Георги Димов пред ФАКТИ: Задачата на Анкара беше втора етническа партия да влезе в нашия парламент
“На интернационалната сцена, Турция е все по-самотна и изолирана. Тя е солов състезател, води непрестанно окопни войни, в това число на Източния фронт. Това не се отнася единствено за връзките с Русия, само че и с Иран”.
Това сподели някогашният общоприет консул на България в Одрин Георги Димов пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ .
“А другояче на интернационалната сцена - където и е разрешено и където и е елементарно, виждаме нейната нападателна политика. И в Сирия, и в Либия, и в Нагорни Карабах”, добави той.
Димов приказва още и за “чупливата турска икономика”. “Югоизточната ни съседка в забележителна степен живее на вересия. Този народен приход е генериран, с помощта на тези външни заеми, които ще би трябвало да се връщат”, сподели той. “Другото, което е и което е доста мъчително персонално за президента Ердоган, това е плачевното положение на валутните резерви”, сподели той.
“Последните изследвания приказват в чисто политически проект, че Ердоган не се радва на висока електорална поддръжка. В момента тя е едвам 34%. С тези 34% той пристигна еднолично на власт на 3 ноември 2002 година и завоюва болшинство, само че тъй като тогава единствено две партии влязоха в Меджлиса. Сега с тези проценти той просто няма по какъв начин да ръководи самостоятелно”, разяснява още Георги Димов.
“Европейските водачи за следващ път се съгласиха на вербално равнище да порицаят югоизточната ни съседка, само че не и да вземат съществени ограничения, в това число и под формата на ембарго, на наказания в браншове - в региона на енергетиката, в региона на доставките на оръжия и така нататък Всичко това беше оставено за след три месеца - март месец идната година (...) Европейските водачи отново се изплашиха и не посмяха да вземат безапелационна позиция във връзка с нападателната политика на Турция в Източното Средиземноморие, като се задоволиха с това, че ще изчакат позицията на Съединени американски щати, ерго - на новия американски президент Джо Байдън” - по този начин някогашния общоприет консул в Одрин разяснява отношението на Европейски Съюз към Турция и Ердоган.
Георги Димов разяснява и познатата към този стадий позиция на Съединени американски щати към Турция: “Още преди да бъде номиниран за президент, още февруари месец, Джо Байдън даде едно изявление пред “Ню Йорк Таймс”, в което сподели безусловно следното - “ние желаем режимът на Ердоган да бъде свален от власт, само че не посредством прелом, това би трябвало да го направи опозицията”. Може да си визиите този човек като персона, когато седне в Белия дом, какво ще последва”.
Разговорът мина към последната Конференция на Движение за права и свободи, в която онлайн се включи и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Лили Маринкова напомни, че до неотдавна се смяташе, че почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган и депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски са личност нон грата в Турция.
“В случая Ердоган сервира тези поздравления в качеството си на водач на политическа партия, което го няма апропо на никое място по света - той не е единствено президент, той е водач на неговата ръководеща към момента Партия на справедливостта и развиването, той също по този начин е началник на президентския кабинет в Турция”, разяснява Димов.
“Очевидно е, че има някакво стопляне, само че то не е резултат на самото Движение за права и свободи, съгласно мен, а заради това, че другите паралелни структури, плод на политическо инженерство на Анкара - НПСД на Касим Дал и ДОСТ на Лютви Местан, не съумяха да изпълнят поставената задача. Задачата беше втора етническа партия да влезе в нашия парламент и тук да се получи втора Македония, а когато към този момент това нещо стане, да се заприказва вероятно и за втори формален език, който да е турски и така нататък Очевидно, че това не стана и по тази причина се връщаме назад”, сподели още Димов.
Георги Димов акцентира, че не би трябвало да се не помни и близката историята сред България и Република Турция. “Ние постоянно сме работили и съм уверен, че и при нашите сътрудници в този момент е по този начин, за развиване на естествени добросъседски връзки, което обаче може да стане единствено на основата на три значими интернационалните правилото. Първият е за невмешателство във вътрешните работи, на последващо място за взаимно почитание и третият е за равнопоставеност. За страдание през последните 4-5 години, изключително след опита за прелом от 15 юли 2016 година, имахме доста груби откри. Ще напомня единствено, че при нашите парламентарни избори през март 2017 година, имаше едни доста грозни изказване на тогавашния турски министър на труда и обществените грижи Мехмед Мюезиноглу, който на едно особено заседание с наши изселници, ги агитираше за кого да гласоподават. Това всичко беше снимано на видео, беше излъчено.
По този мотив беше извикан да дава пояснение Сюлейман Гьокче - един извънредно абсурден турски дипломат. Преди това пък - в края на 2016 година, Лютви Местан се приюти в неговата резиденция. Можете да си визиите защо става въпрос. Следващият турски дипломат също имаше два гафа и трябваше да дава пояснения. Първият беше на неговия началник - министъра на външните работи Мевлют Чавушогл, който ни даваше инструкции по какъв начин да опростим отговорностите на една от деноминациите у нас - мюсюлманското изповедание. Следващото нещо при същия дипломат беше по какъв начин в Кърджали ни съветваше по какъв начин да учим повече турски език, с цел да можем да бъдем наемани на работа от турските фирми”, напомни той.
“Западът като цяло приема, че там (б.р. в Турция) има две терористични организации - Кюрдска работническа партия ПКК и ДАЕШ. За Анкара терористични са и така наречен гюленисти и също по този начин сирийските кюрди, които за нас изрично не са и няма по какъв начин да бъдат признати като такива. За страдание и по тази линия ние пострадахме. Имаше една арестувана българка, мисля, че се споделяше Мира, преди 3-4 години поради това, че нейният другар - английски жител, бил при сирийските кюрди. Беше освободена, не е в пандиза, само че това също го има. Освен това политическо инженерство, другата груба интервенция в нашите вътрешни работи това е преместването на непознати за нас проблеми - примерно с гюленистите и с кюрдите”, сподели още Георги Димов.
На въпроса на Лили Маринкова какво би трябвало да се промени в потреблението на вота на българските изселници в Турция, Димов отговори: “Първото, това е казусът с двойното поданство. Той е и политически въпрос, естествено, би трябвало да намерим някакво политическо решение. Ние имаме двойни жители, които не са единствено в Турция - има и в Западна Европа, и в Съединени американски щати, и изключително в нашите диаспори, в покрайнините, Украйна и т.н.”.
Последва въпрос от Лили Маринкова може ли да бъде лимитирано двойното поданство по отношение на единствено една страна, на който Димов отговори: “Да, може и аз ще кажа по какъв начин може. Когато приказваме за изселници, те са жестоко три категории. Първите са по изселнически спогодби сред двете страни. Реално те са се отказали от българско поданство, те са припознали Турция като своя татковина и при тях не може да става въпрос - там няма двойно поданство. Някои вършат опити тук - техни внуци, правнуци и така нататък, само че това просто няма по какъв начин да се случи. На идващото място са хората от така наречен Възродителен развой - двете талази от 1985 и 1989 година. Там мнението ми е малко по-различно, само че по този начин или другояче ние сме признали това за някаква неточност и на тях им беше възобновено българското поданство. Третата категория обаче е икономическата миграция след 1989 година. Това са значителен контингент, които са напуснали България. Всъщност пресрочили са периода за престояване в Турция и беше доста огромен проблем за самата наша югоизточна съседка. Неслучайно тъкмо заради тази причина през 2000 година Турция едностранно махна визите за български жители - при доста условия, тъкмо с цел да могат те да бъдат легализирани.
Понеже въпросът би трябвало да се преглежда и в бъдеще ще дам една вметка, пък който би трябвало, да разсъждава върху това нещо. Например по какъв начин е законът вътре в Турция - турското законодателство не признава двойното поданство. Само че, особено за нашите изселници, които се правят оценка като “пета колона”, това не важи. Изключение, неслучайно. Също по този начин има и едно доста забавно нещо, от което ние също можем да се възползваме (...) - взаимност. Както вие, по този начин и ние. Турският закон е подобен, че да вземем за пример в случай че имаш турско поданство и решиш да получиш друго, примерно българско, мигновено ти се лишава турското поданство. Сигурно си имат някакви съображения. Затова редица от тези други изселници с мюсюлманско изповедание, които живеят в Турция, да вземем за пример идват тук, с цел да родят децата си, да получат първо българско поданство и по-късно да получат и турско. С Турция на двустранна основа - реципрочно, ние можем да вършим така”.
“Другото, което Вие загатнахте за изборите - в действителност доста грозна картина. Много пъти съм бил, изключително през последните години. Не може да има секция с 2000-3000 души. Просто физически няма по какъв начин да гласуват”, сподели Димов и предложи решение - изборните описи в Турция да се изготвят след самостоятелно посещаване на всеки обособен жител в дипломатическото посланичество на България и след даване на паспорт. В края на диалога той посочи, че в нашето законодателство е посочено, че “може да се гласоподава единствено на българска територия, а българска територия - това е територията на дипломатическото представителство”, за което сме създали изключение за Турция.
Целия диалог на Лили Маринков а с Георги Димов можете да изгледате във видеото:
Това сподели някогашният общоприет консул на България в Одрин Георги Димов пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ .
“А другояче на интернационалната сцена - където и е разрешено и където и е елементарно, виждаме нейната нападателна политика. И в Сирия, и в Либия, и в Нагорни Карабах”, добави той.
Димов приказва още и за “чупливата турска икономика”. “Югоизточната ни съседка в забележителна степен живее на вересия. Този народен приход е генериран, с помощта на тези външни заеми, които ще би трябвало да се връщат”, сподели той. “Другото, което е и което е доста мъчително персонално за президента Ердоган, това е плачевното положение на валутните резерви”, сподели той.
“Последните изследвания приказват в чисто политически проект, че Ердоган не се радва на висока електорална поддръжка. В момента тя е едвам 34%. С тези 34% той пристигна еднолично на власт на 3 ноември 2002 година и завоюва болшинство, само че тъй като тогава единствено две партии влязоха в Меджлиса. Сега с тези проценти той просто няма по какъв начин да ръководи самостоятелно”, разяснява още Георги Димов.
“Европейските водачи за следващ път се съгласиха на вербално равнище да порицаят югоизточната ни съседка, само че не и да вземат съществени ограничения, в това число и под формата на ембарго, на наказания в браншове - в региона на енергетиката, в региона на доставките на оръжия и така нататък Всичко това беше оставено за след три месеца - март месец идната година (...) Европейските водачи отново се изплашиха и не посмяха да вземат безапелационна позиция във връзка с нападателната политика на Турция в Източното Средиземноморие, като се задоволиха с това, че ще изчакат позицията на Съединени американски щати, ерго - на новия американски президент Джо Байдън” - по този начин някогашния общоприет консул в Одрин разяснява отношението на Европейски Съюз към Турция и Ердоган.
Георги Димов разяснява и познатата към този стадий позиция на Съединени американски щати към Турция: “Още преди да бъде номиниран за президент, още февруари месец, Джо Байдън даде едно изявление пред “Ню Йорк Таймс”, в което сподели безусловно следното - “ние желаем режимът на Ердоган да бъде свален от власт, само че не посредством прелом, това би трябвало да го направи опозицията”. Може да си визиите този човек като персона, когато седне в Белия дом, какво ще последва”.
Разговорът мина към последната Конференция на Движение за права и свободи, в която онлайн се включи и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Лили Маринкова напомни, че до неотдавна се смяташе, че почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган и депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски са личност нон грата в Турция.
“В случая Ердоган сервира тези поздравления в качеството си на водач на политическа партия, което го няма апропо на никое място по света - той не е единствено президент, той е водач на неговата ръководеща към момента Партия на справедливостта и развиването, той също по този начин е началник на президентския кабинет в Турция”, разяснява Димов.
“Очевидно е, че има някакво стопляне, само че то не е резултат на самото Движение за права и свободи, съгласно мен, а заради това, че другите паралелни структури, плод на политическо инженерство на Анкара - НПСД на Касим Дал и ДОСТ на Лютви Местан, не съумяха да изпълнят поставената задача. Задачата беше втора етническа партия да влезе в нашия парламент и тук да се получи втора Македония, а когато към този момент това нещо стане, да се заприказва вероятно и за втори формален език, който да е турски и така нататък Очевидно, че това не стана и по тази причина се връщаме назад”, сподели още Димов.
Георги Димов акцентира, че не би трябвало да се не помни и близката историята сред България и Република Турция. “Ние постоянно сме работили и съм уверен, че и при нашите сътрудници в този момент е по този начин, за развиване на естествени добросъседски връзки, което обаче може да стане единствено на основата на три значими интернационалните правилото. Първият е за невмешателство във вътрешните работи, на последващо място за взаимно почитание и третият е за равнопоставеност. За страдание през последните 4-5 години, изключително след опита за прелом от 15 юли 2016 година, имахме доста груби откри. Ще напомня единствено, че при нашите парламентарни избори през март 2017 година, имаше едни доста грозни изказване на тогавашния турски министър на труда и обществените грижи Мехмед Мюезиноглу, който на едно особено заседание с наши изселници, ги агитираше за кого да гласоподават. Това всичко беше снимано на видео, беше излъчено.
По този мотив беше извикан да дава пояснение Сюлейман Гьокче - един извънредно абсурден турски дипломат. Преди това пък - в края на 2016 година, Лютви Местан се приюти в неговата резиденция. Можете да си визиите защо става въпрос. Следващият турски дипломат също имаше два гафа и трябваше да дава пояснения. Първият беше на неговия началник - министъра на външните работи Мевлют Чавушогл, който ни даваше инструкции по какъв начин да опростим отговорностите на една от деноминациите у нас - мюсюлманското изповедание. Следващото нещо при същия дипломат беше по какъв начин в Кърджали ни съветваше по какъв начин да учим повече турски език, с цел да можем да бъдем наемани на работа от турските фирми”, напомни той.
“Западът като цяло приема, че там (б.р. в Турция) има две терористични организации - Кюрдска работническа партия ПКК и ДАЕШ. За Анкара терористични са и така наречен гюленисти и също по този начин сирийските кюрди, които за нас изрично не са и няма по какъв начин да бъдат признати като такива. За страдание и по тази линия ние пострадахме. Имаше една арестувана българка, мисля, че се споделяше Мира, преди 3-4 години поради това, че нейният другар - английски жител, бил при сирийските кюрди. Беше освободена, не е в пандиза, само че това също го има. Освен това политическо инженерство, другата груба интервенция в нашите вътрешни работи това е преместването на непознати за нас проблеми - примерно с гюленистите и с кюрдите”, сподели още Георги Димов.
На въпроса на Лили Маринкова какво би трябвало да се промени в потреблението на вота на българските изселници в Турция, Димов отговори: “Първото, това е казусът с двойното поданство. Той е и политически въпрос, естествено, би трябвало да намерим някакво политическо решение. Ние имаме двойни жители, които не са единствено в Турция - има и в Западна Европа, и в Съединени американски щати, и изключително в нашите диаспори, в покрайнините, Украйна и т.н.”.
Последва въпрос от Лили Маринкова може ли да бъде лимитирано двойното поданство по отношение на единствено една страна, на който Димов отговори: “Да, може и аз ще кажа по какъв начин може. Когато приказваме за изселници, те са жестоко три категории. Първите са по изселнически спогодби сред двете страни. Реално те са се отказали от българско поданство, те са припознали Турция като своя татковина и при тях не може да става въпрос - там няма двойно поданство. Някои вършат опити тук - техни внуци, правнуци и така нататък, само че това просто няма по какъв начин да се случи. На идващото място са хората от така наречен Възродителен развой - двете талази от 1985 и 1989 година. Там мнението ми е малко по-различно, само че по този начин или другояче ние сме признали това за някаква неточност и на тях им беше възобновено българското поданство. Третата категория обаче е икономическата миграция след 1989 година. Това са значителен контингент, които са напуснали България. Всъщност пресрочили са периода за престояване в Турция и беше доста огромен проблем за самата наша югоизточна съседка. Неслучайно тъкмо заради тази причина през 2000 година Турция едностранно махна визите за български жители - при доста условия, тъкмо с цел да могат те да бъдат легализирани.
Понеже въпросът би трябвало да се преглежда и в бъдеще ще дам една вметка, пък който би трябвало, да разсъждава върху това нещо. Например по какъв начин е законът вътре в Турция - турското законодателство не признава двойното поданство. Само че, особено за нашите изселници, които се правят оценка като “пета колона”, това не важи. Изключение, неслучайно. Също по този начин има и едно доста забавно нещо, от което ние също можем да се възползваме (...) - взаимност. Както вие, по този начин и ние. Турският закон е подобен, че да вземем за пример в случай че имаш турско поданство и решиш да получиш друго, примерно българско, мигновено ти се лишава турското поданство. Сигурно си имат някакви съображения. Затова редица от тези други изселници с мюсюлманско изповедание, които живеят в Турция, да вземем за пример идват тук, с цел да родят децата си, да получат първо българско поданство и по-късно да получат и турско. С Турция на двустранна основа - реципрочно, ние можем да вършим така”.
“Другото, което Вие загатнахте за изборите - в действителност доста грозна картина. Много пъти съм бил, изключително през последните години. Не може да има секция с 2000-3000 души. Просто физически няма по какъв начин да гласуват”, сподели Димов и предложи решение - изборните описи в Турция да се изготвят след самостоятелно посещаване на всеки обособен жител в дипломатическото посланичество на България и след даване на паспорт. В края на диалога той посочи, че в нашето законодателство е посочено, че “може да се гласоподава единствено на българска територия, а българска територия - това е територията на дипломатическото представителство”, за което сме създали изключение за Турция.
Целия диалог на Лили Маринков а с Георги Димов можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ