Британският бежанец: Пиратки в руската салата
На многая лета mates,
Надявам се, че сте посрещнали новата година уместно и сте прекарали един прелестен, натруфен и обкръжен от съветска салата празник. Because I did! В интерес на истината към момента ме държи махмурлукът, само че и вълнението около събитията от новогодишния ваучър.
За мен посрещането на новата година постоянно е било специфичен празник. Не знам дали поради радостното очакване на новите завършения, които предстоят с това ново начало. Или пък the reason is щастието, че изпълнената с неприятности (че коя ли не е) остаряла година най-накрая си отпътува и с всичка мощ затръшвам с крайник вратата след нея.
Общо взето постоянно на Нова година съм в приповдигнато насторение и extremely подготвен за party. Е, мислех си, че при мен е нещо особено преди да видя по какъв начин you mates, празнувате посрещането на новата година.
Firstly, купувате всичкото допустимо ястие и пиянство, което се намира в комерсиалната мрежа. Честна дума, mate. Сякаш не се подготвяте за празнична веяеря, а се запасявате за нуклеарна война Когато на 31 декември следобяд, моята брачна половинка Додо откри, че й би трябвало extra грах за съветската й салата и ме изпрати до кварталнния магазин, помислих, че преди мен там е имало грабеж.
В целия магазин беше останала единствено бутилка балсамов оцет, 3 стека щипки за пране и великденска багра за яйца. Продавачката седеше в ъгъла и безшумно плачеше. Когато asked her дали би трябвало да повикам полиция, тя ме напсува и ми кресна, че поради такива като мен в този момент тя би трябвало да обикаля магазините и да търси от кое място да си купи ястие за тази вечер.
Finally, трябваше да вървя до Драгоман, с цел да намеря консерва с грах, с цел да спася новогодишното тържество, което по Конституция не може да се организира без съветска салата. I think, че в случай че я някой български дом на 31 декември в среднощ няма най-малко лъжица съветска салата, новата година не идва.
Просто след речта на президента става 32 декември, след това 33-и и така нататък, до момента в който не се откри отнякъде порция от плодородната храна, с цел да се случи новогодишното знамение.
Именно за тази салата желая да Ви запитвам, mate. Знаете ли, че тя даже не е съветска? Actually, е изобретена от французина Люсиен Оливие. Вярно станало е в Москва, само че даже там я назовават салата „ Оливие “. Историята на това ядене е почтена за някой холивудски трилър - готвачът пазел рецептата в загадка, всички били луднали по нея, негов асистент инсценирал, че го търсят по неотложност, до момента в който той скрито я приготвял, а помощникът влезнал в кухнята и записал продуктите, които видял.
Пък след това помощникът напуснал и отворил конкурентен ресторант, в който почнал да продава популярната салта. Въобще, същински action.
Така че едно пътешестване до Драгоман нищо не е съставлява пред приключенията, които е претърпяла тази именита салата. As a matter of fact, истинската рецепта и е вечно изгубена, а разновидността, който ядем в наши дни е много преобразен. For example, месото от фазан, черния хайвер и каперсите са отпаднали, а на тяхно място са се появили варените картофи. But who cares – No съветска салата, no party!
А, в къщи имаше празненство. Бяхме поканили другари, с цел да отпразнуваме дружно посрещането на 2020г. Додо блестеше наконтена в специфичния си новогодишен тоалет. От уредбата свиреше неангажираща музика. Аз се пробвах по всякакъв начин да проваля купона с въпросите си към всички посетители за какво bloody съветска салата е толкоз значима за посрещането на нова година.
Така и не научих по какъв начин се е появила традицията, however споделиха ми няколко изконни мъдрости по тематиката. Например, че никой от гостите ни не беше ял съветска салта изтрезнял, а пък един разви блестящата теза, че хубавото на съветската салата е, че като я повърнеш отново си наподобява по същия метод. Well, да живее Българко-руската дружба!
As a matter of fact, almost съумях да проваля празненството. Оказа се, че не съм подготивл никакви фойерверки за празненството. След като на въпрос на една от дамите на празненството, признах на висок глас, че нямам нито една пиратка, настъпи awkward безмълвие. Даже музиката за малко спря.
Всички погледнаха Додо със състрадание и в далечния завършек на масата чух оправдателен шепот: „ Е, въпреки всичко е англичанин. “ Докато, обмислях дали най-малко да не взема един дезодорант и дане запаля струята му със запалка в опит да умилостивя гостите, на сцената излезе The bomb guy.
Знаете mate, на всяко новогодишно празненство има най-малко по един The bomb guy. Някой, който е frequently въоръжен с толкоз пиротехника, че умерено може да отвоюва самичък Беломорска Тракия назад. За The bomb guy настъпването на месец декември е начало на ловния сезон, в който изкупува всички вероятни експлоадиращи неща по магазините (а от време на време и на black market) и всяка една вечер с настъпването на тъмнината се усеща длъжен да взриви нещо.
Well, нашият бомбаджия се оказа един безмълвен IT- псециалист от компанията на жена ми, който разчупи тишината породена от неналичието на пиратки с леко прокашляне и полугласната имитация с взор в земята, че „ той носи малко пиратки “.
В този миг отнякъде се появи цялостен военен боеприпас, разположи се на терасата ми и по този начин нашият непретенциозен апартамент се включи в безкрайната кавалкада от гърмежи в Овча купел, в цяла София, а може би и в цяла България.
Когато Преди повече от 7 века венецианския странник Марко Поло се е върнал от Китай (след 24-годишно пътуване) и донесъл на европейците барута, надали е предполагал какво тъкмо ще се случва в новогодишната нощ в България. Е, да живее българо-китайската дружба.
Истинската драма настъпи, когато стартира словото на президента по малкия екран. Look mates, знам че, по Конституция президентът на Република България е висш главнокомандващ на въоръжениете сили, само че до този миг не допусках, какъв брой на съществено приемате това.
И какъв брой in fact са въоръжените сили на България. Репликата: „ Честита нова година! “, probably е еквивалента на командата на ген. Вазов: „ На нож! “ по време на Битката при Дойран (българската войска убива над 60 000 гръцки и английски бойци в тази борба, а дава към 500 жертви).
Започнаха пъклен гърмежи. Чуваха се картечни откоси. Небето беше в друг цвят във всяка една секунда. Появи се пелена от дим от бомбардировката. Нашата тераса беше като почетната стълбица от съревнование на Формула 1 – тапи от шампанско хвърчаха на всички места. Чуваха се ревове ( мъжки и женски): „ Айдеееее! “ и „ Ууууууу “.
Опитвайки се да стигна до Добромира, с цел да я целуна за Happy new year, бях награбен най-малко от трима души без значение един от различен, изляха ми шампанско във врата, някой ми пусна език (don’t have a clue мъж или жена), пиратка ми гръмна в краката, нечия полудяла съседска котка се хвърли върху мен и ми издра ръката и някой ми забоде лъжица съветска салата в устата.
Thanks Lord, всичко се успокои с помощта на Дунавското хоро. Изведнъж цялата подивяла навалица се хвана за ръце и стартира да подскача в нестройна редица под звуците на духовата музика, гърмяща от малкия екран.
Това беше мост huge дунавско хоро, I have ever seen in my bloody life! В някакъв миг някой изкърти входната врата. Появи се хоро от прилежащия апартамент, което се сля с нашето. IT-пироманът взриви нещо, което накара саксиите на Додо да полетят върху колите на паркинга изпод.
Аз най-накрая съумях да отскубна freaking котка от мен и да я пратя в посока на саксиите, а някой още веднъж ми набута лъжица съветска салата в устата, ощипа ме по задника и отново ме заля с шампанско.
След дунавското хоро, стартира сиртаки. После някакво друго хоро, пингвински танц и още едно хоро. Бомбардиворките продължиха. Някой забоде пиратки в купата с съветска салата и ги възпламени. Хорото от вкъщи ми към този момент се точеше по етажите. Пред входа се чуваше от време на време трошене на стъкла и пищене на автомобилни аларми.
Някакви хора ме заклещиха на хорото и започнаха да ме разнасят из целия апартамент. Пътьом видях freak-ът на терасата да пали бутилки с висящи парцали от гърлата им и да ги хвърля с облещен взор. Аз for some reason се озовах в жилището на Георгиеви, 3 етажа под моя.
Някаква баба ми сподели, че нищо не съм хапнал и ми набута кюфте в устата, господин Георгиев (доцент в Минно-геоложкия университет) ми наля водка в един буркан от компот и ми сподели на здраве, а bunch of хлапета започнаха да ме бият по гърба с жилави дървени пръчки, увити с гирлянди.
Събудих се на идната заран в колата си пред блока. Побърканата котка от last night се беше сгушила в скута ми. Когато видя, че съм отворил очи, измяука, одра ме по лицето и избяга. Аз пуснах парното в колата и поспах още час.
Когато събрах сили (и смелост) да се прибера в къщи във входа се засякох с Кръстева от ап. 15. Тя as usual беше прегърнала най-малко 10 книги и когато се разминахме безшумно ми сподели „ здрасти “ с взор забит в обувките й. I’m pretty sure, че нощес с нея пихме шотове в асансьора.
Влязох в къщи и не можах да допускам на очите си (по-точно на едното другото беше залепнало затворено)! Our apartment блестеше от непорочност и нямаше нито петънце от съветска салата по тавана. Моята beloved Додо ме посрещна изкъпна, сресана и със сияеща усмивка, целуна ме и ме завлече към кухнята където ме очакваше цяла кофа с димяща шкембе супа.
На my confused въпроси, отговори че никаква полиция не е идвала, а от психодиспансера, изобщо не са прибирали Стефчо (bloody пироман от снощи), в противен случай момчето дори й оказал помощ да почисти след купона като изхвърлил чувалите с отпадък и закарал до в къщи някой от почерпените посетители, тъй като той самият „ не пиел алкохол “.
След като съумях да се освестя thanks to Шкембе чорбата, Добромира ме погледна някак хитряшки и ми сподели: „ Кънчо, единствено една традиция не съумя да спазиш нощес - не си взе парче от баницата с шансовете “. I tried to обясня, че някъде сред 8-ия и 9-ия етаж с някого топихме баница в чаши с уиски нощес, само че тя продължи да се подмихва и ми сподели: „ неее, би трябвало да видиш шанса си за идната година от нашата баница. Чака те на масата в хола “.
В хола, of course нямаше баница (По сложния метод съм научил, че когато тя се подхилква по този начин, в никакъв случай не става дума в действителност за храна), само че имаше most wonderful шанс, за който в миналото съм си мечтал през целия ми живот. Actually, този шанс си пожелах, преди да духна свещите на рождения си ден и го написах на листче и го оставих в пещерата на Свети Иван Рилски.
Този шанс mates, го поисквам на всеки от вас, в случай че не ви се е случвал, а в случай че е – отново да ви се случи. Този шанс не е някое дряново стръкче или листче с pathetic стихче, което ви дава обещание нова кола или покачване в работата. Не е даже паричка.
Този шанс съставлява две успоредни чертички ясно изобразени върху един тест за бременност!
Какво да ви кажа 2020 година се обрисува да бъде прелестна. Да живее българко-британската дружба!
Източник: "Монитор "
Надявам се, че сте посрещнали новата година уместно и сте прекарали един прелестен, натруфен и обкръжен от съветска салата празник. Because I did! В интерес на истината към момента ме държи махмурлукът, само че и вълнението около събитията от новогодишния ваучър.
За мен посрещането на новата година постоянно е било специфичен празник. Не знам дали поради радостното очакване на новите завършения, които предстоят с това ново начало. Или пък the reason is щастието, че изпълнената с неприятности (че коя ли не е) остаряла година най-накрая си отпътува и с всичка мощ затръшвам с крайник вратата след нея.
Общо взето постоянно на Нова година съм в приповдигнато насторение и extremely подготвен за party. Е, мислех си, че при мен е нещо особено преди да видя по какъв начин you mates, празнувате посрещането на новата година.
Firstly, купувате всичкото допустимо ястие и пиянство, което се намира в комерсиалната мрежа. Честна дума, mate. Сякаш не се подготвяте за празнична веяеря, а се запасявате за нуклеарна война Когато на 31 декември следобяд, моята брачна половинка Додо откри, че й би трябвало extra грах за съветската й салата и ме изпрати до кварталнния магазин, помислих, че преди мен там е имало грабеж.
В целия магазин беше останала единствено бутилка балсамов оцет, 3 стека щипки за пране и великденска багра за яйца. Продавачката седеше в ъгъла и безшумно плачеше. Когато asked her дали би трябвало да повикам полиция, тя ме напсува и ми кресна, че поради такива като мен в този момент тя би трябвало да обикаля магазините и да търси от кое място да си купи ястие за тази вечер.
Finally, трябваше да вървя до Драгоман, с цел да намеря консерва с грах, с цел да спася новогодишното тържество, което по Конституция не може да се организира без съветска салата. I think, че в случай че я някой български дом на 31 декември в среднощ няма най-малко лъжица съветска салата, новата година не идва.
Просто след речта на президента става 32 декември, след това 33-и и така нататък, до момента в който не се откри отнякъде порция от плодородната храна, с цел да се случи новогодишното знамение.
Именно за тази салата желая да Ви запитвам, mate. Знаете ли, че тя даже не е съветска? Actually, е изобретена от французина Люсиен Оливие. Вярно станало е в Москва, само че даже там я назовават салата „ Оливие “. Историята на това ядене е почтена за някой холивудски трилър - готвачът пазел рецептата в загадка, всички били луднали по нея, негов асистент инсценирал, че го търсят по неотложност, до момента в който той скрито я приготвял, а помощникът влезнал в кухнята и записал продуктите, които видял.
Пък след това помощникът напуснал и отворил конкурентен ресторант, в който почнал да продава популярната салта. Въобще, същински action.
Така че едно пътешестване до Драгоман нищо не е съставлява пред приключенията, които е претърпяла тази именита салата. As a matter of fact, истинската рецепта и е вечно изгубена, а разновидността, който ядем в наши дни е много преобразен. For example, месото от фазан, черния хайвер и каперсите са отпаднали, а на тяхно място са се появили варените картофи. But who cares – No съветска салата, no party!
А, в къщи имаше празненство. Бяхме поканили другари, с цел да отпразнуваме дружно посрещането на 2020г. Додо блестеше наконтена в специфичния си новогодишен тоалет. От уредбата свиреше неангажираща музика. Аз се пробвах по всякакъв начин да проваля купона с въпросите си към всички посетители за какво bloody съветска салата е толкоз значима за посрещането на нова година.
Така и не научих по какъв начин се е появила традицията, however споделиха ми няколко изконни мъдрости по тематиката. Например, че никой от гостите ни не беше ял съветска салта изтрезнял, а пък един разви блестящата теза, че хубавото на съветската салата е, че като я повърнеш отново си наподобява по същия метод. Well, да живее Българко-руската дружба!
As a matter of fact, almost съумях да проваля празненството. Оказа се, че не съм подготивл никакви фойерверки за празненството. След като на въпрос на една от дамите на празненството, признах на висок глас, че нямам нито една пиратка, настъпи awkward безмълвие. Даже музиката за малко спря.
Всички погледнаха Додо със състрадание и в далечния завършек на масата чух оправдателен шепот: „ Е, въпреки всичко е англичанин. “ Докато, обмислях дали най-малко да не взема един дезодорант и дане запаля струята му със запалка в опит да умилостивя гостите, на сцената излезе The bomb guy.
Знаете mate, на всяко новогодишно празненство има най-малко по един The bomb guy. Някой, който е frequently въоръжен с толкоз пиротехника, че умерено може да отвоюва самичък Беломорска Тракия назад. За The bomb guy настъпването на месец декември е начало на ловния сезон, в който изкупува всички вероятни експлоадиращи неща по магазините (а от време на време и на black market) и всяка една вечер с настъпването на тъмнината се усеща длъжен да взриви нещо.
Well, нашият бомбаджия се оказа един безмълвен IT- псециалист от компанията на жена ми, който разчупи тишината породена от неналичието на пиратки с леко прокашляне и полугласната имитация с взор в земята, че „ той носи малко пиратки “.
В този миг отнякъде се появи цялостен военен боеприпас, разположи се на терасата ми и по този начин нашият непретенциозен апартамент се включи в безкрайната кавалкада от гърмежи в Овча купел, в цяла София, а може би и в цяла България.
Когато Преди повече от 7 века венецианския странник Марко Поло се е върнал от Китай (след 24-годишно пътуване) и донесъл на европейците барута, надали е предполагал какво тъкмо ще се случва в новогодишната нощ в България. Е, да живее българо-китайската дружба.
Истинската драма настъпи, когато стартира словото на президента по малкия екран. Look mates, знам че, по Конституция президентът на Република България е висш главнокомандващ на въоръжениете сили, само че до този миг не допусках, какъв брой на съществено приемате това.
И какъв брой in fact са въоръжените сили на България. Репликата: „ Честита нова година! “, probably е еквивалента на командата на ген. Вазов: „ На нож! “ по време на Битката при Дойран (българската войска убива над 60 000 гръцки и английски бойци в тази борба, а дава към 500 жертви).
Започнаха пъклен гърмежи. Чуваха се картечни откоси. Небето беше в друг цвят във всяка една секунда. Появи се пелена от дим от бомбардировката. Нашата тераса беше като почетната стълбица от съревнование на Формула 1 – тапи от шампанско хвърчаха на всички места. Чуваха се ревове ( мъжки и женски): „ Айдеееее! “ и „ Ууууууу “.
Опитвайки се да стигна до Добромира, с цел да я целуна за Happy new year, бях награбен най-малко от трима души без значение един от различен, изляха ми шампанско във врата, някой ми пусна език (don’t have a clue мъж или жена), пиратка ми гръмна в краката, нечия полудяла съседска котка се хвърли върху мен и ми издра ръката и някой ми забоде лъжица съветска салата в устата.
Thanks Lord, всичко се успокои с помощта на Дунавското хоро. Изведнъж цялата подивяла навалица се хвана за ръце и стартира да подскача в нестройна редица под звуците на духовата музика, гърмяща от малкия екран.
Това беше мост huge дунавско хоро, I have ever seen in my bloody life! В някакъв миг някой изкърти входната врата. Появи се хоро от прилежащия апартамент, което се сля с нашето. IT-пироманът взриви нещо, което накара саксиите на Додо да полетят върху колите на паркинга изпод.
Аз най-накрая съумях да отскубна freaking котка от мен и да я пратя в посока на саксиите, а някой още веднъж ми набута лъжица съветска салата в устата, ощипа ме по задника и отново ме заля с шампанско.
След дунавското хоро, стартира сиртаки. После някакво друго хоро, пингвински танц и още едно хоро. Бомбардиворките продължиха. Някой забоде пиратки в купата с съветска салата и ги възпламени. Хорото от вкъщи ми към този момент се точеше по етажите. Пред входа се чуваше от време на време трошене на стъкла и пищене на автомобилни аларми.
Някакви хора ме заклещиха на хорото и започнаха да ме разнасят из целия апартамент. Пътьом видях freak-ът на терасата да пали бутилки с висящи парцали от гърлата им и да ги хвърля с облещен взор. Аз for some reason се озовах в жилището на Георгиеви, 3 етажа под моя.
Някаква баба ми сподели, че нищо не съм хапнал и ми набута кюфте в устата, господин Георгиев (доцент в Минно-геоложкия университет) ми наля водка в един буркан от компот и ми сподели на здраве, а bunch of хлапета започнаха да ме бият по гърба с жилави дървени пръчки, увити с гирлянди.
Събудих се на идната заран в колата си пред блока. Побърканата котка от last night се беше сгушила в скута ми. Когато видя, че съм отворил очи, измяука, одра ме по лицето и избяга. Аз пуснах парното в колата и поспах още час.
Когато събрах сили (и смелост) да се прибера в къщи във входа се засякох с Кръстева от ап. 15. Тя as usual беше прегърнала най-малко 10 книги и когато се разминахме безшумно ми сподели „ здрасти “ с взор забит в обувките й. I’m pretty sure, че нощес с нея пихме шотове в асансьора.
Влязох в къщи и не можах да допускам на очите си (по-точно на едното другото беше залепнало затворено)! Our apartment блестеше от непорочност и нямаше нито петънце от съветска салата по тавана. Моята beloved Додо ме посрещна изкъпна, сресана и със сияеща усмивка, целуна ме и ме завлече към кухнята където ме очакваше цяла кофа с димяща шкембе супа.
На my confused въпроси, отговори че никаква полиция не е идвала, а от психодиспансера, изобщо не са прибирали Стефчо (bloody пироман от снощи), в противен случай момчето дори й оказал помощ да почисти след купона като изхвърлил чувалите с отпадък и закарал до в къщи някой от почерпените посетители, тъй като той самият „ не пиел алкохол “.
След като съумях да се освестя thanks to Шкембе чорбата, Добромира ме погледна някак хитряшки и ми сподели: „ Кънчо, единствено една традиция не съумя да спазиш нощес - не си взе парче от баницата с шансовете “. I tried to обясня, че някъде сред 8-ия и 9-ия етаж с някого топихме баница в чаши с уиски нощес, само че тя продължи да се подмихва и ми сподели: „ неее, би трябвало да видиш шанса си за идната година от нашата баница. Чака те на масата в хола “.
В хола, of course нямаше баница (По сложния метод съм научил, че когато тя се подхилква по този начин, в никакъв случай не става дума в действителност за храна), само че имаше most wonderful шанс, за който в миналото съм си мечтал през целия ми живот. Actually, този шанс си пожелах, преди да духна свещите на рождения си ден и го написах на листче и го оставих в пещерата на Свети Иван Рилски.
Този шанс mates, го поисквам на всеки от вас, в случай че не ви се е случвал, а в случай че е – отново да ви се случи. Този шанс не е някое дряново стръкче или листче с pathetic стихче, което ви дава обещание нова кола или покачване в работата. Не е даже паричка.
Този шанс съставлява две успоредни чертички ясно изобразени върху един тест за бременност!
Какво да ви кажа 2020 година се обрисува да бъде прелестна. Да живее българко-британската дружба!
Източник: "Монитор "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ