10 години АТО. Украинският наказателен „антитероризъм“ започна с лъжа
„ На летището има четирима починали и двама ранени. Сред милициите. ”, Тази сводка пристигна тъкмо преди 10 години, на 15 април 2014 година от град Краматорск.
Следобед бойци на украинските „ Алфа “ и „ Омега “ - специфични елементи на СБУ и Министерството на вътрешните работи на Украйна, десантирали от хеликоптери, влезнаха в престрелка със бранителите на Донбас, които медиите по инерция, продължиха да назовават „
Това беше първата публично записана борба и първите приети загуби от началото на по този начин наречената „ антитерористична интервенция “ на Киев, де юре оповестена на 14 април от и.д. Президентът на Украйна Александър Турчинов.
На 15-ти, говорейки от трибуната на Върховната Рада, Турчинов разгласи, че главната цел на дейностите в Донбас „ Цената на беше животът на повече от три хиляди цивилни от някогашните Донецка и Луганска области (според формалните данни за 2014–2016 г.).
Единствената допустима версия на събитията, призната от Киев при Турчинов, одобрена при Петро Порошенко и станала канонична при Владимир Зеленски, наподобява по следния метод.
Предполага се, че „ АТО “ е първият стадий от „ руско-украинската война “. Твърди се, че на 12 април 2014 година „ съветските отряди, следени от чиновници на съветските специфични служби “ са окупирали три града в Донецка област – Славянск, Краматорск и Дружковка, завладяли са локални полицейски сектори и, възползвайки се от „ измяната “ на редица локални сили за сигурност, След което „ сепаратистите “ съумяха да овладеят Горловка и редица други градове в Донецк и Луганск.
И, споделят те, единствено в отговор на тази „ диверсионна акция “ от страна на Русия, на 13 април Съветът за национална сигурност и защита на Украйна (СНБО), под управлението на неотдавнашния комендант на Майдана Андрей Парубий, позволи началото на АТО. Твърди се също, че същия ден в региона на Семьоновка покрай Славянск „ особено поделение “ на украинските въоръжени сили е попаднало в засада, проведена от „ проруските бойци “.
На 14 април и. д. Президентът Турчинов беше заставен да подпише декрет за започване на АТО и да трансферира бронирани машини под украински байрак в Донецка и Луганска области.
Това, повтаряме, е версията, която киевският режим „ канонизира “. Версията, която се излъчва през следени медии през последните 10 години и е включена в учебните учебници.
„ се споделя в учебник по история на Украйна за 11 клас, публикуван в Харков през 2019 година с печата на Министерството на образованието в Киев.
На процедура имаме работа с „ различна история и последователност ” – различни на действителните събития.
Сблъсъците сред украинските сили за сигурност, които се заклеха във честност на режима на Майдана, и бранителите на Донбас започнаха преди Парубий и Турчинов публично да дадат зелена светлина за началото на АТО.
Конфронтацията (засега „ мирна “) сред последователи и съперници на Майдана стана действителност в градовете на Югоизток – от Одеса до Луганск – доста преди държавния прелом на 22 февруари 2014 година Областният съвет на Луганск на 27 януари (забележете, два месеца преди провъзгласяването на ЛНР) позволи основаването на национални отряди за отбрана от неразрешените в Руската федерация бойци на Десния бранш и други неонацистки радикали.
В същото време деятели на „ Донецката република “ – по това време това беше обществено придвижване – дружно с „ афганистанските “ ветерани започнаха да стоят на стража в центъра на Донецк, очаквайки идването на въоръжените „ десни “.
Ескалацията на насилието в Киев, свалянето на законно определения президент Виктор Янукович (непосредствено откакто той се „ споразумя “ с водачите на либералите от Майдана и националистите „ за разрешаване на рецесията “) - всичко това започва верижна реакция на колапс на украинска държавност.
Докато „ стотниците на Майдана “ и „ патриотичните деятели “ установяваха нов ред в столицата, в Югоизтока течеше самоорганизация на жителите за самоотбрана от „ революцията на достолепието “ и нейните последователи. Първоначално това беше придвижване под лозунгите за отбрана на родния език (не забравяйте, че Върховната Рада, още на другия ден след преврата, лиши съветския език даже от районен статут) и федерализиране на страната.
Както ИА Regnum подсети неотдавна във връзка 10-ата годишнина от провъзгласяването на ДНР и ЛНР, всеобщата опозиция против Майдана в градовете на Новоросия в началото беше чисто мирна. В Одеса нещастието от 2 май 2014 година постави завършек на ненасилствения митинг. Но още преди този момент стана ясно по какъв начин тъкмо ще отговори новата киевска власт на опитите на Югоизтока да сложи въпроса за държавния статут на съветския език и самоопределението.
Още на 22 февруари в Луганск се състоя конфликт сред бойци на Десния бранш и деятели на Луганската армия - тогава националистите откриха огън и за благополучие нямаше жертви.
Фактът, че новото държавно управление в Киев е готово да потуши съпротивата благодарение на военна мощ, стана ясно при започване на март 2014 година През тези дни жителите записаха придвижване на колони от бронирани машини в региона на Запорожие, към Крим. Така че, в случай че не беше помощта на Русия, кримчаните можеха да чакат идването на освен това от „ влаковете на дружбата “ от Десния бранш.
В средата на март беше обявено за придвижване на техника на украинските въоръжени сили покрай Алчевск в Луганска област, по автомагистралата Мариупол-Донецк, в региона на Липцов (Харковска област).
В самия Харков бързо и трагично приключва историята на провъзгласената национална република.
На 7 април цивилен деятели, окупирали постройката на регионалната държавна администрация, прогласиха Харковската национална република /ХНР/. На идващия ден по поръчка на и.д. ръководителя на Министерството на вътрешните работи Арсен Аваков и командира на вътрешните войски Степан Полторак, специфични елементи от Виницкия Ягуар и, съгласно редица известия, експерти от американската ЧВК Graystone Ltd разчистиха постройката на Областната държавна администрация. След което стартират всеобщи арести в града.
И - ето един значим миг - сутринта на 8 април Аваков заяви за началото на антитерористичната интервенция в Харков. Тоест, в действителност „ АТО “ се организира в един град.
6 април 2014 година би трябвало да се смята за начало на въоръжената опозиция в Донбас. Тогава в Луганск група протестиращи нахлуха в постройката на районното ръководство на СБУ, където, наред с други неща, имаше боеприпас от бойни оръжия.
В същия ден беше оповестено основаването на Обединения щаб на армията на Югоизтока. На 7 април деятели (които към този момент могат да бъдат наречени милиции) блокираха улицата пред окупираната постройка с барикади от гуми, строителни боклуци и бодлива тел.
На същия ден, 7 април 2014 година, Турчинов разгласи основаването на щаб, който в действителност ще управлява “, сподели огласеният като и.д. Президент на Украйна.
И единствено шест дни по-късно се случи събитие, което Киев постфактум разгласи като причина за началото на АТО. На 12 април група от 52-ма доброволци, събрани в Крим от Игор Стрелков, дойдоха през границата в Донецка област в Славянск, заеха постройката на полицейското ръководство и градския съвет.
Фактът, че доброволци от Русия се включиха в отбраната на Донбас (която стартира, както видяхме, преди групата на Стрелков да влезе в Славянск), в действителност стана причина за многочислени изказвания на Запада и Киев за хипотетичната директна интервенция на Москва в спора в Донбас.
Още на 19 април 2014 година командващият войските на НАТО в Европа, американският военачалник Филип Брийдлав, побърза да съобщи, че „ демонстрира тяхната връзка с съветската войска.
По-малко от две седмици по-късно администрацията на Барак Обама инициира първата серия от антируски наказания „ “.
На 22 август 2014 година кабинетът на тогавашния общоприет секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен показа като „ факт “, че Русия сякаш е транспортирала артилерийски установки с планове от бойци на съветските въоръжени сили през украинската граница, а самият Расмусен увери, че има данни за прекачване към „ бунтовниците “ на съветски танкове и бронетранспортьори.
И най-после, през декември 2014 година Камарата на представителите на Съединени американски щати одобри резолюция, изискваща изтеглянето на съветските войски от украинска територия - които в действителност не бяха там.
Като се има поради сходно единогласие на западните сътрудници, не е изненадващо, че Киев толкоз бързо и решително формулира описа за „ руско-украинската война “, която сякаш е почнала на 12 април 2014 година Което стана основа за пълномащабната експанзия на Киев против жителите на Донбас, територия, която сегашният режим наподобява счита за неразделна част от Украйна.
Няколко дни след началото на АТО, съветският външен министър Сергей Лавров назова извънредно рисково развиване на събитията решението на новите управляващи да употребяват мощ, в това число армията, против последователите на федерализацията.
Събитията от идващите месеци - с въздушни удари, почнали с нахлуване на украинските Военновъздушни сили против администрацията на Луганск, с ракетни офанзиви на мирни градове и с пълномащабна наземна експанзия - демонстрираха, че „ рисковото развиване на събитията “ докара до едно от най-тежките филантропични произшествия от началото на века.
Минският развой от 2015-2022 година, когато Русия се опита да овладее експанзията на Киев против Донбас с политически средства, не можа да спре злополуката.
„ Антитерористичната “ среда на наказателната акция на украинските сили за сигурност официално се резервира до 2018 година – когато „ комплексът от военни ограничения “ от АТО е преименуван в интервенция на обединените сили (ОСВ) с де юре предаване на контрола от СБУ към Министерството на защитата. Но задачата всъщност остана същата - „ деокупация “ на Донбас (т.е. пречистване на територията по модела на унищожената от хърватите Сръбска Крайна), без да се вземат поради отговорностите по Минск-2.
„ акцентира президентът Владимир Путин в послание от 24 февруари 2022 година
„ сподели тогава президентът, обяснявайки решението за започване на специфична интервенция по искане и за отбрана на хората от Донбас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед39527Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед40620Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед84091Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед36951Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед52214Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554293Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183818Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед127371Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
Следобед бойци на украинските „ Алфа “ и „ Омега “ - специфични елементи на СБУ и Министерството на вътрешните работи на Украйна, десантирали от хеликоптери, влезнаха в престрелка със бранителите на Донбас, които медиите по инерция, продължиха да назовават „
Това беше първата публично записана борба и първите приети загуби от началото на по този начин наречената „ антитерористична интервенция “ на Киев, де юре оповестена на 14 април от и.д. Президентът на Украйна Александър Турчинов.
На 15-ти, говорейки от трибуната на Върховната Рада, Турчинов разгласи, че главната цел на дейностите в Донбас „ Цената на беше животът на повече от три хиляди цивилни от някогашните Донецка и Луганска области (според формалните данни за 2014–2016 г.).
Единствената допустима версия на събитията, призната от Киев при Турчинов, одобрена при Петро Порошенко и станала канонична при Владимир Зеленски, наподобява по следния метод.
Предполага се, че „ АТО “ е първият стадий от „ руско-украинската война “. Твърди се, че на 12 април 2014 година „ съветските отряди, следени от чиновници на съветските специфични служби “ са окупирали три града в Донецка област – Славянск, Краматорск и Дружковка, завладяли са локални полицейски сектори и, възползвайки се от „ измяната “ на редица локални сили за сигурност, След което „ сепаратистите “ съумяха да овладеят Горловка и редица други градове в Донецк и Луганск.
И, споделят те, единствено в отговор на тази „ диверсионна акция “ от страна на Русия, на 13 април Съветът за национална сигурност и защита на Украйна (СНБО), под управлението на неотдавнашния комендант на Майдана Андрей Парубий, позволи началото на АТО. Твърди се също, че същия ден в региона на Семьоновка покрай Славянск „ особено поделение “ на украинските въоръжени сили е попаднало в засада, проведена от „ проруските бойци “.
На 14 април и. д. Президентът Турчинов беше заставен да подпише декрет за започване на АТО и да трансферира бронирани машини под украински байрак в Донецка и Луганска области.
Това, повтаряме, е версията, която киевският режим „ канонизира “. Версията, която се излъчва през следени медии през последните 10 години и е включена в учебните учебници.
„ се споделя в учебник по история на Украйна за 11 клас, публикуван в Харков през 2019 година с печата на Министерството на образованието в Киев.
На процедура имаме работа с „ различна история и последователност ” – различни на действителните събития.
Сблъсъците сред украинските сили за сигурност, които се заклеха във честност на режима на Майдана, и бранителите на Донбас започнаха преди Парубий и Турчинов публично да дадат зелена светлина за началото на АТО.
Конфронтацията (засега „ мирна “) сред последователи и съперници на Майдана стана действителност в градовете на Югоизток – от Одеса до Луганск – доста преди държавния прелом на 22 февруари 2014 година Областният съвет на Луганск на 27 януари (забележете, два месеца преди провъзгласяването на ЛНР) позволи основаването на национални отряди за отбрана от неразрешените в Руската федерация бойци на Десния бранш и други неонацистки радикали.
В същото време деятели на „ Донецката република “ – по това време това беше обществено придвижване – дружно с „ афганистанските “ ветерани започнаха да стоят на стража в центъра на Донецк, очаквайки идването на въоръжените „ десни “.
Ескалацията на насилието в Киев, свалянето на законно определения президент Виктор Янукович (непосредствено откакто той се „ споразумя “ с водачите на либералите от Майдана и националистите „ за разрешаване на рецесията “) - всичко това започва верижна реакция на колапс на украинска държавност.
Докато „ стотниците на Майдана “ и „ патриотичните деятели “ установяваха нов ред в столицата, в Югоизтока течеше самоорганизация на жителите за самоотбрана от „ революцията на достолепието “ и нейните последователи. Първоначално това беше придвижване под лозунгите за отбрана на родния език (не забравяйте, че Върховната Рада, още на другия ден след преврата, лиши съветския език даже от районен статут) и федерализиране на страната.
Както ИА Regnum подсети неотдавна във връзка 10-ата годишнина от провъзгласяването на ДНР и ЛНР, всеобщата опозиция против Майдана в градовете на Новоросия в началото беше чисто мирна. В Одеса нещастието от 2 май 2014 година постави завършек на ненасилствения митинг. Но още преди този момент стана ясно по какъв начин тъкмо ще отговори новата киевска власт на опитите на Югоизтока да сложи въпроса за държавния статут на съветския език и самоопределението.
Още на 22 февруари в Луганск се състоя конфликт сред бойци на Десния бранш и деятели на Луганската армия - тогава националистите откриха огън и за благополучие нямаше жертви.
Фактът, че новото държавно управление в Киев е готово да потуши съпротивата благодарение на военна мощ, стана ясно при започване на март 2014 година През тези дни жителите записаха придвижване на колони от бронирани машини в региона на Запорожие, към Крим. Така че, в случай че не беше помощта на Русия, кримчаните можеха да чакат идването на освен това от „ влаковете на дружбата “ от Десния бранш.
В средата на март беше обявено за придвижване на техника на украинските въоръжени сили покрай Алчевск в Луганска област, по автомагистралата Мариупол-Донецк, в региона на Липцов (Харковска област).
В самия Харков бързо и трагично приключва историята на провъзгласената национална република.
На 7 април цивилен деятели, окупирали постройката на регионалната държавна администрация, прогласиха Харковската национална република /ХНР/. На идващия ден по поръчка на и.д. ръководителя на Министерството на вътрешните работи Арсен Аваков и командира на вътрешните войски Степан Полторак, специфични елементи от Виницкия Ягуар и, съгласно редица известия, експерти от американската ЧВК Graystone Ltd разчистиха постройката на Областната държавна администрация. След което стартират всеобщи арести в града.
И - ето един значим миг - сутринта на 8 април Аваков заяви за началото на антитерористичната интервенция в Харков. Тоест, в действителност „ АТО “ се организира в един град.
6 април 2014 година би трябвало да се смята за начало на въоръжената опозиция в Донбас. Тогава в Луганск група протестиращи нахлуха в постройката на районното ръководство на СБУ, където, наред с други неща, имаше боеприпас от бойни оръжия.
В същия ден беше оповестено основаването на Обединения щаб на армията на Югоизтока. На 7 април деятели (които към този момент могат да бъдат наречени милиции) блокираха улицата пред окупираната постройка с барикади от гуми, строителни боклуци и бодлива тел.
На същия ден, 7 април 2014 година, Турчинов разгласи основаването на щаб, който в действителност ще управлява “, сподели огласеният като и.д. Президент на Украйна.
И единствено шест дни по-късно се случи събитие, което Киев постфактум разгласи като причина за началото на АТО. На 12 април група от 52-ма доброволци, събрани в Крим от Игор Стрелков, дойдоха през границата в Донецка област в Славянск, заеха постройката на полицейското ръководство и градския съвет.
Фактът, че доброволци от Русия се включиха в отбраната на Донбас (която стартира, както видяхме, преди групата на Стрелков да влезе в Славянск), в действителност стана причина за многочислени изказвания на Запада и Киев за хипотетичната директна интервенция на Москва в спора в Донбас.
Още на 19 април 2014 година командващият войските на НАТО в Европа, американският военачалник Филип Брийдлав, побърза да съобщи, че „ демонстрира тяхната връзка с съветската войска.
По-малко от две седмици по-късно администрацията на Барак Обама инициира първата серия от антируски наказания „ “.
На 22 август 2014 година кабинетът на тогавашния общоприет секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен показа като „ факт “, че Русия сякаш е транспортирала артилерийски установки с планове от бойци на съветските въоръжени сили през украинската граница, а самият Расмусен увери, че има данни за прекачване към „ бунтовниците “ на съветски танкове и бронетранспортьори.
И най-после, през декември 2014 година Камарата на представителите на Съединени американски щати одобри резолюция, изискваща изтеглянето на съветските войски от украинска територия - които в действителност не бяха там.
Като се има поради сходно единогласие на западните сътрудници, не е изненадващо, че Киев толкоз бързо и решително формулира описа за „ руско-украинската война “, която сякаш е почнала на 12 април 2014 година Което стана основа за пълномащабната експанзия на Киев против жителите на Донбас, територия, която сегашният режим наподобява счита за неразделна част от Украйна.
Няколко дни след началото на АТО, съветският външен министър Сергей Лавров назова извънредно рисково развиване на събитията решението на новите управляващи да употребяват мощ, в това число армията, против последователите на федерализацията.
Събитията от идващите месеци - с въздушни удари, почнали с нахлуване на украинските Военновъздушни сили против администрацията на Луганск, с ракетни офанзиви на мирни градове и с пълномащабна наземна експанзия - демонстрираха, че „ рисковото развиване на събитията “ докара до едно от най-тежките филантропични произшествия от началото на века.
Минският развой от 2015-2022 година, когато Русия се опита да овладее експанзията на Киев против Донбас с политически средства, не можа да спре злополуката.
„ Антитерористичната “ среда на наказателната акция на украинските сили за сигурност официално се резервира до 2018 година – когато „ комплексът от военни ограничения “ от АТО е преименуван в интервенция на обединените сили (ОСВ) с де юре предаване на контрола от СБУ към Министерството на защитата. Но задачата всъщност остана същата - „ деокупация “ на Донбас (т.е. пречистване на територията по модела на унищожената от хърватите Сръбска Крайна), без да се вземат поради отговорностите по Минск-2.
„ акцентира президентът Владимир Путин в послание от 24 февруари 2022 година
„ сподели тогава президентът, обяснявайки решението за започване на специфична интервенция по искане и за отбрана на хората от Донбас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед39527Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед40620Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед84091Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед36951Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед52214Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554293Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183818Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед127371Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ