Трябва ли да бъде махнат Паметникът на съветската армия
На какво в действителност е този монумент в Княжеската градина, в центъра на българската столица?
Това не е паметник на комунизма. А е монумент на една окупационна мощ, която е завоювала България.
Дебили-недраги, и половината без цици
Божидар Димитров окачестви Мария Захарова: Пикла без цици
Румен Радев против изявлението на Захарова за евреите: Невежество или провокация
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на нашата страна. На 6 септември руските войски завладяват пристанището на Варна. На 9 септември те минават р. Дунав, макар че на 8 септември България афишира война на Германия. Съветската окупация публично продължава до 1947 година, когато е подписан Парижкият кротичък контракт.
Окупацията от руската войска е обвързвана с доста прояви на принуждение, както и с узурпирането на властта от Комунистическата партия .
България по този начин и не е приета за воюваща на страната на спечелилите във Втората международна война, макар че под руско командване във финалната фаза на бойните дейности умират близо 20 000 български бойци.
В същото време обаче Съюз на съветските социалистически републики пази българската териториална целокупност в границите от 1941 година и лимитира репарациите, които София би трябвало да заплати, до 45 млн. $ на Гърция.
От друга страна обаче руската войска от над 600 хиляди души на българска територия е издържана от бюджета на българското държавно управление и работи като типична окупационна мощ, извършвайки „ конфискации” на средства и имущество .
Поредното опозоряване на Паметника на руската войска в София провокира тези дни политически и дипломатически кавги.
След като барелеф на големия паметник беше нашарен с антисемитски надписи, представителят на съветското външно министерство съобщи, че българските евреи е нямало да бъдат избавени без руската войска.
Това пък породи вълна от рецензии, на които депутатът от Българска социалистическа партия Иво Христов отвърна, че казаното от Екатерина Захариева е правилно, като апропо добави, че 80% от българите са „ дебилни”. Историкът Божидар Димитров пък назова съветския посланик: „ пикла без цици” .
Това напълно не първият скандал, обвързван с Паметника на руската войска и надали ще бъде последният.
По принцип монументи се построяват, с цел да се засвидетелства почитание. Но какво става, когато подтекстът на историческите условия се промени? Трябва ли монументите на предишното да бъдат отстранени или тъкмо противоположното – те да останат спомен за събитията, които са се е случили?
Това не е проблем единствено на България, нито пък е обвързван единствено със руската войска. Подобни проблеми има на всички места по света.
Хората желаят да имат положителни възгледи за предците си, да имат вяра, че произлизат от морални общности. Така ревизирането на историята се трансформира в по принцип сложна задача .
На фона на историческите обстоятелства Паметникът на руската войска е противоречив паметник. Но сходните на него в редица европейски столици, измежду които Берлин и Виена, стоят и се поддържат.
Единият вероятен метод е да не се прави нищо. Историята не би трябвало да се пренаписва, макар че действително се написа от спечелилите.
Решението на казуса обаче е на първо място политическо. Комунистическият режим в България беше разгласен за незаконен и знаците му неразрешени, само че не става въпрос за негов паметник.
Премахването или преименуването на монументи носи най-много алегорично значение. Ето за какво би трябвало да се запитаме какво тъкмо би посочила България в случай че резервира или в случай че унищожи монумента в Княжеската градина?
Това не е паметник на комунизма. А е монумент на една окупационна мощ, която е завоювала България.
Дебили-недраги, и половината без цици
Божидар Димитров окачестви Мария Захарова: Пикла без цици
Румен Радев против изявлението на Захарова за евреите: Невежество или провокация
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на нашата страна. На 6 септември руските войски завладяват пристанището на Варна. На 9 септември те минават р. Дунав, макар че на 8 септември България афишира война на Германия. Съветската окупация публично продължава до 1947 година, когато е подписан Парижкият кротичък контракт.
Окупацията от руската войска е обвързвана с доста прояви на принуждение, както и с узурпирането на властта от Комунистическата партия .
България по този начин и не е приета за воюваща на страната на спечелилите във Втората международна война, макар че под руско командване във финалната фаза на бойните дейности умират близо 20 000 български бойци.
В същото време обаче Съюз на съветските социалистически републики пази българската териториална целокупност в границите от 1941 година и лимитира репарациите, които София би трябвало да заплати, до 45 млн. $ на Гърция.
От друга страна обаче руската войска от над 600 хиляди души на българска територия е издържана от бюджета на българското държавно управление и работи като типична окупационна мощ, извършвайки „ конфискации” на средства и имущество .
Поредното опозоряване на Паметника на руската войска в София провокира тези дни политически и дипломатически кавги.
След като барелеф на големия паметник беше нашарен с антисемитски надписи, представителят на съветското външно министерство съобщи, че българските евреи е нямало да бъдат избавени без руската войска.
Това пък породи вълна от рецензии, на които депутатът от Българска социалистическа партия Иво Христов отвърна, че казаното от Екатерина Захариева е правилно, като апропо добави, че 80% от българите са „ дебилни”. Историкът Божидар Димитров пък назова съветския посланик: „ пикла без цици” .
Това напълно не първият скандал, обвързван с Паметника на руската войска и надали ще бъде последният.
По принцип монументи се построяват, с цел да се засвидетелства почитание. Но какво става, когато подтекстът на историческите условия се промени? Трябва ли монументите на предишното да бъдат отстранени или тъкмо противоположното – те да останат спомен за събитията, които са се е случили?
Това не е проблем единствено на България, нито пък е обвързван единствено със руската войска. Подобни проблеми има на всички места по света.
Хората желаят да имат положителни възгледи за предците си, да имат вяра, че произлизат от морални общности. Така ревизирането на историята се трансформира в по принцип сложна задача .
На фона на историческите обстоятелства Паметникът на руската войска е противоречив паметник. Но сходните на него в редица европейски столици, измежду които Берлин и Виена, стоят и се поддържат.
Единият вероятен метод е да не се прави нищо. Историята не би трябвало да се пренаписва, макар че действително се написа от спечелилите.
Решението на казуса обаче е на първо място политическо. Комунистическият режим в България беше разгласен за незаконен и знаците му неразрешени, само че не става въпрос за негов паметник.
Премахването или преименуването на монументи носи най-много алегорично значение. Ето за какво би трябвало да се запитаме какво тъкмо би посочила България в случай че резервира или в случай че унищожи монумента в Княжеската градина?
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ