Пет особени неща за Луната, които разбрахме наскоро
На Луната има вода.
През 2009 година данните от лунния разследващ уред на НАСА доведоха до откриването на вода на Луната, която е заключена в лед. Неотдавнашният ъпгрейд на програмата, наименуван план за картиране Алфа- Lyman Alpha Mapping Project (LAMP), разреши на учените да прегледат по-отблизо водата на лунната повърхнина. LAMP разкрива, че водните молекули се движат към луната, защото лунната повърхнина се затопля и охлажда денем.
Водата остава залепнала на повърхността на Луната до лунния обяд, когато част от нея се топи и се загрява задоволително, с цел да се вдигне в тънката атмосфера на Луната. Водата плава в близост, до момента в който стигне до задоволително хладно място, с цел да падне назад на повърхността на спътника.
Водата може да бъде скъп запас за човешките галактически задачи, освен това освен за пиянство, само че и да служи като гориво за бъдещи роботизирани изследвания, защото тя може да бъде разграничена на водород и О2, с цел да се образува ракетно гориво, което би икономисало на задачата потребността да носи това гориво от Земята
Има голямо компактно леке от метал под повърхността на южния полюс на Луната.
Дълбоко под лунния басейн на Южния полюс-Ейткен (най-големият непокътнат кратер от удар на всички места в Слънчевата система), откривателите са разкрили гигантска „ особеност “ от тежък метал, вложен в мантията, което явно трансформира гравитационното поле на Луната.
Според проучване на загадъчното леке, оповестено на 5 април в списание Geophysical Research Letters, аномалията евентуално тежи някъде към 2.4 квадрилиона тона. Изследователите не са сигурни по какъв начин това гигантско парче от метал е хванато в клопката под лунната повърхнина. Симулациите демонстрират, че най-вероятно това са тежките останки от желязо-никеловия метеорит, които се блъска в далечната страна на луната и основава гигантския кратер на Южния полюс-Ейткен преди към 4 милиарда години.
Луната се свива и трепери.
Луната се свива. Кората на Луната изпитва контракции, водещи до многочислени пукнатини по повърхността на спътника, което провокира доста лунни талази, откриха откривателите.
Учените преразгледаха данните за събития, събрани от 1969 до 1977 година посредством сеизмично съоръжение оставено след лунните задачи на Аполо. Те са картографирали сеизмичните данни със сателитни изображения. Образувания на повърхността на Луната от тези „ лунотресения “ се простират на километри, като се виждат в изображения, снимани от лунния разследващ уред на НАСА.
Изследователите откриват, че към 25% от лунните земетресения евентуално са били генерирани от освободена сила от тези разломи, а не от астероидни въздействия или интензивност надълбоко в Луната.
Образуванията се разгръщат по повърхността на Луната в обширна мрежа и възрастта им се прави оценка на не повече от 50 милиона години, пишат откривателите. Възрастта и разпространяването на образуванията подсказват, че те се появяват откакто вътрешността на Луната се охлажда, което води до стесняване на нейната кора.
Няма несметни благосъстояния на Луната.
Злато, платина и други редки метали, известни като мощно сидерофилни („ желязолюбиви “) детайли, са доста по-обилни в земната кора, в сравнение с в естествения сателит на Земята. Това може да наподобява необичайно, поради общата история на двата свята.
Преди към 4,5 милиарда години планета с размера на Марс, наречена Теиа (Theia), се блъска в прото-Земята, като взривява големи количества материал от двете тела, които отлитат в космоса. Някои от тези части се включват назад в наранената от удара Земя, а други се сливат, с цел да образуват Луната. Но доста сидерофилни детайли (HSE) наподобява не принадлежат на този микс. Те евентуално са били доставени от по-късни астероидни удари. Защо обаче на Земята има доста повече такива детайли спрямо Луната?
Изследователите подозират, че по-слабото гравитационно привличане на Луната значи, че материалът, доставен посредством удара, не е толкоз евентуално да остане на Луната, както е на Земята – доста неща, които се удрят в Луната, се връщат още веднъж в космоса. Малката централизация на HSE, арестувана на Луната, евентуално е пристигнала там преди океанът от лунна магма да се е охладил и да се е втвърдил, тъй че материалът да остане и да се включи в ядрото на Луната.
Луната има две лица (вероятно заради удар с солиден астероид).
Нашата Луна има две лица: близката страна може да се похвали с по-тънка и по-гладка кора, до момента в който кората от далечната страна е по-дебела и осеяна с кратери от удари, останали съвсем незасегнати от потоците лава.
Несъответствията провокират учените от десетилетия, а в нова книга откривателите употребяват модели, с цел да изследват какви могат да бъдат вероятните пояснения за явните разлики сред двете страни на Луната. Те настояват, че тези толкоз разнообразни страни могат да бъдат резултат от великански удар, който се забива в Луната и оставя солиден кратер в близката страна на спътника.
Източник: megavselena.bg
През 2009 година данните от лунния разследващ уред на НАСА доведоха до откриването на вода на Луната, която е заключена в лед. Неотдавнашният ъпгрейд на програмата, наименуван план за картиране Алфа- Lyman Alpha Mapping Project (LAMP), разреши на учените да прегледат по-отблизо водата на лунната повърхнина. LAMP разкрива, че водните молекули се движат към луната, защото лунната повърхнина се затопля и охлажда денем.
Водата остава залепнала на повърхността на Луната до лунния обяд, когато част от нея се топи и се загрява задоволително, с цел да се вдигне в тънката атмосфера на Луната. Водата плава в близост, до момента в който стигне до задоволително хладно място, с цел да падне назад на повърхността на спътника.
Водата може да бъде скъп запас за човешките галактически задачи, освен това освен за пиянство, само че и да служи като гориво за бъдещи роботизирани изследвания, защото тя може да бъде разграничена на водород и О2, с цел да се образува ракетно гориво, което би икономисало на задачата потребността да носи това гориво от Земята
Има голямо компактно леке от метал под повърхността на южния полюс на Луната.
Дълбоко под лунния басейн на Южния полюс-Ейткен (най-големият непокътнат кратер от удар на всички места в Слънчевата система), откривателите са разкрили гигантска „ особеност “ от тежък метал, вложен в мантията, което явно трансформира гравитационното поле на Луната.
Според проучване на загадъчното леке, оповестено на 5 април в списание Geophysical Research Letters, аномалията евентуално тежи някъде към 2.4 квадрилиона тона. Изследователите не са сигурни по какъв начин това гигантско парче от метал е хванато в клопката под лунната повърхнина. Симулациите демонстрират, че най-вероятно това са тежките останки от желязо-никеловия метеорит, които се блъска в далечната страна на луната и основава гигантския кратер на Южния полюс-Ейткен преди към 4 милиарда години.
Луната се свива и трепери.
Луната се свива. Кората на Луната изпитва контракции, водещи до многочислени пукнатини по повърхността на спътника, което провокира доста лунни талази, откриха откривателите.
Учените преразгледаха данните за събития, събрани от 1969 до 1977 година посредством сеизмично съоръжение оставено след лунните задачи на Аполо. Те са картографирали сеизмичните данни със сателитни изображения. Образувания на повърхността на Луната от тези „ лунотресения “ се простират на километри, като се виждат в изображения, снимани от лунния разследващ уред на НАСА.
Изследователите откриват, че към 25% от лунните земетресения евентуално са били генерирани от освободена сила от тези разломи, а не от астероидни въздействия или интензивност надълбоко в Луната.
Образуванията се разгръщат по повърхността на Луната в обширна мрежа и възрастта им се прави оценка на не повече от 50 милиона години, пишат откривателите. Възрастта и разпространяването на образуванията подсказват, че те се появяват откакто вътрешността на Луната се охлажда, което води до стесняване на нейната кора.
Няма несметни благосъстояния на Луната.
Злато, платина и други редки метали, известни като мощно сидерофилни („ желязолюбиви “) детайли, са доста по-обилни в земната кора, в сравнение с в естествения сателит на Земята. Това може да наподобява необичайно, поради общата история на двата свята.
Преди към 4,5 милиарда години планета с размера на Марс, наречена Теиа (Theia), се блъска в прото-Земята, като взривява големи количества материал от двете тела, които отлитат в космоса. Някои от тези части се включват назад в наранената от удара Земя, а други се сливат, с цел да образуват Луната. Но доста сидерофилни детайли (HSE) наподобява не принадлежат на този микс. Те евентуално са били доставени от по-късни астероидни удари. Защо обаче на Земята има доста повече такива детайли спрямо Луната?
Изследователите подозират, че по-слабото гравитационно привличане на Луната значи, че материалът, доставен посредством удара, не е толкоз евентуално да остане на Луната, както е на Земята – доста неща, които се удрят в Луната, се връщат още веднъж в космоса. Малката централизация на HSE, арестувана на Луната, евентуално е пристигнала там преди океанът от лунна магма да се е охладил и да се е втвърдил, тъй че материалът да остане и да се включи в ядрото на Луната.
Луната има две лица (вероятно заради удар с солиден астероид).
Нашата Луна има две лица: близката страна може да се похвали с по-тънка и по-гладка кора, до момента в който кората от далечната страна е по-дебела и осеяна с кратери от удари, останали съвсем незасегнати от потоците лава.
Несъответствията провокират учените от десетилетия, а в нова книга откривателите употребяват модели, с цел да изследват какви могат да бъдат вероятните пояснения за явните разлики сред двете страни на Луната. Те настояват, че тези толкоз разнообразни страни могат да бъдат резултат от великански удар, който се забива в Луната и оставя солиден кратер в близката страна на спътника.
Източник: megavselena.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ