На много детски книжки ние все още виждаме жираф редом

" На доста детски книжки ние към момента виждаме жираф паралелно до слон и носорог. Но в случай че желаеме да създадем у децата по-реалистична визия за животинския свят, следва да изобразим крава, още една крава и кокошка. "

7.6 милиарда човешки същества съставляват по-малко от 0.01% от биомасата на нашата планета. Но незначителната " тежест " е едно, а напълно друго – непоносимото влияние. В новата геоложка епоха, наречена от учените " Антропоцен ", човечеството като биологичен тип вид е предизвикало изгубването на 83% от дивите бозайници, опитомяването на 70% от птиците и унищожаването на половината от растенията.

Научно изследване, озаглавено " Разпределение на биомасата на Земята ", оповестено тази седмица от Proceedings of the National Academy of Sciences http://www.pnas.org/, за пръв път изкарва нескрито бруталния контрастност сред съответната " тежест " на човечеството и способността му да въздейства върху живота на планетата, описват английският в. " Гардиън " и испанският в. " Ел Мундо ".

Професорите Йинин М.Бар-Он, Роб Филипс и Рон Мило са провели характерно " броене " на 550 гигатона въглеродна биомаса, разпределени сред всички " царства на живата природа ".

Новото изследване за пръв дава цялостна оценка на " тежестта " на всеки клас живи същества и опровергава някои дълготрайни догатки. Бактериите са в действителност най- главната форма на живот – 13% от всички, само че растенията съставляват 82% и засенчват всички останали. Всички останали създания – от инсекти до гъби, риби и други животни, съставляват единствено 5% от биомасата на планетата.

" Поразително е, че до момента не е имало изчерпателно и холистично проучване на другите съставни елементи на биомасата ", отбелязва ръководителят на проучването проф. Мило от израелския теоретичен институт " Вайцман " пред " Гардиън ".

Той се надява този теоретичен труд да даде визия за това каква извънредно преобладаващата роля играе човечеството на Земята. Професорът добавя, че в този момент е почнал да яде по-малко месо, осъзнавайки големите екологични последствия от развъждането на добитък за консумация.

Проучването разкрива, че отглежданите във ферми пилета и кокошки в този момент съставляват над 70% от всички птици на планетата, като единствено 30% са диви. Още по-сурова е картината при млекопитаещите – 60% от всички млекопитаещи на Земята са домашни животни, най-вече наедрял рогат добитък и свине; хората са 36% и едвам 4% са дивите животни.

Това е задоволително смайващо, разяснява Мило. Във филмите за дивата природа виждаме големи количества птици, от всички типове, в големи количества, а когато направихме разбора, ние открихме, че домашните птици са доста повече, добавя той.

Унищожаването на дивите местообитания за сметка селското стопанство, дърводобива, урбанизацията и развиването, води до това, което доста учени смятат за шестото всеобщо изгубване на живот в четиримилиардната история на Земята. Смята се, че единствено през последните 50 години са изгубени към половината от животните на планетата.

Но сравнението на новите оценки с тези от интервала преди индустриалната гражданска война и преди хората да станат земеделци, стартират да разкриват все по- изцяло големия спад. Останали са едвам една шеста от дивите бозайници – от мишки до слонове, за изненада даже на учените. След три века лов на китове, в океаните са останали едвам една пета от морските бозайници.

Проф. Мило показва вяра, че научното проучване ще принуди хората да се замислят по какъв начин влияе на планетата нашето потребителско държание и изключително това с какво избираме да се храним. Този избор има важен резултат върху местообитанията на животни, растения и други организми.

Нашето непропорционално място на Земята е безусловно поразително, счита той.

На доста детски книжки ние към момента виждаме жираф паралелно до слон и носорог. Но, в случай че желаеме да създадем у децата по-реалистична визия за животинския свят, следва да изобразим крава, още една крава и кокошка, отбелязва Мило.

Пол Фалковски от американския Rutgers University, който не е взел участие в изследователския екип, разяснява: Проучването, доколкото съм осведомен, е първият повсеместен разбор на разпределението на биомасата на всички организми – в това число вирусите – на Земята ".

Два са главните извода съгласно него. Първият, че хората са извънредно ефикасни в употребата на естествените запаси. Хората на съвсем всички континенти са убивали, а в някои случаи изцяло са ликвидирали млекопитаещи, употребявайки ги за храна или наслаждение. Второ, биомасата на сухоземните растения преобладаващо господства в световен мащаб – и множеството от тази биомаса е под формата на дърва.