На най-високата степен на развитие на душата речта на човека

На най-високата степен на развиване на душата речта на индивида нормално е тиха и спокойна.

Древногръцкият мъдрец Сократ е казвал: „ Говори, с цел да те видя… “

Човек може да бъде хубав и красиво облечен. И може да носи скромна дреха и да не се отличава с хубост. Или може би върви в лагерно. Но щом човек проговори, си проличава каква душа има. Нивото на развиване на душата се демонстрира в речта.

На най-високата степен на развиване на душата речта на индивида нормално е тиха и спокойна. Разбираема и ясна. Говори с „ деликатни “ думи. В речта му има доста метафори и съпоставения, забавна е. Такъв човек няма да обиди или засегне никого. Избягва грубостта, макар че приказва откровено. Хуморът му е характерен, само че най-често се смее на себе си, разказвайки нещо с комизъм. След диалог с подобен човек остава приповдигнато възприятие, както след хубава музика или прекрасен филм. Научаваш нещо ново, душата става по-спокойна. Той като че ли дава мощ с думите си. Но тези хора са доста чувствителни. Ако в тяхно наличие някой злослови или псува, те изпитват физическа болежка. Просто им е неприятно, това е всичко. Те даже могат да се разболеят.

На втория стадий от развиването на душата речта на индивида е дейна и енергична. Понякога даже прекалено много. Може да приказва на разнообразни тематики, само че най-често приказва за пари, политика, персонални връзки, здраве. Той показва мнението си, податлив е да спори и опровергава. Такъв човек обича шегите, само че изключително шегите с другите. Те му се костват изключително смешни. Такъв човек също е податлив към рецензия, само че не позволява рецензия по собствен адрес, незабавно се ядосва и може да стартира да ругае. Той елементарно приказва за секс, податлив е да приказва обществено за персоналните си каузи. След диалог с подобен човек се чувствате изтощени, макар че първоначално може да е забавно – той приказва прекалено много …

Най-ниската степен на развиване на душата е грубата тирада и нецензурният език. Човек мъчно сортира думи, в случай че желае да каже нещо – речниковият му ресурс е нищожен. Но псува майсторски, знае доста думи. Хуморът е обвързван с тематиките за гибелта и насилието, измяната и секса – подобен човек знае доста от тези истории. Той непрестанно разисква някого и предава злословия и клюки, клюки. Речта му е наситена със злоба и яд, циврене и недоволства. Щом отвори уста, и като че ли неприятна миризма се разнася из стаята. Непоносимо е да си в близост, като до кофа за отпадък.

Това са трите степени на развиване на душата – те се разпознават по речта на индивида. А ние самите можем да прекосяваме от един стадий на различен даже денем. Но колкото по-често се спускате до третия, по-нисък стадий, толкоз по-трудно е да се върнете назад. И можем да загубим мозъка си, интелекта, даже душата си.

Хората с високо равнище на душевно развиване лекуват с речта си. А хората с по-нисък убиват и заразяват другите.

Хората с висок стадий на душевно развиване живеят по-дълго и рядко боледуват, това е прочут факт. Речта освен лекува другите, има и самолечение. Така че е по-добре да се развивате и да се изкачвате по стълбата; нагоре по стълбите с верните думи. За здраве и дълголетие…