26 юли 1936 г. Умира Марко Тотев
„ На Марко Тотев все така ще се случи! “. Това декларира героят на днешният ни роман. Той стиска в ръката си „ кент флош роя л “, масата се прегъва под тежестта на парите, а неговите другари единствено преди минути са станали, с цел да видят кой е умрял. Случката се разиграва при започване на ХХ в. на централната улица във Велико Търново.
Очевидци се кълнат, че това е единственият случай, в който Марко Тотев има печеливша ръка на покер. Обикновено губи. В знак на обезсърчение той промълвява: „ На Марко Тотев все така ще се случи! “.
Марко Тотев е роден през 1858 година във Велико Търново. Като само дете той получава положително обучение. При идването на руснаците в града тръгнали да търсят интелигентен, грамотен и почтен юноша. Спират се на Марко Тотев и той става шеф на канцеларията на съветския губернатор в Търново, по-късно е арбитър в родния си град и контрольор към Министерство на правораздаването, народен представител в Четвъртото национално заседание през 1893 година и областен шеф на град Бургас през 1900 година
Марко Тотев е ослепителен юрист и няма нито едно изгубено дело. Стихията му са гражданските каузи. Негови пледоарии дълги години са пример за блестяща отбрана за студентите от Юридическия факултет на Софийския университет. Дори осъжда тогавашното национално заседание поради една писмен знак: буквата „ й “ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана вярно и това променяло смисъла.
В търновския адвокатски указател от 1895 година под № 1 е вписано името на Марко Тотев. Заради изключителната му подготвеност е поканен от представители на интернационалната параходна компания „ Холанд Америка “ да пази ползите на компанията в България.
Членува в Стамболовата партия и е постоянен оратор на събранията ѝ в Търново. Известен е с перфекционизма и педантичността си по отношение на работата.
Към клиентите си бил доброжелателен, а към сътрудниците си - пословично почтен. Разбрали за необятното му сърце, при него тръгнали сиромаси от села, паланки и балкански колиби. Марко Тотев имал три известни каузи, поради които селяните му се отблагодарили с хиляди декари общинска земя в селата Розовец, Пловдивско, и Долно Чочовене, Сливенско. В тогавашните села Рахмандаре и Драгойново събраните пари за хонорар не достигнали и селяните решили да кръстят основната улица на негово име.
Марко Тотев постоянно обичал да споделя: „ Като изляза от къщи и парите сами потеглят след мене “.
Съдбата на нещастник не го оставила даже и след гибелта му на 26 юли 1936 година Някакъв разсеян траурен сътрудник след време настанил в гроба на Марко Тотев брачната половинка на прочут професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели драговолно тази висша неправда и завели каузи. Те траяли безпределно дълго, само че най-после въпреки всичко правдата спечелила и Марко Тотев останал самичък във безконечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: " Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все по този начин ще ти се случи! ".
