Представиха първия в света настолен компютър с живи човешки мозъчни клетки - технологията е готова за търговско внедряване
На MWC 2025 австралийският стартъп Cortical Labs показа първия в света настолен компютър CL1, който употребява живи човешки мозъчни кафези.
Уникалната система резервира клетките жизнеспособни и предизвиква тяхното развиване в процеса на самообразование. Компютърът действа самостоятелно, без да се нуждае от връзка с типичен компютърни устройства.
Очаква се изкуственият разсъдък на такива платформи да бъде освен по-енергийно ефикасен, само че и интелектуално модернизиран.
Cortical Labs е учредена в Мелбърн през 2019 година и от този момент създава хибридна клетъчно-силициева платформа взаимно с учени от университета Монаш (Австралия).
Човешкият мозък отстъпва на обичайните силициеви процесори в изчисленията, които изискват комплицирани математически интервенции. Според последните проучвания скоростта на човешкия мозък е по-ниска от тази на 50-годишен процесор.
Въпреки това, при задания, включващи интуитивно намиране на решения, човешкият разсъдък към момента превъзхожда. През лятото на 2022 година компютърната система Frontier на стойност 600 млн. $, която заема повърхност от 630 квадратни метра за първи път надмина индивида в интуитивните калкулации. Това потвърждава, че е прекомерно рано да се отписват биологичните изчислителни системи.
Първото доста достижение на Cortical Labs е хибридният процесор DishBrain, основан на CMOS матрица и колония от неврони. Той беше подготвен да играе Pong: невроните растяха върху решетка от електроди и по-късно бяха подтиквани с микроразряди на ток, като се насърчаваха сполучливите удари и се „ наказваха “ пропуските. Този способ разреши образуването на постоянни невронни връзки, водещи до самообразование.
Оттогава насам компанията доста е подобрила своята платформа и към този момент е подготвена за всеобщо произвеждане на хибридни компютри. Моделът CL1, показан на MWC 2025 в Барселона е биореактор – система за поддържане на живота на колонии от невронна тъкан, растящи върху силициев чип. Конкретният брой на клетките и тяхната настройка не могат да се плануват авансово, само че се възнамерява за техническо изложение да се употребява терминът CFU (colony-forming units).
Разработчиците признават, че не схващат изцяло от какъв тип кафези се състои техният биологичен процесор и в какво съответствие би трябвало да участват те. Понастоящем компанията употребява два метода за развъждане на изкуствена нервна тъкан: приемане на индуцирани плурипотентни стволови кафези (iPSC) от кръв на гризачи и хора, както и генетични модификации. Прецизният надзор на тези процеси обаче към момента не е изпълним, което води до колебливост на резултатите.
Въпреки това, технологията към този момент е подготвена за комерсиално внедряване. Cortical Labs възнамерява да стартира да доставя CL1 през втората половина на тази година.
Очакваната цена на един компютър е 35 000 $, което е към 2,5 пъти по-евтино от аналозите. В края на годината компанията ще пусне заоблачен достъп до клъстера CL1, който включва четири секции от по 30 компютъра. Това ще бъде първият опит за съчетание на биокомпютри в клъстер и резултатите към момента са сложни за прогнозиране. Тази неустановеност отблъсква вложителите, само че сполучливите продажби могат да върнат доверието на финансовата общественост.
Както обособените устройства, по този начин и облачният клъстер се преглеждат от компанията като опит. Разработчиците към момента нямат ясна визия по какъв начин тъкмо би трябвало да работи системата и в кои области ще бъде най-ефективна. В идеалния случай биокомпютрите ще могат да употребяват по-малко сила и да се оправят по-бързо с ИИ-моделите. Например, потреблението на сила на долап от CL1 ще бъде към 1 kW – доста по-малко от класическите сървъри.
В допълнение към изчислителните задания биологичните компютри биха могли да се трансфорат в платформа за тестване на нови медикаменти за невродегенеративни болести. Тестването върху живи хора е неетично и потреблението на колонии от нервни кафези в компютри би могло да бъде различен проучвателен способ. Тази област може да се окаже най-ценното приложение на новата технология, защото в последна сметка най-важно е човешкото здраве, написа kaldata.com.
