На млади години, девойче, обичах един мъж. Ама толкова го

На младини, девойче, обичах един мъж. Ама толкоз го обичах, че не можех да си показва да погледна различен със същите очи. Той ме искаше, само че по този начин и не пожела да ме обикне. Молех се на Господ всяка вечер в продължение на епохи. Да ме допре със същата пристрастеност, с която аз допирах него. Па като че ли Господ си запушваше ушите, щом идеше ред на моята молитва. И отхвърляше да сбъдне най-съкровената ми фантазия - да бъда неговата жена.

Харесваше му на този мъж да ме прави тъжна. Сякаш се усещаше като исполин при мисълта, че момиче го бленува по този начин мощно.

Мина време. Вече бях омъжена за дядо ти, когато го засякох инцидентно в родното ни село. И знаеш ли какво, дете? Не съумях да го позная. Нищо не ми потрепери, щом погледът ми го засече. Студ заля цялото ми тяло от глава до пети. Ала той? Той се усмихна. Усмихна се толкова топло. Чули го да споделя на седянката пред църквата " единствено тази ме е обичала същински ". Той... той бил се пропил. И изгубил всичко, за което се е борил.

Колкото и да ме е ранявал, неприятното нивга не му желаех. Обичах го, а в любовта отплата няма. Жалко! Ми в случай че бях се омъжила за него? Представи си! Цял живот разлика! Една безкрайност разстояние! Сега разбираш ли за какво Господ от време на време си запушва ушите, когато му се молим.

Полина К.