Спортни хроники: Лудият с колелото, който вдигна 205 км/ч
На какво са подготвени хората в името на върха? Някои – на всичко.
„ Ако с мен се случи злощастие и изходът е съдбовен, апелирам ви да не ме съжалявате. Аз съм дрипльо, сирак съм от 11-годишен и съм претърпял доста. Настоящият опит за връх е моят метод да се изразя и да се покажа. Ако лекарите не ме съживят, апелирам да ме погребете на мястото край пътя, където съм паднал “, написа на бележката в джоба на Жозе Мефре.
На 19 юли 1962 година французинът Жозе Мефре написа предсмъртното си писмо. Без сантименти, без да влага непотребни страсти. И защо са му? Те само биха попречили на пределната му централизация. Напълно прям е пред себе си и нито желае да трогне някого, нито да се трансформира в нечий супергерой. Излива душата си, а над текста с основни букви изписва мотото на своя живот: „ Превърни се в това, което си “.
След това се качва на велосипеда си – като че ли е самичък на планетата Земя с колелото си – и реализира удивителен рекорд…
***
Голяма част от детството на Жозе минава в сиропиталище. Точно там се влюбва в колоезденето и свободата, която вдишва в дробовете си, до момента в който върти педалите. В първото си съревнование пада неприятно и всички останали връстници му се подиграват – една сцена, която непроменяемо преследва Мефре. Но не го плаши, а го стимулира – в никакъв случай повече да не изпада в сходни моменти.
Така се ражда и мотото: „ Превърни се в това, което си “. Точно по този начин се споделя една от творбите на английския мъдрец Алън Уотс, прочут като тълковник и популяризатор на източната философия за западната публика.
И до момента в който дзен будизмът при Уотс се показва доста повече в мисли, то при Жозе Мефре опира до дейности.
Роденият през 1913 година французин желае вечно да остане в историята, а единственият метод да го направи към този момент бе упоменат на два пъти – да се трансформира в това, което е. А той е… колоездач.
Може и да има качества за този спорт, само че те надалеч не стигат, с цел да направи нещо толкоз велико и запаметяващо се. Не е топ играч, само че дързостта му е непоколебима.
Така се ражда концепцията да сложи връх за най-висока скорост.
През 1952 година на трасе в Монери Мефре прави опит да преминe границата от 200 км/ч.
За задачата би трябвало мотоциклет, който да служи като пейсмейкър и асистент в достигането на заветната скорост и след това да „ освободи “ французина.
Предусещайки, че евентуално не е изпипал всичко до последния подробност, само че въпреки всичко решен да опита, Мефре упорства на мотоциклета да бъде сложено знаме, върху което е изрисуван череп – предвещание за съдбовен случай.
При скорост от 128 км/ч Жозе пада грубо и се премята и влачи близо 100 м. Когато тялото му най-сетне стопира, очевидци го разказват като една „ безформеност “. Намесват се медицински лица, които му оказват незабавна помощ, след котео го откарват в болница. Състоянието му обаче е такова, че още на идващия ден вестниците излизат със заглавия, че Мефре е умрял.
Просто няма по какъв начин да оцелее след сходно рухване.
Оказва се, че всички бъркат. Проекто-рекордьорът освен е жив, само че не се е отказал от шантавата си цел да влезе в историята вечно.
Но минава много време, до момента в който тялото му се възвърне и Жозе още веднъж е в положение да извършва обикновени неща от всекидневието си, а след това да се качи още веднъж и на велосипед.
Разбира се, до момента в който лудата му концепция продължава да живее, той знае, че би трябвало да предприеме и механически корекции, тъй като този път може и да не се размине със гибелта.
Междувременно се причислява към Ордена на цистерцианците на строгото съблюдаване, прочут повече като Трапистки медал. Хората в него следват разпоредбите на Свети Бенедикт, и то доста по-строго, в сравнение с останалите отшелнически ордени. Въпросните правила разказват идеалите и полезностите на монашеския живот, а съгласно тях, трапистите са задължени да се молят по няколко часа на ден, да се трудят настойчиво, да съблюдават в безмълвие и облеклото им да се състои от монашеско расо с качулка, поясно въже и дървени обувки.
Докато е духовник, през 1957 година, Менфре издава книгата „ Смелостта на един първенец “. А малко повече от 10 години след случая в Монери, той е подготвен за нов опит. За всеки случай, оставя и своето предсмъртно писмо.
Велосипедът му е специфичен – по тази причина и може да срещнете други върхове за най-висока скорост, само че при тях се прецизира, че става дума за общоприет велосипед. Този на Жозе е с голям челен венец, който има 131 зъба.
На аутобан в Германия, и този път с автомобил начело, Жозе Мефре е подготвен още веднъж да провокира гибелта. Всъщност, прави го, тъй като на трикото му написа, че точно от нея не се опасява.
204.778 км/ч – толкоз засичат скоростомерите, легитимирайки върха на французина.
Постижението е непокътнато над 30 години, преди нидерландецът Фред Ромпелберг да го надмине, развивайки 268.83 благодарение на драгстер.
През 1983 година Мефре умира, както се майтапят приятелите му, „ за повторно “. Окончателно. Но в музей в Париж продължава да живее легендата му, а посетителите с интерес да преглеждат велосипеда, с който Жозе минава граница, считана за немислима.
