Луната вероятно е източвала земната вода в продължение на милиарди години
На Луната има водни молекули и лед. Как са се озовали там? Вероятно част от тях са донесени от метеоритите и кометите, които се врязват в повърхността ѝ, само че ново проучване твърди, че има и още един източник на лунната вода – земната атмосфера.
Водородните и кислородните йони, които се измъкват от горната атмосфера на нашата планета и след това се комбинират на Луната, биха могли да основат до 3500 кубични километра от повърхностния пермафрост или течната вода под повърхността.
Идеята е, че водородните и кислородните йони се озовават на лунната повърхнина, когато спътникът минава през земната магнитосфера (мехурът с формата на сълза, който обгръща Земята и който се въздейства от нейното магнитно поле). Това се случва всеки лунен месец в границите на пет дни.
Тъй като слънчевият вятър оказва напън върху този мехур, част от земните магнитни линии се счупват и остават свързани с планетата единствено в единия си край.
Когато Луната се намеси и стартира да оказва въздействие върху опашката на земната магнитосфера, част от тези счупени връзки се поправят, което кара водородните и кислородните йони, избягали по-рано от атмосферата на Земята, да се насочат към спътника.
„ Сякаш Луната се намира под душа – душ от водни йони, връщащи се към Земята, само че падащи върху лунната повърхнина “, споделя геофизикът Гюнтер Клетешчка от Университета на Аляска в Феърбанкс.
На Луната няма магнитосфера. Ето за какво йоните се разрушават в лунната повърхнина и основават пермафроста, споделят учените. Посредством разнородни геоложки процеси част от този лед прониква под повърхността и се трансформира в течна вода.
Според учените тези йони са се натрупвали постепенно, само че несъмнено, през последните милиарди години – още от Късното тежко бомбардиране (период, в който ранната Земя и Луната са попадали под тежък обстрел от други галактически обекти).
Специалистите употребяват гравитационните данни от „ Лунар Риконъсънс Орбитър “ на NASA, с цел да следят от близко полярните райони и няколко огромни кратера. Те виждат аномалии, които биха могли да подсказват за скални фрактури, способни да улавят пермафрост.
„ Кратерите образуват структурни разширения и фрактури и разрешават образуването на мрежи от пори, които да приютят огромни количества вода в течна форма под повърхността “, споделят учените.
През последните 3,5 милиарда години е изцяло допустимо по този метод да са се натрупали няколко хиляди кубични километра вода.
Разпределението на повърхностния лед по южния полюс на Луната (вляво) и северния (вдясно). Източник: NASA
Учените признават, че водата на Луната е пристигнала от няколко разнообразни източника, в това число водородни и кислородни реакции, провокирани от слънчевите ветрове. Те обаче считат, че по-голямата част от нея е в резултат на точно този способ. Подобно струпване би било задоволително да извърши с вода цялото езеро Хурон в Северна Америка.
Изследването е оповестено в Scientific Reports.
Източник: Science Alert
