Атмосферата на Плутон изчезва бавно
На галактическите тела не постоянно им е елементарно да запазят своята атмосфера. Питайте Марс, в случай че желаете да се убедите. Сега ново проучване демонстрира, че газовете, обкръжаващи Плутон, изчезват – те още веднъж се трансформират в лед, защото тази планета джудже се отдалечава от ден на ден от Слънцето.
Атмосферата на Плутон, която така и така е тънка, е формирана напълно от азот, подправен с дребни количества метан и въглероден оксид. Когато температурите на повърхността паднат, това наподобява кара азотът още веднъж да замръзва, а атмосферата – да избледнява.
Специалистите вършат тези свои заключения чрез така наречен окултация – те употребяват далечна звезда на декор, която да извършва ролята на подсветка за телескопите тук на Земята. Именно по този метод съумяват да видят какво тъкмо се случва на Плутон. Това е добре изпитана техника, която се употребява постоянно в астрономията.
„ Учените употребяват окултации, с цел да следят измененията в атмосферата на Плутон още от 1988 година – споделя планетарният академик Елиът Янг от Югозападния проучвателен институт (SwRI) в Тексас. – Мисията „ Ню хърайзънс “ сътвори отличен профил на плътността ѝ с помощта на своето близко прехвръкване през 2015 година – той бе консистентент с обемната атмосфера на Плутон, удвояваща се на всяко десетилетие. Нашите наблюдения от 2018 година обаче демонстрират, че от 2015 година насам тази наклонност не продължава. “
Атмосферата на Плутон е основана от изпаренията на леда по повърхността, като и най-малките температурни промени водят до обилни промени в обемната ѝ компактност. Най-известният азотен хладилник е Sputnik Plantia. Той се намира в западната част на завършената като сърце област Tombaugh Regio, която се откроява на повърхността на Плутон.
В момента на тази планета джудже са ѝ нужни 248 земни години, с цел да се завърти към Слънцето. В най-хубавия случай се приближава на 30 астрономически единици (АЕ) от Слънцето – т.е. 30 пъти дистанцията от Земята до нашата звезда.
Това разстояние обаче нараства последователно, което значи, че до Плутон доближава все по-малко количество слънчева светлина и надлежно – температурите лека-полека падат. Увеличението в плътността на атмосферата, видяно през 2015 година, най-вероятно се дължи на термална инерция – остатъчна топлота, уловена от азотните ледници, която е имала забавена реакция на увеличаващата се отдалеченост сред Плутон и Слънцето.
„ Аналог на това е методът, по който Слънцето нагорещява пясъка на плажа – споделя планетарният академик Лесли Янг от SwRI. – Слънчевата светлина е най-интензивна по пладне, само че след това пясъкът продължава да попива топлината и той е най-горещ в следобедните часове. “
Източник: NASA/SwRI
Откритията са показани в границите на Ежегодната среща на обществото на подразделението за планетарни науки на американската астрономическа общественост.
Източник: Science Alert
