На многая лета, guys!Или май не е много европейско да

На многая лета, guys!

Или май не е доста европейско да се споделя към този момент „ На многая лета “?

Не се тормозете музиката за многая лета, може и да е съветска, само че текстът си е чисто български (или както е признато да се назовава черковнославянски), тъй че можете на мира да си припявате този църковен химн обезсмъртен от великия Борис Христов, без някой да ви упрекна в путинофилия.

Well, за всеки случай може и да ударите един куплет на Amazing Grace или Одата на насладата, с цел да сте сигурни, че сте в „ правата линия “, само че като цяло нали сме част от Свободния свят, тук всеки може да изтрезнява както откри за добре. Поне към този момент, нали?

Махмурлукът, след новогодишните празници, май към момента държи огромна част от българското общество.

Нали, знаете махмурлук е когато по принцип си изтрезнял, но на процедура още ти е неприятно от снощния запой и definitely имаш потребност от още една шкембе супа. 

Някакво такова е чувството с новата система за таксуване в градския превоз в София.

Уж, е нещо доста съвременно и хубаво, но на процедура с изключение на, че хората са прецакани, тъй като най-изгодните проекти за пътешестване са анулирани, неналичието на информация и объркващите спорни препоръки на лелките зад гишетата в метрото те карат в действителност да се питаш на кой свят се намираш.

Сега като си взел билетче, би трябвало ли да го валидираш като прекачваш на друга линия в метрото?

Ако би трябвало да се валидира, какво вършим да речем, в случай че пътуваме по линиите 1 и 4, които са една обща ненапълно и след това се разделят.

Слизаш от влака, излизаш от подлеза и след това отново се качваш? Това няма ли да те забави и да пресрочиш 30-те минути и да ти удвои билета?

И като цяло това със забавянето и просрочването е философска тематика. Какво става, в случай че да речем тролеят ти се забави, тъй като някоя кифла е паркирала подарения от the Sugar Daddy джип в бус лентата?

Полицията би трябвало да в профил подобен вид нарушавания. Значи полицията не си е свършила работатата. А в това време инспектор те санкции, тъй като си просрочил билета и извика служители на реда на помощ, с цел да ти напишат фиш. Ти следователно може би би трябвало да поискаш парите от служителите на реда, тъй като не са си свършили работата по разчистването на пътя и да им ги дадеш отново, с цел да си платиш фиша? Няма ли логичност в това?

It is true, че няма логичност. Освен това провокира отрицателни мисли и противен усет в устата. Също като новия филм за Христо Ботев, който оня ден излъчиха по Българска национална телевизия.

Признавам аз не съм го гледал. Няма и да го виждам. Имам усещания от креативните качества на режисьора от предходния му филм за Левски. Също по този начин имам и персонални усещания от държанието на режисьора като човек. И двете неща са основателна причина за отрицателни мисли и противен усет в устата.

И тук чувството е като при махмурлук – сякаш актуален филм с нелош бюджет за една от най-великите български исторически персони би трябвало да е нещо хубаво. Ама, на процедура –  ами вижте random реакция от хора изгледали кино лентата и ще видите какво се е получило на процедура.

Да го гледате, с цел да си съставите мнение сами за себе си, не бих ви посъветвал. Това е малко като блатото с надпис: „ Внимание, крокодили! “. Нали се сещате, че някой злощастник преди вас към този момент се е дал прошка с ръка или крайник, с цел да се сложи тази табела, за какво е нужно и вие да се уверявате персонално.

However, крайниците са си ваши, както и мозъчните кафези сложени под заплаха при гледането на кино лентата. Така, че можете да си вършиме с тях каквото си желаете. Все отново сме част от Свободния свят.

Поне към този момент, нали?

Аз въпреки това желая да ви опиша за едно мое необичайно изтрезняване сред коледните и новогодишните празници, което се случи с помощта на едно малко странствуване из Еленския Балкан. Усещането беше тъкмо противоположното на случаите на нравствен махмурлук, за които загатнах нагоре.

В един от нетипично слънчевите почивни дни, до момента в който с моето семейство още гостувахме на роднините на Додо в търновския край, взехме решение да си създадем къса екскурзия.

Ама, доста къса. Виното и ракията са хубаво нещо като цяло, само че когато имаш двайсет братовчеди на жена ти на масата към теб и всеки от тях държи да вдигне тост за твое здраве, някак на сутринта даже и да се потопиш в каца с шкембе супа, отново чувството е както е споделил поета: „ Очи темнеят, глава се люшка, уста проклина цяла галактика! “

И заради „ известното неразположение “, което изпитвах, както би споделила някоя от моите британски лели се отправихме на странствуване до гр. Елена. 



Били сме там и преди. Самият град не е нищо изключително, само че в покрайнините са пръснати невероятни селца и махали сгушени в такива естествени оазиси, че можеш всеки weekend да поемаш по 40-километровата права от Велико Търново и всякога да откриваш ново чудно красиво местенце.

Като загатнах за тази права, да отбележа, че завоите по пътя не бяха най-хубавото нещо, което може да се случи на човек пил сливова ракия с царска туршия и алено вино със сланина, предходната нощ.

Whatever, шкембе чорбата в един от дребното отворени заведения за хранене в Елена подейства като елексир. След като се „ освежихме “, взехме решение да си обогатим маршрута на връщане.

Понеже на идване минахме през по-краткия път през село Мерданя, на връщане бяхме решили да тръгнем по пътя през Дебелец.

Actually и двата пътя са еднообразно дълги като разстояние, само че навигацията дава преимущество с 10-ина минути на този през Мерданя. 

Интересното тук е друго, в най-далечната точка на цялостния кръг, който описахме през Еленския Балкан, пътят ни минаваше през язовир Йовковци. I don’t know какво общо има Йордан Йовков с тези места и дали изобщо язовирът е кръстен на великия публицист, но той и Васил Левски не е бил каратист, пък ето във кино лентата на Максим Ген…уф..пак ми се догади. 

Та за Йовковци ми беше думата. Язовирът е значителен и е главен водоизточник на Велико Търново и района.

От фотосите наподобява много хубав, а на единия му бряг видяхме забележителност, която ни притегли вниманието. 

Става въпрос за село Раювци, където една до друга си вършат компания забележителностите наречени „ Българският Стоунхендж “ и „ Портал Вълчан Войвода “. 

Само си помислете по какъв начин звучат тези неща произнесени едно след друго. Звучат като нещо измислено от режисьора на кино лентата за Ботев.

Или по-лошо от създателя на новата система за таксуване в столичния градски превоз.

Тотален потрес и смут!

Знаете израза за любознанието и котката, той е британски, въпреки всичко. Игнорирайте разсъждението за табелата с крокодилите, просто няма по какъв начин да минавам покрай такива забележителности и да не спра да се уверя какъв брой са кичозни онлайн. Както към този момент загатнах, отвратителния усет в устата си го имах към този момент, тъй че нямаше какво по-лошо да си причиня.

Сигурен съм, че не знаете каква е била същинската функционалност на Stonehenge. Нито пък аз. Actually, никой от безбройните учени изследвали този знаменит мегалитен комплекс край Солсбъри не знае за какъв демон друидите са построили великански безоблачен часовник посред полето. 

Well, сходна е ориста и на „ Българският Стоунхендж “. Каменен отбор спретнат по сходство на оригинала, естествено в пъти по-малък, само че пък за сметка на това на всеки от камъните има цитати от известни персони.

Като под известни имам поради в действителност известни – от Стефан Стамболов до Баба Ванга.  Obviously задачата на този паметник е да се уважи българската история, само че за какво е направено копие на Stonehenge никой не може да даде разумно пояснение.

За сметка на това на метри от езическия монумент има подреден християнски параклис. Наистина хубав и добре поддържан. 

Цялата околност е съвършено поддържана. Всички тия монументи са на един огромен рид до  брега на язовира, който открива прелестна панорама.

Около хълма има ситуирани беседки, които probably са част от масите на намиращото се до паркинга заведение.

Беше затворено и зазимено, само че допускам, че действа като ресторант или механа. А с дървените колибки в близост припомня съвсем на плажен бар. 

Като цялостен оправи усещане, че в близост живеят заможни хора. Ханът от който можете да си наемете голф количка за разходка към паметниците е много бляскав.

Много нескромни са и къщите в покрайнината, само че за мое удивление лъхат по-скоро на разкош, в сравнение с кич.

The most impressive нещо на раювския рид, обаче е статуята на Вълчан Войвода. Нямам никаква bloody визия за какво това нещо се назовава „ портал “, само че съставлява голяма каменна скулптура на войводата, който е стъпал с един крайник върху три сандъка със злато, а на площадката към статуята има великански трикольор и доста плочи с осведомителни текстове за историята на Вълчан Войвода. 

Точно тези плочи ме накараха да се заинтригувам от биографията на Вълчан челник. Оказа се, че това е най-легендарния български бунтовник.

Името му е обгърнато в толкоз легенди, че се преплитат няколко теории за биографията му. Предполага се, че е роден или в Странджа или към Врачанския Балкан или в краен случай в Пернишко. Живял е в края на 18-ти и началото на 19-ти в. Легендите описват, че Вълчан е бил пастир, локалният турски паша е харесал неговата обичана, той го е умъртвил и по-късно е минал в конспиративност. Абсолютно във всички краища на България има непокътнати митове за Вълчан Войвода. Знае се, че е имал многочислена чета и най-важното вътрешен човек в администрацията на турския султан, който му е издавал графика и маршрутите на турските кервани със събраните налози. 

През годините Вълчан освен е събрал голямо имане от обирите на османската хазна, само че и раздавал огромна част от парите на бедните, помагал на нуждаещите се българи, построил няколко манастира (сред които Осеновлашкия, за който съм ви разказвал). Освен това Вълчан Войвода е провел нещо като съвет на най-мощните войводи и ги е събирал от време на време, с цел да се провеждат проекти по какъв начин да се освободи България, а и да се направи организация и всяка от хайдушките чети да отчисли част от плячката си за обща хазна. Тази обща хазна съставлява съкровището на Вълчан Войвода, за което съвсем няма пещера в България, без легенда, че е прикрито в нея. Самото богатство е трябвало да послужи за финансиране на освободителната активност. Има легенда, че Вълчан Войвода е предложил на съветския император да финансира военна акция за освобождението на турските земи. Според друга легенда, пък Вълчан е предал огромна част от насъбраното благосъстояние на братята Евлоги и Христо Георгиеви, които за малко време стават доста крупни бизнесмени, а най-после завещават големи суми за построяването на Софийския университет и още ред други публични дела. С други думи братята са били money launderers на ограбващия турски налози, челник. 

Има и една доста забавна доктрина, че когато стар същинския Вълчан Войвода предал ръководството на четата си, а и името си на по-млад бунтовник и по този начин Вълчан Войвода траял да шества из поробените български земи и се трансформирал в същински мит.

Звучи като сюжет за филм, нали? Само апелирам ви се не го показвайте на режисьора на филмите за Ботев и Левски, че ще взем да посегне и на Вълчан Войвода. По-добре този популярен българин да си остане невъзпят от актуалните кино гении. Да си остане помопозната му скулптура на брега на язовир Йовковци като главен монумент напомнящ за великите му каузи. А, пък в случай че ще кичозният „ Български Стоунхендж “ да е съществена притегателна мощ за хора от цяла България да вървят на този рид в село Раювци, по този начин да е. Щом привлечените от тези неща туристи ще могат да се срещнат с историите за Вълчан Войвода, няма неприятно. 

Все отново сме част от Свободния свят (поне засега) и то с помощта на хора като Вълчан Войвода. 

 

Ако знаете дали би трябвало да се валидира билетът за метрото, когато се прекачваш, пишете ми на Фейсбук-страницата ми: