Мъжът, който нямаше друг избор освен да стане крал
На Коледа през 1904 Карл Емил Петерсън е на сериозен кръстопът – или ще го изядат гладни канибали, или ще стане член на племето Табар. За свое благополучие той избира втория вид, след което животът му става значително незабравим.
Роден през октомври 1875 в Швеция, на 17-годишна възраст Петерсън излиза в морето. Пътува из Тихи океан, а през 1898 си намира работа в Neuguinea-Compagnie, немска комерсиална компания. Докато пътува на борда на Херцог Йохан Албрехт из островите Папуа Нова Гвинея, корабът потъва. Петерсън оцелява и съумява да се добере до брега на остров Табар, един от стотиците острови, които през днешния ден образуват страната.
Когато се разсънва под шубрак хибискус, заобиколен от локалните, Емил вярно допуска, че е в неволя, тъй като табарите са били известни канибали. Въпреки това, вместо да го изядат, хората вземат решение да го отведат при краля им, Лами, най-вероятно тъй като в никакъв случай не са виждали бледолик със сини очи, а Емил има светлосини очи.
Карл Емил Петерсън
Впечатлен от младия швед, Лами му разрешава да остане на острова. В някакъв миг Петерсън обаче хвърля око на дъщерята на краля, принцеса Сингдо. Двамата се женят през 1907, 3 години след идването на Емил.
Той е трудолюбив и се заема с търговия на сушени кокосови орехи, наричани копра, и даже прави сполучлива кокосова ферма, Терипакс. Силният Чарлей, както го назовават, се отнася с почитание към останалите и когато крал Лами умира, Петерсън е претендент за позицията му.
Със Сингдо имат 9 деца като едно от тях умира. С течение на времето купуват още две плантации – едната се споделя Марагон, на остров Симбери, и Лондоловит, на Лихирските острови.
С една тайфа деца и никой, който да се грижи за тях, Петерсън се връща в Швеция, с цел да си откри жена. Там се натъква на Джеси Луиза Симпсън, двамата се женят през 1923 и дружно отиват в Табар. Но до момента в който пътува, плантациите увяхват. На ръба на банкрута и заболели от малария, Емил и Джеси се пробват да върнат насажденията назад към живота, само че на фона на западащия пазар, както и след няколко неприятни вложения, не съумяват.
Не всичко е изгубено обаче, тъй като Петерсън намира злато на остров Симбери. По-късно двамата ще заминат поотделно към Австралия, а Джеси ще продължи към Швеция, където ще почине от малария и рак през май 1935.
Петерсън не съумява да напусне Австралия и умира в Сидни от сърдечен удар на 12 май 1937.
