На мнозина потребители се е случвало да пожелаят да платят

На мнозина консуматори се е случвало да пожелаят да платят с банкова карта в магазин - само че да ги уведомят, че това в дадения търговски обект не се практикува. Защо става по този начин? 

 

Обикновено притежателят на карта, подавайки я на касата, чува, че " терминалът не работи “, " няма връзка с банката “, " банката има проблеми и терминалът не работи ", " банката обновява оборудването си " и сходни.

Така да се каже, стоманени причини. Изглежда безсмислено да се спори. Клиентът може единствено официално да се възмути и смирено да отиде до банкомата. Но практиката демонстрира, че множеството от тези отговори не са правилни.

Как да отличим лъжата от истината? Няма по какъв начин. Единственото нещо, което може да се каже, е, че огромни супермаркети и първокласни бутици нямат никаква полза да отхвърлят на клиентите си заплащане с карта. Защо?

Защото:

- първо: купувачът няма да остави количката с хранителни артикули и да хукне на открито да търси банкомат. В множеството случаи той просто ще напусне магазина;

- второ: на супермаркетите постоянно им е преференциално клиентите да заплащат с банкови карти. По този метод икономисват от инкасо услуги и печелят лоялността на банката.

Но за какво, въпреки всичко, някои магазини отхвърлят да одобряват платежни карти?

Първа причина

За комерсиалния обект не е преференциално да обслужва клиенти с карти. Така или другояче, банките взимат комисионна от всяко заплащане по този метод. Търговците, естествено, не желаят да заплащат този %. По предписание, в тази ситуация става дума за дребни търговски обекти. Комисионната тук е дребна, само че пък и бизнес-оборотът не е сериозен, тъй че би трябвало да пестят. При това парите в брой са " тук и в този момент “, а безналичните – " тук и не се знае по кое време “.

Втора причина

Но по какъв начин да си разбираем отхвърли на огромни и реномирани магазини? По същия метод. Но за какво подобен бизнес не се опасява от загуба на клиенти?

Най-често отговорът се крие в ексклузивността на предлаганата стока. Ако в града има единствено един автосалон на реномирани марки коли или бутик за висша мода, тогава той напълно умерено ще откаже на клиентите да заплащат с кредитна карта. Защото подобен магазин е сигурен, че те желаят тъкмо такава марка кола или такава фешън рокля – а в града се продава единствено тук.

Трета причина

Касиерът не знае по какъв начин да работи с терминала. Това е препъни-камък по-често, в сравнение с мнозина си показват.

Четвърта причина

Лични учредения. Например, един път е имало мошеническа транзакция; за нея обвинили касиера, който платил вредите, написа actualno. Той към този момент просто не желае да употребява терминала, а желанията на клиентите на фона на вероятните неприятности просто са му безразлични.

Разбира се, има и доста други аргументи, заради които поносим избрани неудобства. А допустимо ли е по някакъв метод това да бъде преодоляно?

Повече са отговорите " не “, в сравнение с " да “.

Да вземем, да вземем за пример, отговора на някоя банка, в случай че неин клиент попита: " Какво да направя, в случай че магазинът не приема банкова карта за заплащане? “

Отговорът стартира нормално по този начин: " Ако повредата не е обвързвана с краткотрайни механически проблеми и липса на връзка,... “

Интересно, по какъв начин клиентът ще ревизира това? Ще хукне като следотърсач да ревизира дали кабелът е разкъсан?

Втора част от отговора. "... това е нарушаване на контракта за придобиване на наш банков терминал от магазина, и може да бъде осъден. “

Интересно, по какъв начин банката ще накаже магазина? Ще си вземе терминала? Брей, голем праз! Решението е магазинът да се обади на друга банка, която на драго сърце ще конфигурира собствен терминал.

В сходни случаи всичко, което може да направи елементарният консуматор, е да чака някакви позитивни промени.

А до тогава да се надяваме на най-хубавото и да не разчитаме напълно и 100% на банкова карта.