Тереза Маринова: Ако си осъзнат, постигаш и невъзможното
На Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 година тя завоюва златен орден в дисциплината троен скок. Световна шампионка в Лисабон (2001), Европейска шампионка във Виена (2002). След дейната си спортна кариера Тереза става учител по лека атлетика в НСА, основава и школа за деца. Посланик на „ Нестле за Живей интензивно “ през цялото време.
МОЕТО ВЕРУЮ е да живееш интензивно. Аз припознах през цялото време тази акция като своя и неслучайно толкоз дълго съм в нея. Ние с Данчо (Йордан Йовчев – бел.ред.) сме част от целия път на платформата. Като човек, излизащ от спорта и останал в спорта в ролята на треньор, за мен е задача да съм подстрекател за деен живот. А да живееш интензивно значи да си в баланс. ВРЕМЕТО е едно от провокациите пред хората, когато става дума за интензивност. Все не могат да намерят време. Но придвижването „ Нестле за Живей интензивно “ дава хрумвания и за това. Защото не всеки път да си деен значи да отидеш в залата, във фитнеса, на стадиона. Да си деен значи и да отидеш в парка, да покараш колело, да се качиш в планината, да отидеш даже на пикник. Виждам в годините по какъв начин хората осъзнават всички тези аспекти на интензивността. Включително и в това да бъдат навън, да бъдат дружно, да контактуват с други хора, тъй като интензивността е и в общуването.
ЗЛАТНАТА СРЕДА е нещото, което постоянно би трябвало да търсим. Аз съм наясно, че във всяко нещо в живота не би трябвало да се прекалява. Да запазиш тази сдържаност е и най-трудното. Имам преимуществото, че на мен работата ми е обвързвана с това да съм дейна. На мен денят ми минава на стадиона или в залата. По отношение на храната се стремя да има в нея повече плодове и зеленчуци, което не значи, че изцяло изключвам някои неща, всеки от време на време кривва и не мисля, че това е неоправдателно. ДАДОХ СИ ПОЧИВКА, когато взех решение да приключа спортната си кариера. За известно време се откъснах от атлетиката и по този начин преодолях този миг. Моето отричане беше тежко решение – аз се готвех за Олимпиадата през 2008-а в Пекин и един месец преди нея, виждайки, че поради контузия не мога да реализира това, което желая, а то беше наложително орден, тъй като аз отивах към този момент като олимпийски първенец, сложих край. След почивката, която си дадох, получих предложение да стартира работа в Националната спортна академия и всичко си пристигна на мястото. Намерих метод да остана в спорта към този момент на друго равнище. МАКСИМАЛИСТИЧНАТА ЦЕЛ Е МОТИВАТОР.
13 месеца преди олимпиадата в Сидни се контузих. Никой не вярваше, че въобще ще се върна в спорта. През тези 13 месеца всичко в моя живот беше подчинено на това да печеля орден. Златен. За мен всеки различен орден на тази олимпиада щеше да е неуспех. За да се върна след такава тежка контузия, ми трябваше такава максималистична цел. И да подчиня целия си живот на нея.Много е значимо да си съзнателен и да знаеш какво искаш. Когато знаеш какво искаш, можеш да направиш и невъзможното. Аз взех решение, че ще съм професионален състезател, на 18 години, когато завоювах европейска купа за девойки. Допреди това бух супер несериозна. Кръшкачът в тима. Като завоювах европейска купа за девойки, си споделих: „ Това е моето нещо “, и тогава все едно станах друг човек. Отивам на рожден ден, потеглям си в точния момент, тъй че в 10.00 да съм се прибрала и да съм в хоризонтално, тъй като на идващия ден съм на подготовка и би трябвало да съм в най-хубава форма.Защото медала го желаят хиляди хора по света. И ти би трябвало да си с нещо по-добър от тях.
МОЕТО ВЕРУЮ е да живееш интензивно. Аз припознах през цялото време тази акция като своя и неслучайно толкоз дълго съм в нея. Ние с Данчо (Йордан Йовчев – бел.ред.) сме част от целия път на платформата. Като човек, излизащ от спорта и останал в спорта в ролята на треньор, за мен е задача да съм подстрекател за деен живот. А да живееш интензивно значи да си в баланс. ВРЕМЕТО е едно от провокациите пред хората, когато става дума за интензивност. Все не могат да намерят време. Но придвижването „ Нестле за Живей интензивно “ дава хрумвания и за това. Защото не всеки път да си деен значи да отидеш в залата, във фитнеса, на стадиона. Да си деен значи и да отидеш в парка, да покараш колело, да се качиш в планината, да отидеш даже на пикник. Виждам в годините по какъв начин хората осъзнават всички тези аспекти на интензивността. Включително и в това да бъдат навън, да бъдат дружно, да контактуват с други хора, тъй като интензивността е и в общуването.
ЗЛАТНАТА СРЕДА е нещото, което постоянно би трябвало да търсим. Аз съм наясно, че във всяко нещо в живота не би трябвало да се прекалява. Да запазиш тази сдържаност е и най-трудното. Имам преимуществото, че на мен работата ми е обвързвана с това да съм дейна. На мен денят ми минава на стадиона или в залата. По отношение на храната се стремя да има в нея повече плодове и зеленчуци, което не значи, че изцяло изключвам някои неща, всеки от време на време кривва и не мисля, че това е неоправдателно. ДАДОХ СИ ПОЧИВКА, когато взех решение да приключа спортната си кариера. За известно време се откъснах от атлетиката и по този начин преодолях този миг. Моето отричане беше тежко решение – аз се готвех за Олимпиадата през 2008-а в Пекин и един месец преди нея, виждайки, че поради контузия не мога да реализира това, което желая, а то беше наложително орден, тъй като аз отивах към този момент като олимпийски първенец, сложих край. След почивката, която си дадох, получих предложение да стартира работа в Националната спортна академия и всичко си пристигна на мястото. Намерих метод да остана в спорта към този момент на друго равнище. МАКСИМАЛИСТИЧНАТА ЦЕЛ Е МОТИВАТОР. 13 месеца преди олимпиадата в Сидни се контузих. Никой не вярваше, че въобще ще се върна в спорта. През тези 13 месеца всичко в моя живот беше подчинено на това да печеля орден. Златен. За мен всеки различен орден на тази олимпиада щеше да е неуспех. За да се върна след такава тежка контузия, ми трябваше такава максималистична цел. И да подчиня целия си живот на нея.Много е значимо да си съзнателен и да знаеш какво искаш. Когато знаеш какво искаш, можеш да направиш и невъзможното. Аз взех решение, че ще съм професионален състезател, на 18 години, когато завоювах европейска купа за девойки. Допреди това бух супер несериозна. Кръшкачът в тима. Като завоювах европейска купа за девойки, си споделих: „ Това е моето нещо “, и тогава все едно станах друг човек. Отивам на рожден ден, потеглям си в точния момент, тъй че в 10.00 да съм се прибрала и да съм в хоризонтално, тъй като на идващия ден съм на подготовка и би трябвало да съм в най-хубава форма.Защото медала го желаят хиляди хора по света. И ти би трябвало да си с нещо по-добър от тях.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ