Да ти дойде до гуша от всичко
На кого ли понякога не му идва до гуша от всичко, както се случи на Иско? Все още не е измислена рецептата за излизане от отрицателна серпантина, така че рано или късно просто избухваш. В най-лошия си миг от сезона халфът на Реал Мадрид бе предаден даже и от езика си, изпуснал такава неприятна фраза като „ Абе какво желаете, кучи синове?!” към последователите на личния си тим в злощастния мач от Шампионската лига против ЦСКА (Москва).
В този миг, подтиснат от рецесия на самочувствието и на играта си, той не се сдържа на изкушението да повярва, че хилядите освиркали го преди експлоадирането няма по какъв начин да са по-прави от него. Какво ли схващат те от футбол и всичко останало, ще да си е помислил. Тази съразмерност – хиляди против един – носи атмосферата на епичност от тези невъзможни за печелене борби, които от време на време въпреки всичко някак си печелиш. До известна степен става въпрос за естествена реакция, каквато опитваш като младеж, когато ти се коства, че родителите и учителите ти си нямат никаква визия какво е животът.
Има дни, в които всичко се свежда до борба сред теб и целия свят с голи юмруци. Лесно е да мислиш, когато може би още ти би трябвало да узрееш, че вселената бърка, а не ти, както и че това да си изправен самичък против нея е това, което те прави по-силен. Младежките и неуместни протести като този на Иско не водят до средата, но да крачиш с големи и сигурни стъпки неизвестно накъде носи несъмнено обаяние. Помогна ли му с нещо тази реакция? Не, несъмнено, само че някои хора в никакъв случай не пропущат добра опция да сбъркат. Както да вземем за пример в насладата си при отварянето на бутилка хубаво шампанско оставяш една част от него да изтече в нищото.
Малцина играчи се връщат със същата непримиримост, съвсем пристрастеност, като Иско към този добре прочут цикъл на слагане на бъдещето им в Мадрид под въпрос. Има гении, на които им е мъчно да си намерят мястото, които прекарват живота си в непостоянни проявления на своя искра. Кариерата на момчето от Малага стартира да се препълва от треньори, които откриват, че неговият голям гений съставлява заплаха за ползите на личния му тим и заради това го пращат на пейката. Все едно високото му качество носи със себе си и вграден механизъм за саморазрушение, гарантиращ, че когато най-сетне нещата тръгнат на добре, отново ще тръгнат на зле.
Търсенето на мястото ти в света доста пъти трае съвсем през целия ти живот. И отново от време на време не успяваш. В най-отчайващите моменти ти идва до гуша нещата да не ти се получават, както искаш, и като че ли всички с изключение на теб да знаят какво би трябвало да се направи във всеки един миг, с цел да станат.
Хуан Тайон, „ Ел Паис”
В този миг, подтиснат от рецесия на самочувствието и на играта си, той не се сдържа на изкушението да повярва, че хилядите освиркали го преди експлоадирането няма по какъв начин да са по-прави от него. Какво ли схващат те от футбол и всичко останало, ще да си е помислил. Тази съразмерност – хиляди против един – носи атмосферата на епичност от тези невъзможни за печелене борби, които от време на време въпреки всичко някак си печелиш. До известна степен става въпрос за естествена реакция, каквато опитваш като младеж, когато ти се коства, че родителите и учителите ти си нямат никаква визия какво е животът.
Има дни, в които всичко се свежда до борба сред теб и целия свят с голи юмруци. Лесно е да мислиш, когато може би още ти би трябвало да узрееш, че вселената бърка, а не ти, както и че това да си изправен самичък против нея е това, което те прави по-силен. Младежките и неуместни протести като този на Иско не водят до средата, но да крачиш с големи и сигурни стъпки неизвестно накъде носи несъмнено обаяние. Помогна ли му с нещо тази реакция? Не, несъмнено, само че някои хора в никакъв случай не пропущат добра опция да сбъркат. Както да вземем за пример в насладата си при отварянето на бутилка хубаво шампанско оставяш една част от него да изтече в нищото.
Малцина играчи се връщат със същата непримиримост, съвсем пристрастеност, като Иско към този добре прочут цикъл на слагане на бъдещето им в Мадрид под въпрос. Има гении, на които им е мъчно да си намерят мястото, които прекарват живота си в непостоянни проявления на своя искра. Кариерата на момчето от Малага стартира да се препълва от треньори, които откриват, че неговият голям гений съставлява заплаха за ползите на личния му тим и заради това го пращат на пейката. Все едно високото му качество носи със себе си и вграден механизъм за саморазрушение, гарантиращ, че когато най-сетне нещата тръгнат на добре, отново ще тръгнат на зле.
Търсенето на мястото ти в света доста пъти трае съвсем през целия ти живот. И отново от време на време не успяваш. В най-отчайващите моменти ти идва до гуша нещата да не ти се получават, както искаш, и като че ли всички с изключение на теб да знаят какво би трябвало да се направи във всеки един миг, с цел да станат.
Хуан Тайон, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ