Кои са нищожните клаузи в договори за потребителски кредити
На доста хора, за жалост, им се постанова незабавно да изтеглят заем. В бързането и в напрежението, хората се съгласяват с всевъзможни условия, което кара кредитни институции (най-често бързи кредити) да поставят големи неустойки, възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси за експресно разглеждане на настояването за заем и така нататък, които съвсем постоянно са оскъдни. Следва да имате поради, че в случай че сумата, която имате да върнете надвишава с повече от 30-40% сумата, която сте теглили, съвсем сигурно има неравноправни и оскъдни клаузи в контракта Ви за заем.
Тук, напълно в резюме, ще прегледам най-основните оскъдни ангажименти – за наказателна клауза, за възнаградителна рента и за обезщетение за веселба.
НЕУСТОЙКА
Нищожна, заради накърняване на положителните нрави е уговорка за наказателна клауза в прекомерно огромен размер, уговорена отвън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функционалност.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 година на Върховен касационен съд по тълк. дело № 1/2009 година, ОСТК, изискванията и предпоставките за незначителност на клаузата за наказателна клауза произтичат от нейните функционалности, както и от правилото за правдивост в гражданските и комерсиалните правни отношения. Преценката за незначителност на неустойката заради накърняване на положителните нрави следва да се прави за всеки съответен случай все още на подписване на контракта, а не към следващ миг, като могат да бъдат употребявани някои от следните примерно изброени критерии:
Естеството на парични и на непарични и размера на отговорностите, осъществяването на които се обезпечава с неустойка;
Дали осъществяването на задължението е обезпечено с други правни начини – обезпечение, залог, ипотека и др.;
Вид на уговорената наказателна клауза (компесаторна или мораторна) и типа на несъблюдение на задължението – значително или незначителна негова част;
Съотношението сред размера на уговорената наказателна клауза и предстоящите от несъблюдение на задължението вреди.
При съответната преценка за незначителност на неустойката могат да се употребяват и други критерии, като се вземат поради съответните обстоятелства и условия за всеки обособен случай.
Неустойката следва да се одобри за оскъдна, в случай че единствената цел, за която е уговорена, излиза отвън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функционалности. Според наредбата на член 9 от Закон за задълженията и договорите страните могат свободно да дефинират наличието на контракта. Автономията на волята им да дефинират свободно наличието на контракта и частност да уговарят наказателна клауза обаче е лимитирана от същата тази наредба в две направления: наличието на контракта не може да опонира на повелителни правила на закона, а в равна степен на положителните нрави. Добрите нрави са морални правила, на които законът е придал правно значение – тяхното нарушаване води до нищожност на контрактуваното и то в най-тежката му форма – незначителност – член 26, ал.1, предл. 3 от Закон за задълженията и договорите. Добрите нрави не са писани, а съществуват като общи правила или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждането на наказателна клауза съдът следи служебно. Един от тези правила е правилото на справедливостта, който в гражданските и комерсиалните правни отношения изисква да се закриля и пази всеки приет от закона интерес.
Преценката за незначителност на неустойката, заради накърняване на положителните нрави следва да се прави за всеки съответен случай. В в доста случаи неустойката е уговорена в размер на 20-80% върху цялата „ получена сума “. С други думи, към датата на подписване на контракта е уговорено заемополучателят да заплаща наказателна клауза в размер на 20-80% от заемната сума, без значение какъв размер е неизпълнението и в случай, че възнаградителнатв рента се дефинира дневно. При това състояние уговорената наказателна клауза надвишава неведнъж предстоящите вреди от неизпълнението, по този начин, че контрактуваният размер на неустойката не е ориентиран към проявяване на нейните функционалности (обезщетителна и наказателна), а по-скоро към незаслужено по наличие споразумение (ако изобщо е имало такова при неистинен договори) заради обективната неравностойност на насрещните отговорности, която води до облагодетелстване на един юридически индивид за сметка на различен. Съгласно наредбата на член 26, алинея 1, предл. 3 от Закон за задълженията и договорите клаузата, с която страните са договорили този размер на неустойката е оскъдна. Тя не е породила права за заемодателя още към датата на подписване на договорите.
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА
Нищожност на договорната уговорка за възнаградителна рента заради накърняване на положителните нрави: Често в договорите за заеми се договарят лихвени проценти от 1 до 5%, само че изчислен % дневно, с което се нарушават положителните нрави и правилата за бистрота, обективност и балансираност на ползите на търговците и потребителите. Накърняването на положителните нрави е нееквивалентността на престациите и неоснователното обогатяване на кредитора.
Според Решение № 1291 от 03.02.2009 година по гр. дело № 5477/2007 година, Върховен касационен съд, V г.о.: „ Когато се преценя дали една договорка опонира на положителните нрави, съдът не може да се ограничи единствено до нейното официално наличие, а заради естеството на разрези недостатък следва да съобрази дали последствията, крайният резултат са съвместими с общоприетите житейски правила за правдивост и почтеност “.
В своята процедура Върховен касационен съд трайно приема, че противоречащи на положителните нрави е ангажимента, предвиждаща възнаградителна рента, надвишаваща ТРИКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ПРИ НЕОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ, А ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ ДВУКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА. В този смисъл са: Решение № 906/30.12.2004 година по гр. дело № 1106/2003 година на Върховен касационен съд, 2-ро г.о.; Решение № 378/18.05.2006 година, по гр. дело № 315/2005 година на Върховен касационен съд, г.к.; Решение № 1270/ 09.01.2009 година по гр. дело № 5093/2007 година на Върховен касационен съд, г.к., Определение № 901/10.07.2015 година по гр. дело № 6295/2014 година на Върховен касационен съд, 4 г.о. и други.
НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЗАБАВА В ПОГАСЯВАНЕТО НА ДЪЛЖИМАТА ГЛАВНИЦА.
Съгласно наредбата на член 43, алинея 1 от ЗКНИП, при веселба на потребителя кредиторът има право на обезщетение за веселба единствено върху размера на просрочената сума за времето на забавата. А когато потребителят забави дължимите от него заплащания по заема, компенсацията за веселба не може да надвишава законната рента – член 43, ал 2 от ЗКНИП. Въпреки това, доста кредитори в договорите си изискват компенсации от 1 до 5-6% дневно от получената заемна сума, което прави такава уговорка оскъдна.
адв. Богомил Йорданов
Тук, напълно в резюме, ще прегледам най-основните оскъдни ангажименти – за наказателна клауза, за възнаградителна рента и за обезщетение за веселба.
НЕУСТОЙКА
Нищожна, заради накърняване на положителните нрави е уговорка за наказателна клауза в прекомерно огромен размер, уговорена отвън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функционалност.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 година на Върховен касационен съд по тълк. дело № 1/2009 година, ОСТК, изискванията и предпоставките за незначителност на клаузата за наказателна клауза произтичат от нейните функционалности, както и от правилото за правдивост в гражданските и комерсиалните правни отношения. Преценката за незначителност на неустойката заради накърняване на положителните нрави следва да се прави за всеки съответен случай все още на подписване на контракта, а не към следващ миг, като могат да бъдат употребявани някои от следните примерно изброени критерии:
Естеството на парични и на непарични и размера на отговорностите, осъществяването на които се обезпечава с неустойка;
Дали осъществяването на задължението е обезпечено с други правни начини – обезпечение, залог, ипотека и др.;
Вид на уговорената наказателна клауза (компесаторна или мораторна) и типа на несъблюдение на задължението – значително или незначителна негова част;
Съотношението сред размера на уговорената наказателна клауза и предстоящите от несъблюдение на задължението вреди.
При съответната преценка за незначителност на неустойката могат да се употребяват и други критерии, като се вземат поради съответните обстоятелства и условия за всеки обособен случай.
Неустойката следва да се одобри за оскъдна, в случай че единствената цел, за която е уговорена, излиза отвън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функционалности. Според наредбата на член 9 от Закон за задълженията и договорите страните могат свободно да дефинират наличието на контракта. Автономията на волята им да дефинират свободно наличието на контракта и частност да уговарят наказателна клауза обаче е лимитирана от същата тази наредба в две направления: наличието на контракта не може да опонира на повелителни правила на закона, а в равна степен на положителните нрави. Добрите нрави са морални правила, на които законът е придал правно значение – тяхното нарушаване води до нищожност на контрактуваното и то в най-тежката му форма – незначителност – член 26, ал.1, предл. 3 от Закон за задълженията и договорите. Добрите нрави не са писани, а съществуват като общи правила или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждането на наказателна клауза съдът следи служебно. Един от тези правила е правилото на справедливостта, който в гражданските и комерсиалните правни отношения изисква да се закриля и пази всеки приет от закона интерес.
Преценката за незначителност на неустойката, заради накърняване на положителните нрави следва да се прави за всеки съответен случай. В в доста случаи неустойката е уговорена в размер на 20-80% върху цялата „ получена сума “. С други думи, към датата на подписване на контракта е уговорено заемополучателят да заплаща наказателна клауза в размер на 20-80% от заемната сума, без значение какъв размер е неизпълнението и в случай, че възнаградителнатв рента се дефинира дневно. При това състояние уговорената наказателна клауза надвишава неведнъж предстоящите вреди от неизпълнението, по този начин, че контрактуваният размер на неустойката не е ориентиран към проявяване на нейните функционалности (обезщетителна и наказателна), а по-скоро към незаслужено по наличие споразумение (ако изобщо е имало такова при неистинен договори) заради обективната неравностойност на насрещните отговорности, която води до облагодетелстване на един юридически индивид за сметка на различен. Съгласно наредбата на член 26, алинея 1, предл. 3 от Закон за задълженията и договорите клаузата, с която страните са договорили този размер на неустойката е оскъдна. Тя не е породила права за заемодателя още към датата на подписване на договорите.
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА
Нищожност на договорната уговорка за възнаградителна рента заради накърняване на положителните нрави: Често в договорите за заеми се договарят лихвени проценти от 1 до 5%, само че изчислен % дневно, с което се нарушават положителните нрави и правилата за бистрота, обективност и балансираност на ползите на търговците и потребителите. Накърняването на положителните нрави е нееквивалентността на престациите и неоснователното обогатяване на кредитора.
Според Решение № 1291 от 03.02.2009 година по гр. дело № 5477/2007 година, Върховен касационен съд, V г.о.: „ Когато се преценя дали една договорка опонира на положителните нрави, съдът не може да се ограничи единствено до нейното официално наличие, а заради естеството на разрези недостатък следва да съобрази дали последствията, крайният резултат са съвместими с общоприетите житейски правила за правдивост и почтеност “.
В своята процедура Върховен касационен съд трайно приема, че противоречащи на положителните нрави е ангажимента, предвиждаща възнаградителна рента, надвишаваща ТРИКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ПРИ НЕОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ, А ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ ДВУКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА. В този смисъл са: Решение № 906/30.12.2004 година по гр. дело № 1106/2003 година на Върховен касационен съд, 2-ро г.о.; Решение № 378/18.05.2006 година, по гр. дело № 315/2005 година на Върховен касационен съд, г.к.; Решение № 1270/ 09.01.2009 година по гр. дело № 5093/2007 година на Върховен касационен съд, г.к., Определение № 901/10.07.2015 година по гр. дело № 6295/2014 година на Върховен касационен съд, 4 г.о. и други.
НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЗАБАВА В ПОГАСЯВАНЕТО НА ДЪЛЖИМАТА ГЛАВНИЦА.
Съгласно наредбата на член 43, алинея 1 от ЗКНИП, при веселба на потребителя кредиторът има право на обезщетение за веселба единствено върху размера на просрочената сума за времето на забавата. А когато потребителят забави дължимите от него заплащания по заема, компенсацията за веселба не може да надвишава законната рента – член 43, ал 2 от ЗКНИП. Въпреки това, доста кредитори в договорите си изискват компенсации от 1 до 5-6% дневно от получената заемна сума, което прави такава уговорка оскъдна.
адв. Богомил Йорданов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ