На Марс може и да има следи от живот, но под повърхността
На Марс може би въпреки всичко е имало живот, само че следите от него не са там, където сме търсили до в този момент. Това твърди интернационален екип от учени, който се пробва да разбере дали на Червената планета фактически би могъл да съществува живот.
Според тях, в случай че разберем какви условия са били нужни за възникването на живота на Марс, бихме могли да си разбираем по какъв начин е зародил животът и тук, на Земята, написа уеб сайтът Inverse Science.
Учените считат, че предходните опити да се открият следи от живот на Марс може би са били неправилни. В ново проучване, оповестено в Nature Geosciences, учените настояват, че най-хубавото място за търсене на живот или остатъци от подобен е на повърхността на Марс, а под нея.
Възможно е "изобилната хидротермална среда на Марс да ни даде скъпи сведения за произхода на живота ", пишат откривателите. Те изясняват, че "Марс е единствената планета от Слънчевата система с антична и добре непокътната кора, която е "ясно доказателство за водно — скални реакции, датиращи от времето, когато животът се е появил на Земята ".
Теорията им се базира върху думите на планетарния геолог от галактическия център "Джонсън " Пол Нийлс, който през октомври съобщи по време на конференция, че "онова, от което зависят виталните нужни, от време на време се свежда до три неща — скали, топлота и вода ".
Тъй като ранната геоложка история на нашата планета е едва непокътната, а знанията и разбиранията ни за това по какъв начин е зародил животът преди повече от 3,8 млн. години, са много оскъдни, някои учени настояват, че най-хубавият метод да попълним дупките е като проучим химическите системи, основали живот на непознати планети.
В момента науката разчита главно на лабораторни опити и теории, с които да изясни по какъв начин е почнало всичко. Според една от хипотезите, която напоследък става все по-популярна, животът на Земята може да не се е зародил във водата, както твърди най-разпространената доктрина по въпроса.
"Има все по-голям интерес към опцията земният живот да е зародил в геотермалните системи, доминирани от пара, където плитки басейни от течност биха могли да взаимодействат с порьозни силикатни минерали и железни сулфиди ", пишат откривателите в новото проучване.
"Трябва да приемем, че цялата ни вероятност за хода на еволюцията и за това по какъв начин се е съхранил животът се базира на обстоятелството, че живеем на планета, на която има фотосинтеза ", пишат учените.
Те означават, че когато на Земята се е появила фотосинтезата, Марс е бил студена планета без атмосфера от към милиард години. Това събитие прави вероятността, на най-близката ни прилежаща планета, да е зародил и да се е развивал живот — милиард години, преди този момент да се случи на Земята — много мака. Ето за какво екипът е построил теорията си върху друга повърхност. Според учените, поради тежките условия на Червената планета, зараждането на живот е било допустимо единствено под повърхността ѝ и то с помощта на динамичната хидротермална интензивност, която е основала подобаващи условия.
Тази доктрина обаче ще може да бъде тествана чак през 2020 година, когато НАСА ще изпрати идващия си марсоход. Той ще кацне в зона, за която се счита, че е имала такава интензивност.
Според тях, в случай че разберем какви условия са били нужни за възникването на живота на Марс, бихме могли да си разбираем по какъв начин е зародил животът и тук, на Земята, написа уеб сайтът Inverse Science.
Учените считат, че предходните опити да се открият следи от живот на Марс може би са били неправилни. В ново проучване, оповестено в Nature Geosciences, учените настояват, че най-хубавото място за търсене на живот или остатъци от подобен е на повърхността на Марс, а под нея.
Възможно е "изобилната хидротермална среда на Марс да ни даде скъпи сведения за произхода на живота ", пишат откривателите. Те изясняват, че "Марс е единствената планета от Слънчевата система с антична и добре непокътната кора, която е "ясно доказателство за водно — скални реакции, датиращи от времето, когато животът се е появил на Земята ".
Теорията им се базира върху думите на планетарния геолог от галактическия център "Джонсън " Пол Нийлс, който през октомври съобщи по време на конференция, че "онова, от което зависят виталните нужни, от време на време се свежда до три неща — скали, топлота и вода ".
Тъй като ранната геоложка история на нашата планета е едва непокътната, а знанията и разбиранията ни за това по какъв начин е зародил животът преди повече от 3,8 млн. години, са много оскъдни, някои учени настояват, че най-хубавият метод да попълним дупките е като проучим химическите системи, основали живот на непознати планети.
В момента науката разчита главно на лабораторни опити и теории, с които да изясни по какъв начин е почнало всичко. Според една от хипотезите, която напоследък става все по-популярна, животът на Земята може да не се е зародил във водата, както твърди най-разпространената доктрина по въпроса.
"Има все по-голям интерес към опцията земният живот да е зародил в геотермалните системи, доминирани от пара, където плитки басейни от течност биха могли да взаимодействат с порьозни силикатни минерали и железни сулфиди ", пишат откривателите в новото проучване.
"Трябва да приемем, че цялата ни вероятност за хода на еволюцията и за това по какъв начин се е съхранил животът се базира на обстоятелството, че живеем на планета, на която има фотосинтеза ", пишат учените.
Те означават, че когато на Земята се е появила фотосинтезата, Марс е бил студена планета без атмосфера от към милиард години. Това събитие прави вероятността, на най-близката ни прилежаща планета, да е зародил и да се е развивал живот — милиард години, преди този момент да се случи на Земята — много мака. Ето за какво екипът е построил теорията си върху друга повърхност. Според учените, поради тежките условия на Червената планета, зараждането на живот е било допустимо единствено под повърхността ѝ и то с помощта на динамичната хидротермална интензивност, която е основала подобаващи условия.
Тази доктрина обаче ще може да бъде тествана чак през 2020 година, когато НАСА ще изпрати идващия си марсоход. Той ще кацне в зона, за която се счита, че е имала такава интензивност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ