На мен не може да ми се случи“ е правило,

„ На мен не може да ми се случи “ е предписание, което важи единствено до такава степен, докъдето стигат човешките закони; там, където естествените вземат връх, всеки е единствено една дребна прашинка, изправена пред буря, която не може да бъде спряна. 

Знам, че има недотам дълбоки мозъци, които си мислят, че с пари могат да си купят „ изплъзване “; и го вършат. Докато не пристигна природата. Хората си мислят, че природата е някаква отмъщаваща мощ, която носи отмъщение. Ако обичате поезията и философията, сте свободни да интерпретирате както намерите за добре…

… елементарният факт обаче е, че природата е неутрална мощ и това я прави невъзможна за преодоляване или прекъсване. 

В случая имаме поетическа правдивост, отмъщение, само че то съществува, единствено тъй като хората, на които е било сервирано (ние), са създали нещо в предишното, че да го провокират. Природата не „ отмъщава “, ние го виждаме по този начин – най-много тъй като сме гузни. 

Природата просто съществува със своите закони, които не могат да бъдат заобикаляни даже с най-големия рушвет на света.

Както законите на физиката не могат да бъдат заобикаляни, по този начин и законите на природата не могат. А и те са едно и също, нали?

Ако пуснеш котлона и седнеш върху него, не можеш да кажеш, че „ котлонът ти отмъщава “, нали?

Същото е и със стореното на природата и резултатите. Когато деретата са запълнени, с цел да се трансфорат в „ парцели “, водата намира различен път. А, в случай че хората се окажат на този път, се случва…

… ами видяхте какво се случва. 

Защо урокът остава непросветен е мистерия. Преди една година имахме наводнения, които превзеха домовете и трансформираха животите на безчет фамилии. Каравелово, Богдан и Слатина…

Тогавашният длъжностен министър председател сподели, че не можело да се приказва за „ противозаконна сеч “, всичката сеч там била „ законна “.

На процедура, беше прав. Всичко е било законно. Но на природата, както видяхме, не ѝ пукаше дали Иван, Драган или Петкан са бутнали на локалната власт, с цел да им го „ узакони “ или по-едрите предприемачи са бутнали още по-нависоко – на изпълнителната власт, че да им напише цялостен закон за нелепостта и алчността. Не. Природата, бидейки неутрална мощ, мина през нас, без да се интересува кой и по какъв начин е нагодил закона, тъй че да му изнася. 

Предупреждението, което и тогава не бе първо, остана нечуто. Експертите заговориха за заложени бомби с часовников механизъм из други краища на България. Сеч, засипване на дерета, противозаконни постройки, всичко това кара природата да намира нов път, през който да минава, и постоянно ние ще сме на него. Няма рушвет на света, който да спре естествената буря. Хората се направиха на глухи и слепи. 

Онези, засипалите деретата по морето, какво ли си помислиха преди година? Че „ на тях не може да им се случи “, допускам. Винаги е по този начин. Винаги е едно и също. Докато не им се случи. 

Природата не отмъщава, това не е възмездие, това е резултат. Ако си задоволително малоумен да си бръкнеш с вилицата в окото, че и да повториш, да потретиш, това не е „ възмездие “…

… с изключение на, в случай че нямате поради някакъв нов тип възмездие – върху самия себе си. В подобен случай виждам логиката. 

Какво ще се случи оттук нататък ли?

Най-вероятно, още от същото – хората ще политиканстват известно време, ще се насъскват едни против други на политическо разделяне, всеки ще упреква другия; след това някакви средства ще бъдат заделени, някак си вредите ще бъдат оправени, почти, с месеците и годините – изцяло заличени; само че също по този начин деретата ще продължат да се запълват, с цел да се трансфорат в имоти; реките ще се задръстват, природата ще се избутва, бетонира и засипва, с цел да се продаде в комфортен за строителство тип, ще се печелят пари; след това ще има нови бедствия и нови жертви; оживелите ще тъжат за малко и ще се радват, че не са измежду жертвите, след това ще продължат да засипват деретата и по този начин животът ще си продължи, до момента в който не се стигне до това потомство (недалеч в бъдещето), което ще бъде оставено самичък самò в неравносилна борба против естествените стихии. И ще я загуби. И ще бъде попиляно. 

Хората към момента ще гледат по какъв начин страната и прилежащите им страни горят, след това се давят под наводнения, след това по какъв начин горят и се давят по едно и също време, след това жегите ще станат все по-непоносими и от ден на ден хора ще стартират да страдат и – вероятно – умират от инфаркти и топлинни удари, само че все по този начин с замърсен комизъм ще продължат да се подиграват на всеки, който им приказва за климатични промени, или на всеки, които им приказва, че печалбарството убива. Докато най-после не ги застигне. Или децата им. 

А природата ли…

… нея можете да я обиждате колкото си желаете, да я обвинявате колкото си желаете, можете да лъжете в нейно име или от нейно име, или по неин адрес, тя е неутрална мощ, тя познава единствено своята истина и това е. Ако си добър с нея, тя е добра с теб, в случай че си неприятен с нея, те унищожава. Като атомната сила – неутрална, от теб си зависи защо ще я употребява – да захраниш цялостен град с ток или да направиш бомба, с която да се самоунищожиш. 

Природата си намира метод да съществува със или макар нас. 

Ние? Ние ще продължим да се лъжем едни други, с цел да продадем по-скъпо парче земя, което е било тук милиони години преди нас и ще бъде тук милиони години след нас, само че ние сме нарекли „ наше “ и го засипваме, заграждаме, модифицираме…