители на компанията са работили в хранилището на библиотеката и по този метод не е потърпевшо книжовното благосъстояние на България.
Владимир Христовски от вестник „ Телеграф “ беше отличен с почетна грамота в категорията „ Медийно партньорство “ .
Извън петте категории беше връчена почетна грамота за дългогодишно съдействие на Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “.
Наградите - почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на донорите от шефа на Националната библиотека доцент доктор Калина Иванова и от заместник-директори на библиотеката.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ