За водата и маслото в нашата политика и държава
На доста хора им се вижда неуместно да има държавно управление на " Продължаваме промяната " - " Демократична България ", подкрепено от ГЕРБ. На процедура обаче то е единственото допустимо, излъчено от двете обединения.
Акад. Николай Денков ясно изясни за какво не може да има коалиция сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната " - " Демократична България ". Защото двете обединения са като водата и маслото.
Защото философията на едната коалиция е страната да се ръководи посредством " правото на силата ", а на другата посредством " силата на правото ". Вертикалното силово с един водач против хоризонталното в съгласие сред водачи практикуване на властта. Източният против западния модел на обществено държание.
На държавно равнище този спор се демонстрира сред формата на заложената в конституцията " правова страна " (чл. 4(1)) и нейното по наличие съществуване на силова страна с стеснен неизбран хайлайф, който упражнява паралелна нелегитимна власт.
Затова нашите официални институции (закони, постановления, наредби, правила) не работят, тъй като са блокирани от неофициалните институции (манталитет, просвета, традиции и привички на хората, прилагащи правилата).
На равнище стопанска система този спор се демонстрира сред пазарна и рентиерска стопанска система . Едни бизнеси желаят да печелят през пазара и влагат в артикули, технологии и хора. Други желаят да печелят през политиката и влагат в политически чадъри, като споделят рентата от неналичието на конкуренция.
На равнище компании този спор се демонстрира в структурата на самата компания. Типично за рентиерските компании е структурата с шеф- притежател на върха, който взема решение съвсем всичко самичък. Правила няма, тъй като се сменят всеки ден. Като си отиде притежателят, с него си отива политическият чадър и контактите, а компанията изгубва своята стойност.
Фирмите, които работят на пазарен принцип построяват по-хоризонтални структури с обособени звена, на които е делегирана власт и отговорност при взимане на решения с разнообразни равнища за вида решения, които могат да се вземат. А компаниите могат да работят и без притежателя си и да усилват своята стойност.
И всичко нагоре опира точно до културата.
Правото на силата се избира ПРЕДИМНО от по-възрастните генерации, расли по руско време с патриархална просвета, с по-слабо обучение и преобладаващо въздействие на бащата в фамилията им.
Силата на правото се избира ПРЕДИМНО от по-младите генерации, израсли освен в народна власт, а и съумели да живеят и учат в западна просвета, с високо обучение и преобладаващо или най-малко равно въздействие на майките им в фамилиите.
Това, което е България през днешния ден, е точно фундаментален конфликт на две антагонистични култури.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Акад. Николай Денков ясно изясни за какво не може да има коалиция сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната " - " Демократична България ". Защото двете обединения са като водата и маслото.
Защото философията на едната коалиция е страната да се ръководи посредством " правото на силата ", а на другата посредством " силата на правото ". Вертикалното силово с един водач против хоризонталното в съгласие сред водачи практикуване на властта. Източният против западния модел на обществено държание.
На държавно равнище този спор се демонстрира сред формата на заложената в конституцията " правова страна " (чл. 4(1)) и нейното по наличие съществуване на силова страна с стеснен неизбран хайлайф, който упражнява паралелна нелегитимна власт.
Затова нашите официални институции (закони, постановления, наредби, правила) не работят, тъй като са блокирани от неофициалните институции (манталитет, просвета, традиции и привички на хората, прилагащи правилата).
На равнище стопанска система този спор се демонстрира сред пазарна и рентиерска стопанска система . Едни бизнеси желаят да печелят през пазара и влагат в артикули, технологии и хора. Други желаят да печелят през политиката и влагат в политически чадъри, като споделят рентата от неналичието на конкуренция.
На равнище компании този спор се демонстрира в структурата на самата компания. Типично за рентиерските компании е структурата с шеф- притежател на върха, който взема решение съвсем всичко самичък. Правила няма, тъй като се сменят всеки ден. Като си отиде притежателят, с него си отива политическият чадър и контактите, а компанията изгубва своята стойност.
Фирмите, които работят на пазарен принцип построяват по-хоризонтални структури с обособени звена, на които е делегирана власт и отговорност при взимане на решения с разнообразни равнища за вида решения, които могат да се вземат. А компаниите могат да работят и без притежателя си и да усилват своята стойност.
И всичко нагоре опира точно до културата.
Правото на силата се избира ПРЕДИМНО от по-възрастните генерации, расли по руско време с патриархална просвета, с по-слабо обучение и преобладаващо въздействие на бащата в фамилията им.
Силата на правото се избира ПРЕДИМНО от по-младите генерации, израсли освен в народна власт, а и съумели да живеят и учат в западна просвета, с високо обучение и преобладаващо или най-малко равно въздействие на майките им в фамилиите.
Това, което е България през днешния ден, е точно фундаментален конфликт на две антагонистични култури.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ