Над 600 коледари се надиграват в Ямбол – мощният тропот на уникалния за страната буенек оглася града
На Коледа Ямбол е огласян от гайди и от мощния тътен на коледарския буенек – отривистото мъжко хоро на единствените в България танцуващи коледари. Над 600 коледари се надиграват по улиците на града и възвестяват Рождество Христово.
Според етнографи тази традиция е неповторима за страната. Коледарският буенек е знак на геройство, както лазарското хоро носи моминското начало в националната обредност. В кудата, както се назовава коледарската тайфа в Ямбол, има строго избрана подчиненост – хорото води „ башът “, най-после е „ курукчията “. Станиникът не играе в така наречен синджир, а с бъклица пред коледарите. А „ котката “ се умилква за блага.
В Ямбол коледарският буенек се предава от татко на наследник, от дядо на внук. От шестгодишен почнал да танцува, 42-годишният през днешния ден Георги Чапъров е станиник на една от кудите. „ Моята баба ме заведе при един остарял станиник, светла му памет, той ме научи на стъпките “, описа той пред кореспондент на Българска телеграфна агенция.
„ По традицията ме възпламени татко ми – играл е дълги години коледар, бил е и баш. Буенекът носи една доста мощна страст, която влияе освен на коледарите, а и на безусловно всички, които са пристигнали да ни гледат. Това е танц за мъжеството и за удостояване на Рождество “, сподели за Българска телеграфна агенция 30-годишният Георги Нейков.
Ямболските коледари се отличават и с облеклото си – обути са в бричове и кавалерийски ботуши с шпори. Това е повлияно от наличието на боен гарнизон с кавалерийски елементи в града при започване на предишния век.
Фестивалът " Ямболски коледарски буенек " събира многохилядна аудитория. Защитен е като патент на града от 2018 година, а тазгодишното му издание минава под знака на 70 години от приемането на България като член на ЮНЕСКО.
„ Всички да бъдат живи, здрави и благословени, да се обичат и да бъдат по-добри хора през идната година “, пожелава ямболският танцуващ коледар Георги Нейков.
Според етнографи тази традиция е неповторима за страната. Коледарският буенек е знак на геройство, както лазарското хоро носи моминското начало в националната обредност. В кудата, както се назовава коледарската тайфа в Ямбол, има строго избрана подчиненост – хорото води „ башът “, най-после е „ курукчията “. Станиникът не играе в така наречен синджир, а с бъклица пред коледарите. А „ котката “ се умилква за блага.
В Ямбол коледарският буенек се предава от татко на наследник, от дядо на внук. От шестгодишен почнал да танцува, 42-годишният през днешния ден Георги Чапъров е станиник на една от кудите. „ Моята баба ме заведе при един остарял станиник, светла му памет, той ме научи на стъпките “, описа той пред кореспондент на Българска телеграфна агенция.
„ По традицията ме възпламени татко ми – играл е дълги години коледар, бил е и баш. Буенекът носи една доста мощна страст, която влияе освен на коледарите, а и на безусловно всички, които са пристигнали да ни гледат. Това е танц за мъжеството и за удостояване на Рождество “, сподели за Българска телеграфна агенция 30-годишният Георги Нейков.
Ямболските коледари се отличават и с облеклото си – обути са в бричове и кавалерийски ботуши с шпори. Това е повлияно от наличието на боен гарнизон с кавалерийски елементи в града при започване на предишния век.
Фестивалът " Ямболски коледарски буенек " събира многохилядна аудитория. Защитен е като патент на града от 2018 година, а тазгодишното му издание минава под знака на 70 години от приемането на България като член на ЮНЕСКО.
„ Всички да бъдат живи, здрави и благословени, да се обичат и да бъдат по-добри хора през идната година “, пожелава ямболският танцуващ коледар Георги Нейков.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ