Никоя победа не връща мъртвите: Иван Динков, поетът, който не може да бъде преразказан
На основно място в центъра на Пазарджик - в парк " Градска градина ", бюст-паметник на Иван Динков, български публицист – стихотворец и белетрист от втората половина на 20 век, впечатлява жителите и гостите на града.
И през днешния ден последните редове от стихотворението му " Победа " звучат извънредно настоящо, съобщи кореспондент на БГНЕС.
През 1998 година Динков е почетен с купата " почетен жител на Пазарджик " за изключителния му принос в актуалната българска лирика. Монументалната творба е на българският ваятел Спас Кирчев.
Динков е роден на 26 август 1931 година в с. Смилец, Панагюрско. Основава Издателство „ Христо Ботев “. Пише стихове, прозаичност, пиеси. В целия си креативен път е издал 10 стихосбирки: „ Лична карта “ (1960), „ На юг от живота “ (1967 – по този начин и недостигнала до читателите), „ Епопея на незабравимите “ (1963, 1968, 1973), „ Антикварни стихотворения “ (1977), „ Признания пред Белла Цонева “ (1988), „ Маски “ (1989), „ Урна “ (1996), „ Дневник “ (1997), „ Спазми от отечеството “ (1999) и последната – „ Табакера “ (2003).
Динков е впечатляващо име и в прозата, като оставя след себе си книгите „ Хляб от трохи “ (1970), „ Почит към литературата “ (1980, 1998), „ Докосвания до България “ (1984), „ Навътре в камъка “ (1986), „ Живот по памет “ (1996), „ Време под линия “ (2001) и други Автор е на пиесите „ Комисия за заравяне “ (1990) и „ Царски двор “ (2003). Лауреат на Националните награди „ П. К. Яворов “, „ Иван Вазов “, „ Никола Вапцаров “, „ Димчо Дебелянов “ (посмъртно), „ Пеньо Пенев “, „ Иван Николов “, „ Златен ланец “.
Произведенията му са преведени на голям брой езици. Динков е член и на Съюза на българските писатели, преди да почине през 2005 година
Поетът овреме се сблъсква със гибелта и доста мъчно претърпява ранната загуба на сестра си Мария, която умира едвам на 7-годишна възраст.
Неговата сензитивност е толкоз огромна, че едно от най-известните му стихотворения е отдадено на огромната му обич и негова брачна половинка – Белла Цонева.
" Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, така както мъртвите:
така както Яворов, така както Ясенов,
така както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича безконечното - небето, синьото;
и мирен вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разпростира пазвата
на светли облици, на святи ликове;
и отново изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.
Славянска поезия - за успокоение!
По хълбок - кучешки, изръмжавам по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
наблюдават очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - безконечното, светлее кърваво...
Отдалечавам се постепенно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите! "./БГНЕС
И през днешния ден последните редове от стихотворението му " Победа " звучат извънредно настоящо, съобщи кореспондент на БГНЕС.
През 1998 година Динков е почетен с купата " почетен жител на Пазарджик " за изключителния му принос в актуалната българска лирика. Монументалната творба е на българският ваятел Спас Кирчев.
Динков е роден на 26 август 1931 година в с. Смилец, Панагюрско. Основава Издателство „ Христо Ботев “. Пише стихове, прозаичност, пиеси. В целия си креативен път е издал 10 стихосбирки: „ Лична карта “ (1960), „ На юг от живота “ (1967 – по този начин и недостигнала до читателите), „ Епопея на незабравимите “ (1963, 1968, 1973), „ Антикварни стихотворения “ (1977), „ Признания пред Белла Цонева “ (1988), „ Маски “ (1989), „ Урна “ (1996), „ Дневник “ (1997), „ Спазми от отечеството “ (1999) и последната – „ Табакера “ (2003).
Динков е впечатляващо име и в прозата, като оставя след себе си книгите „ Хляб от трохи “ (1970), „ Почит към литературата “ (1980, 1998), „ Докосвания до България “ (1984), „ Навътре в камъка “ (1986), „ Живот по памет “ (1996), „ Време под линия “ (2001) и други Автор е на пиесите „ Комисия за заравяне “ (1990) и „ Царски двор “ (2003). Лауреат на Националните награди „ П. К. Яворов “, „ Иван Вазов “, „ Никола Вапцаров “, „ Димчо Дебелянов “ (посмъртно), „ Пеньо Пенев “, „ Иван Николов “, „ Златен ланец “.
Произведенията му са преведени на голям брой езици. Динков е член и на Съюза на българските писатели, преди да почине през 2005 година
Поетът овреме се сблъсква със гибелта и доста мъчно претърпява ранната загуба на сестра си Мария, която умира едвам на 7-годишна възраст.
Неговата сензитивност е толкоз огромна, че едно от най-известните му стихотворения е отдадено на огромната му обич и негова брачна половинка – Белла Цонева.
" Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, така както мъртвите:
така както Яворов, така както Ясенов,
така както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича безконечното - небето, синьото;
и мирен вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разпростира пазвата
на светли облици, на святи ликове;
и отново изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.
Славянска поезия - за успокоение!
По хълбок - кучешки, изръмжавам по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
наблюдават очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - безконечното, светлее кърваво...
Отдалечавам се постепенно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите! "./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ