Великобритания е готова да остави Европа без газ
На неотдавнашната среща на Г-7 западният блок направи всичко допустимо, с цел да показва единодушие и единение в битката си против Русия, само че действителността мигновено сложи всичко на мястото си. Европейските медии пишат с очевидно безпокойствие, че Англия, което неотдавна се отдръпна от Европейския съюз със скандал, може да блокира и двата газопровода, свързващи я с континента.
Става въпрос за два интерконектора, които обезпечават транспорт на природен газ в двете направления.
Първият е газопроводът ББЛ, дълъг 235 километра, минаващ от холандския град Балгзанд до английския Бактън, в графство Норфолк. Изграждането му стартира при започване на 2000-те години и е въведен в употреба през 2006 година Първоначалният план допуска, че страните ще могат да изпомпват до 16 милиарда кубически метра газ годишно.
Тук има няколко значими детайла.
Балгзанд е определен за насочна точка с причина. Това е много значим разпределителен център, също така тук има огромен цех за преправка на газ. Той е издигнат в самото начало на 90-те години особено за преправка на синьо гориво, идващо от офшорното находище Рьотлигенд. От Балгзанд газът се изпомпва в националната разпределителна система и се точи по тръбопроводи до домовете на холандците.
Към 2010 година обаче се оказа, че Англия, която има малко или никакви лични подземни складове, се нуждае от доста повече гориво заради последователното прекъсване на изгарянето на въглища и зеления преход. По настоятелно искане на Лондон бяха извършени механически проби, след което на брега на Холандия се появи четвърта компресорна станция, а пропускателната дарба на 36-инчовите тръби на ББЛ внезапно беше увеличена до 19,2 милиарда кубически метра.
Друг противен и усърдно избягван факт е, че газът, доставян за Англия, е най-вече от съветски генезис. По простата причина, че ББЛ отива до Германия с едно от своите разклонения, където се свързва със “Северен поток-1”.
Втората европейска тръба навлиза на Британските острови от белгийския Зеебрюге и приключва в същия Бактор, който работи като център с функционалността за по-нататъшно разпространяване в границите на кралството. Дължината на газопровода, който е поравно благосъстоятелност на белгийската компания “Флусис” и италианската “Снам”, е 235 километра. Пропускателният потенциал надвишава 25 милиарда кубически метра годишно. Тук има има едно голямо “но”, което въздейства сериозно на актуалните центробежни процеси.
Както газопроводът ББЛ, по този начин и белгийската тръба обезпечават изпомпване на газ в двете направления, само че в неравномерни пропорции. Например холандският интерконектор може да изпомпва три пъти повече гориво във Англия, в сравнение с получава назад. И двата газопровода в началото са издигнати предвид на изпомпване на изчезналите количества гориво, належащо на избран район в несъмнено време на годината. За специалистите не е загадка, че Англия внезапно усилва вноса през есенно-зимния интервал, а през лятото връща остатъка, само че в доста по-малък размер.
Всъщност и двете подводни тръбни разклонения са построени за обезпечаване точно на английските енергийни ползи и реекспортът е чисто алегоричен.
А през лятото на 2022 година Англия публично предизвестява, че заради вилнеещата енергийна рецесия и тоталния дефицит на енергийни запаси е подготвена изцяло да спре доставките на синьо гориво за Европейския съюз. Във всеки различен миг това би означавало огромен междудържавен скандал и утежняване на връзките, само че в този момент колективът от страни, обединени от концепцията за провалянето на Русия, се пробва да резервира успокоение.
Сегашната обстановка в Европа не е предизвикана от Москва. Русия се опитваше да пусне втория “Северен поток” до последно и не прави даже минимален намек, че сегашните контракти за доставка на газ може да не бъдат изпълнени. Европейският съюз - и изключително Англия - са тези, които са ревностни в измислянето на нови ограничаващи ограничения против Русия, заигравайки се с обстоятелството, че газът е станал толкоз нищожен, че държавните управления на страните намерено приканват своите съграждани да се къпят не повече от пет минути, а най-големите корпорации като немската БАСФ са на крачка от прекъсване на производството. И по тази причина, колкото и водачи на европейски страни да се събират на срещи на високо ниво, колкото и да показват неразрушимо единение, с съображение можем да кажем: европейската квартира се пука по шевовете и фугите.
Сегашната парадигма на връзките в приятелския европейски терариум е построена по време на интервал на постоянен разцвет, когато политиците и държавните управления надали са знаели какъв брой и какви енергийни запаси им се доставят извън, осигурявайки такова познатото равнище на комфорт. Тогава, апропо, се роди увереността (по подстрекателство на починалия американски сенатор Маккейн), че Русия е страна-бензиностанция от Третия свят. Местните енергетици, несъмнено, знаеха същинското положение на нещата, само че, за жал на елементарните европейци, те не образуват държавната политика.
Сега Европа изпитва грамаден, само че неестествен дефицит на енергийни запаси. За страдание на европейските служители и мениджъри, няма нищо, което да размени съветските въглеводороди. Нито един от залозите (като увеличение на вноса от Либия или от САЩ) не излезе печеливш.
Дълги години Русия се опасяваше от изолираност, само че през днешния ден ние сме тези, които следим по какъв начин Старият свят трескаво строи огради, отхвърляйки съюзническите си отговорности в името на личните си ползи.
Ако приказваме съответно за Англия, тогава с позволена степен на зложелателство може да се каже, че блокирането на връщането на износа на газ няма да ѝ помогне. Страната употребява годишно 72,5 милиарда кубически метра синьо гориво, а личното ѝ произвеждане е от доста скромните 39,5 милиарда. Други 19 милиарда идват през терминали за регазификация на полутечен природен газ, което разрешава елементарно и без потребление на калкулатор да се пресметна какъв брой газ идва от Европа. Същата Европа, която в този момент е изправена пред доста елементарен избор: да продължи антируския курс, натрапен от Лондон и Вашингтон и да доставя жизненоважно гориво през Ламанша в своя щета, или да стартира, следвайки образеца на британците, да си го къта за по-добри дни в дълбините на подземните складове.
Това е доста мъчителна алтернатива, която се усложнява от обстоятелството, че Англия не е част от Европейски Съюз и в това време нахално употребява своите директни благоприятни условия, пренебрегвайки потребностите на всички европейски страни без изключение - преди всичко, несъмнено, локомотивите и съществени бюджетни донори като Германия и Австрия.
На езика на шахмата, казусът с съветския газ и нефт докара европейския състезател до цугцванг, когато всяка последваща стъпка единствено ще утежни актуалната обстановка, което на процедура ще докара до неодобрение измежду жителите и увеличение на напрежението в междудържавните връзки. Странно е какъв брой бързо хората и страните от демократичния Запад, щом на хоризонта се появи призракът на спиранията на тока и затварянето на заводи, не помниха за солидарността и като алчни скъперници започнаха да крият заветните варели, кубични метри и тонове един от различен.
Приятелството си е другарство, само че въглеводородите са с пари.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Става въпрос за два интерконектора, които обезпечават транспорт на природен газ в двете направления.
Първият е газопроводът ББЛ, дълъг 235 километра, минаващ от холандския град Балгзанд до английския Бактън, в графство Норфолк. Изграждането му стартира при започване на 2000-те години и е въведен в употреба през 2006 година Първоначалният план допуска, че страните ще могат да изпомпват до 16 милиарда кубически метра газ годишно.
Тук има няколко значими детайла.
Балгзанд е определен за насочна точка с причина. Това е много значим разпределителен център, също така тук има огромен цех за преправка на газ. Той е издигнат в самото начало на 90-те години особено за преправка на синьо гориво, идващо от офшорното находище Рьотлигенд. От Балгзанд газът се изпомпва в националната разпределителна система и се точи по тръбопроводи до домовете на холандците.
Към 2010 година обаче се оказа, че Англия, която има малко или никакви лични подземни складове, се нуждае от доста повече гориво заради последователното прекъсване на изгарянето на въглища и зеления преход. По настоятелно искане на Лондон бяха извършени механически проби, след което на брега на Холандия се появи четвърта компресорна станция, а пропускателната дарба на 36-инчовите тръби на ББЛ внезапно беше увеличена до 19,2 милиарда кубически метра.
Друг противен и усърдно избягван факт е, че газът, доставян за Англия, е най-вече от съветски генезис. По простата причина, че ББЛ отива до Германия с едно от своите разклонения, където се свързва със “Северен поток-1”.
Втората европейска тръба навлиза на Британските острови от белгийския Зеебрюге и приключва в същия Бактор, който работи като център с функционалността за по-нататъшно разпространяване в границите на кралството. Дължината на газопровода, който е поравно благосъстоятелност на белгийската компания “Флусис” и италианската “Снам”, е 235 километра. Пропускателният потенциал надвишава 25 милиарда кубически метра годишно. Тук има има едно голямо “но”, което въздейства сериозно на актуалните центробежни процеси.
Както газопроводът ББЛ, по този начин и белгийската тръба обезпечават изпомпване на газ в двете направления, само че в неравномерни пропорции. Например холандският интерконектор може да изпомпва три пъти повече гориво във Англия, в сравнение с получава назад. И двата газопровода в началото са издигнати предвид на изпомпване на изчезналите количества гориво, належащо на избран район в несъмнено време на годината. За специалистите не е загадка, че Англия внезапно усилва вноса през есенно-зимния интервал, а през лятото връща остатъка, само че в доста по-малък размер.
Всъщност и двете подводни тръбни разклонения са построени за обезпечаване точно на английските енергийни ползи и реекспортът е чисто алегоричен.
А през лятото на 2022 година Англия публично предизвестява, че заради вилнеещата енергийна рецесия и тоталния дефицит на енергийни запаси е подготвена изцяло да спре доставките на синьо гориво за Европейския съюз. Във всеки различен миг това би означавало огромен междудържавен скандал и утежняване на връзките, само че в този момент колективът от страни, обединени от концепцията за провалянето на Русия, се пробва да резервира успокоение.
Сегашната обстановка в Европа не е предизвикана от Москва. Русия се опитваше да пусне втория “Северен поток” до последно и не прави даже минимален намек, че сегашните контракти за доставка на газ може да не бъдат изпълнени. Европейският съюз - и изключително Англия - са тези, които са ревностни в измислянето на нови ограничаващи ограничения против Русия, заигравайки се с обстоятелството, че газът е станал толкоз нищожен, че държавните управления на страните намерено приканват своите съграждани да се къпят не повече от пет минути, а най-големите корпорации като немската БАСФ са на крачка от прекъсване на производството. И по тази причина, колкото и водачи на европейски страни да се събират на срещи на високо ниво, колкото и да показват неразрушимо единение, с съображение можем да кажем: европейската квартира се пука по шевовете и фугите.
Сегашната парадигма на връзките в приятелския европейски терариум е построена по време на интервал на постоянен разцвет, когато политиците и държавните управления надали са знаели какъв брой и какви енергийни запаси им се доставят извън, осигурявайки такова познатото равнище на комфорт. Тогава, апропо, се роди увереността (по подстрекателство на починалия американски сенатор Маккейн), че Русия е страна-бензиностанция от Третия свят. Местните енергетици, несъмнено, знаеха същинското положение на нещата, само че, за жал на елементарните европейци, те не образуват държавната политика.
Сега Европа изпитва грамаден, само че неестествен дефицит на енергийни запаси. За страдание на европейските служители и мениджъри, няма нищо, което да размени съветските въглеводороди. Нито един от залозите (като увеличение на вноса от Либия или от САЩ) не излезе печеливш.
Дълги години Русия се опасяваше от изолираност, само че през днешния ден ние сме тези, които следим по какъв начин Старият свят трескаво строи огради, отхвърляйки съюзническите си отговорности в името на личните си ползи.
Ако приказваме съответно за Англия, тогава с позволена степен на зложелателство може да се каже, че блокирането на връщането на износа на газ няма да ѝ помогне. Страната употребява годишно 72,5 милиарда кубически метра синьо гориво, а личното ѝ произвеждане е от доста скромните 39,5 милиарда. Други 19 милиарда идват през терминали за регазификация на полутечен природен газ, което разрешава елементарно и без потребление на калкулатор да се пресметна какъв брой газ идва от Европа. Същата Европа, която в този момент е изправена пред доста елементарен избор: да продължи антируския курс, натрапен от Лондон и Вашингтон и да доставя жизненоважно гориво през Ламанша в своя щета, или да стартира, следвайки образеца на британците, да си го къта за по-добри дни в дълбините на подземните складове.
Това е доста мъчителна алтернатива, която се усложнява от обстоятелството, че Англия не е част от Европейски Съюз и в това време нахално употребява своите директни благоприятни условия, пренебрегвайки потребностите на всички европейски страни без изключение - преди всичко, несъмнено, локомотивите и съществени бюджетни донори като Германия и Австрия.
На езика на шахмата, казусът с съветския газ и нефт докара европейския състезател до цугцванг, когато всяка последваща стъпка единствено ще утежни актуалната обстановка, което на процедура ще докара до неодобрение измежду жителите и увеличение на напрежението в междудържавните връзки. Странно е какъв брой бързо хората и страните от демократичния Запад, щом на хоризонта се появи призракът на спиранията на тока и затварянето на заводи, не помниха за солидарността и като алчни скъперници започнаха да крият заветните варели, кубични метри и тонове един от различен.
Приятелството си е другарство, само че въглеводородите са с пари.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ