ЛЕВИЦАТА! с евродепутат в Европарламента! Първа прогноза за евровота: 4 нови български партии с депутати!*
На изборите за Европейски парламент след близо 4 месеца ще има напредък на крайната " антиевропейска " популистка десница, което ще се отрази на поети от Европейския съюз задължения, изключително на тези за климатичната (Зелената) договорка, върховенството на закона (проблемите освен в Унгария, Полша и Словакия) и външната политика (подкрепата за Украйна, разширението, имиграцията). Парламентарните групи Идентитет и народна власт (ID) и Европейски консерватори и реформисти (ECR) се чака доста да усилят числеността си.
В България на евровота (най-вероятно на 9 юни) четири нови партии ще завоюват своите първи евродепутати. Всички обичайни играчи - " Граждани за европейско развиване на България " (ГЕРБ), Движение за права и свободи (ДПС) и Българска социалистическа партия (БС), ще изгубят сред един и трима свои представители в Европарламента. Вътрешна македонска революционна организация въобще няма да има евродепутати.
Това са част от изводите на ново изследване за Европейския съвет за външна политика, с което " Дневник " разполага извънредно преди днешното му издание. То е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите изследвания на публичното мнение в 27-те страни членки и използване на характерен статистически модел, взимащ поради група фактори (виж детайлностите по-долу).
Предупреждение за партиите: нови аргументи активизират европейците да гласоподават
В " Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 година " създателите споделят, че двете огромни политически групи - Европейската национална партия (ЕРР) и " Социалисти и демократи " (S&D), ще продължат да се свиват, следвайки наклонността от последните два вота. Същото ще се случи с центристко-либералната " Обнови Европа " (RE) и обединението Зелени/Европейски свободен алианс (G/EFA). Крайно лявата " Левицата " ще добави депутати.
© ECFR
Разпределението на местата и групите в настоящия Европейски парламент, определен през 2019 година
© ECFR
Прогнозата на отчета за ЕСВП по какъв начин може да наподобява разпеделението на евродепуттите и групите в Народното събрание след вота при започване на юни 2024 година
Авторите на отчета, измежду които и известни имена като Саймън Хикс и Кевин Кънингам, считат, че има късмет за пръв път в Европейския парламент да се оформи болшинство от християндемократите от Европейската национална партия (това ще остане най-голямата група в Екологичен потенциал със дарба да задава дневния ред и да е решаваща в избора на ръководител на Европейската комисия), консерватори и радикална десница. Причината е, че в най-малко девет страни антиевропейските популисти ще съберат най-вече гласове и в още девет най-вероятно ще са втори или трети по известност.
Българските гласоподаватели ще дадат своя принос за описания развой, като изпратят в Европейския парламент депутати от мощно евроскептичната " Възраждане ", определяната като национално-консервативно-популистка " ИТН " и русофилската " ЛЕВИЦАТА! ".
Четвъртата нова българска партия с представители в Екологичен потенциал ще бъде " Продължаваме промяната ", която е заявявала желанието си да попадне в демократичния блок " Обнови Европа ". Там са я записали и в отчета, само че създателите базират прогнозата си на обединението ѝ с " Демократична България ", от която към този момент има един евродепутат (Радан Кънев), само че в групата на ЕНП. Още не е ясно дали те ще имат обща листа за евроизборите.
Ето по какъв начин може да наподобява разпределението на 17-те български евродепутати:
ГЕРБ - 5 ПП-ДБ - 3 " Възраждане " - 3 Движение за права и свободи - 2 Българска социалистическа партия - 2 Има Такъв Народ - 1 " ЛЕВИЦАТА! " - 1
" България е претърпяла пет парламентарни избора от началото на 2021 година Това равнище на неустойчивост способства за бързото ускорение на антисистемния избор, от който крайнодясната и проруска партия " Възраждане " се възползва доста: тя завоюва 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 година, само че 14% на последните избори през 2023 година, което я прави третата по величина партия. Ако " Възраждане " завоюва три места в Европейския парламент, както предвиждаме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност ", се споделя в отчета
" Това може да сътвори рисков казус като мейнстрийм партиите на България не престават да губят личната си легитимност: след провеждането на петия си народен избор за две години България към момента не е покрай образуването на устойчиво държавно управление ", допълват създателите в частта, отдадена на България.
Какви са упованията за основни страни в Европейски Съюз
Четири огромни страни с десетки представители в Европарламента заслужават повече внимание: Германия, Франция, Италия и Испания, като последната е единствената с ръководещи социалисти в комплицирана коалиция с локални националисти.
В Германия е евентуално крайнодясната " Алтернатива за Германия " (AfD) да стане втората по величина немска партия в Европейския парламент (20 депутати), зад възраждащия се още веднъж Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХДС) с 26 депутати. Изборите ще бъдат и първият тест за новия антиимигрантски коренен ляв Алианс на Сахра Вагенкнехт (BSW) с късмет да излъчи 8 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите
Следващите парламентарни избори в Германия би трябвало да са през есента на 2025 година Следователно продължаващата поляризация на немската политика ще бъде главен проблем за центристките партии, а ХДС/ХСС ще бъдат под напън да кажат дали биха желали да влязат в коалиция с AfD.
© DPA
Във Франция изборите ще бъдат първият тест за новото държавно управление, препоръчано от президента Еманюел Макрон, което сега се движи към 30% утвърждение. Това ще бъде първата опция на френските гласоподаватели да изразят това отрицание и пред урните и моделът, употребен за отчета на ЕСВП, демонстрира, че има всички шансове радикалният десен " Национален общ брой " (RN) на Марин льо Пен да завоюва изборите, като от 23 усили евродпутатите си на 25. Партията на Макрон евентуално ще изгуби пет места и ще събере 18 евродепутати. И тук Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.
Това евентуално ще зададе звук за президентските избори през 2027 година и може да утвърди Льо Пен като евентуален идващ френски президент. Вотът за Европейски парламент ще бъде и първият тест за френската левица след разпадането на Нов екологичен и обществен национален съюз (НУПС).
В Италия ще има първи избирателен тест за държавното управление на премиера Джорджа Мелони, както и за новото управление на Forza Italia (вицепремиерът Антонио Таяни) и лявоцентристката Демократическа партия (PD) с Ели Шлайн, първата жена отпред на партията. Решителна победа на партията на Мелони (очаквано нарастване от 6 на 27 евродепутати) за сметка на нейните двама съдружни сътрудници (Forza Italia - опазване на 7 депутати, и Лигата - срутване от 29 на 8) ще откри " Братята на Италия " като преобладаваща партия вдясно в Италия.
Междувременно за италианската PD сега се предвиждат по-слаби резултати (спад от 19 на 14 евродепутати), които може да попарят в началото огромни очаквания, че Шлайн ще реформира репутацията на партията след неприятното им показване на изборите през 2022 година С леви гласоподаватели, разграничени сред PD, придвижването " Пет звезди " (прогноза за понижаване от 14 на 13 депутати) и центристките партии, остава да се види дали тези избори могат да очертаят път напред за левицата в Италия.
© Reuters
Джорджа Мелони
В Испания това ще бъде самобитен референдум за премиера Педро Санчес и държавното управление на неговата Социалистическа партия (PSOE) след договорката с каталунски националисти. Очакването съгласно отчета е за реакция против Санчес (спад на евродепутатите социалисти от 21 на 19) и дясноцентристката Народна партия (НП) да е безапелационен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница Vox може да събере 10 % от гласовете и съвсем да удвои евродепутатите си от 4 на 7. Популярната през 2019 година центристка демократична " Гражданите " (Ciudadanos) в този момент ще изгуби всичките си 8 евродепутати.
© Reuters
Педро Санчес
Три значими за България страни
Полша, Нидерландия и Австрия остават значими за България. Поляците са деликатно следени ще съумеят ли да демонтират структурата на националисти-евроскептици, поставилата под опасност демокрацията в страната. От Нидерландия и Австрия се чака да гласоподават в бъдеще и българската сухопътна граница да е в Шенген, а евроизборите са нормална опция да се изкара още по-напред в дневния ред тематиката за мигрантите и кой пази границите на Европейски Съюз
В Полша ще се види дали гласоподавателите стабилно са се отдръпнали от популистката дясна партия " Право и правдивост " (PiS), както го направиха на националните избори през октомври 2023 година Очакванията сега са PiS да оглави резултати в Полша през юни 2024 година с 31 на 100 от гласовете, само че в действителност да слезе от 27 на 20 евродепутати. Центристкият съюз Европейска коалиция (KE) се предвижда да заеме второ място с 24% и стесняване на представителите на обособените партии в нея от 22 на 15.
Това ще бъде обезщетено от новата центристка група " Трети път " (TD), като за пръв път може да получи евродепутати, и то 10, и по този начин в допълнение консолидира позицията си на основен съдружник на КЕ в Полша. След като се показа по-лошо от предстоящото на парламентарните избори, радикалната дясна " Конфедерация " се чака да се оправи доста по-добре през юни 2024 година, основно като вземе гласове от PiS.
В Нидерландия далеч не е несъмнено дали през юни ще има държавно управление (продължава да ръководи това на Марк Рюте), или страната ще върви към следващите парламентарни избори. Партията на Герт Вилдерс (PVV) е на път да стане най-голямата нидерландска в Европейския парламент (от 1 на 10 депутати), до момента в който Новият обществен контракт (NSC) на Петер Омзигт ще завоюва евродепутати за първи път, и то петима. Една решителна победа за тези две партии може да ги насърчи основат коалиция дружно.
Междувременно се чака алиансът на Зелено-левите (PvdA-Groen Links) да се показа по-слабо, в сравнение с последните национални избори (и на изборите за Европейски парламент през 2019 г.), като още веднъж не завоюва евродепутати. Което може да повдигне въпроси по отношение на жизнеспособността на този съюз в бъдеще.
Европейските избори са им значими, само че си имат и други проблеми
В Австрия ще се гласоподава единствено няколко месеца преди идващите парламентарни избори през есента на 2024 година Инерция, набрана от радикалната дясна Партията на свободата (FPÖ) на изборите за Европейски парламент (очаквано удвояване на евродепутатите ѝ от 3 на 6) може елементарно да повлияе на резултата от националните избори. Ако двете обичайни партии - дясноцентристката Австрийска национална партия (ÖVP) и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) - не престават да губят поддръжка (прогнозиран спад от 7 на 5 и от 5 на 4 евродепутати), FPÖ може да преобразува триумфа от гласуването в национална изборна победа за смяната на системата. Партията е безапелационен съперник за разширението на Шенген с България и Румъния.
© audiovisual.ec.europa
Какви са вероятните комбинации в Европарламента
Засега наподобява, че за пръв път, откогато през 1979 година директно бяха определени евродпутатите, радикалната десница и популисти ще са толкоз авторитетни и ще вземат участие във взимането на решения. Тази динамичност освен ще съставлява внезапен завой надясно в Европейски Съюз тъкмо преди президентските избори в Съединени американски щати и евентуалното завръщане в Белия дом на Доналд Тръмп, който мнозина от тях харесват. То може да зададе звук за значими избори в идващите месеци в Австрия, Германия и Франция.
Ето по какъв начин може да се промени салдото:
Докладът отбелязва, че популистки партии с затвърден евроскептицизъм ще се окажат водещи в Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия и ще заемат второ или трето място в България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция . Крайнодясната парламентарна група ID се чака да се усили с над 30 места и с общо 98 депутати да стане третата политическа мощ в идния парламент.
Балансът ляво-дясно в Европейския парламент ще се измести фрапантно надясно. Статистическото моделиране за ЕСВП допуска, че доста ще спаднат евродепутатите (и делът им в ЕП) на сегашната лявоцентристка коалиция - на S&D, G/EFA и Левицата - от 36% на 33%.Обратно, размерът на евентуалните обединения вдясно се чака да се усили. Основната дясноцентристка версия за коалиране - на ЕНП, " Обнови Европа " и Европейските консерватори и реформисти - евентуално ще загуби някои места, като задържи 48% вместо сегашните 49%. " Популистка дясна коалиция " - формирана от ЕНП, Европейските консерватори и реформисти и ID - ще усили каузи си като депутатски места от 43% на 49% и може да се бори за пръв път за болшинството в Европейския парламент. Ролята на " Фидес " (14 места) ще бъде решаваща, тъй като в случай че реши да се причисли към консерваторите , вместо да седи встрани като самостоятелна партия, те освен може да изпреварят " Обнови Европа " и ID и да станат третата по величина група. Ако се съберат консерваторите и ID, те може да доближат съвсем 25% от евродепутатите и за първи път да имат повече места от ЕНП или социалистите.
© Reuters
Следователно съвсем половината от местата, държани от евродепутатите, ще бъдат отвън " суперголямата коалиция " (центристките групи ЕНП, Социалисти и демократи и " Обнови Европа " ). Местата им може да намалеят от 60% на 54%. Този спад в представителството може да значи, че една тяхна коалиция няма да има задоволително места, с цел да подсигурява печелившо болшинство при основни гласувания.
Във всичко това има известна доза неустановеност, създавана от нови партии, които не са се определили към кое " семейство " желаят да принадлежат. В момента те са 28 и може да завоюват през юни общо над 120 места. Сред тях в отчета са сложили българската " Възраждане " и полската " Конфедерация ".
Как са направени прогнозите
Приложената методология се основава на статистически модел за прогнозиране, употребяващ четири източника на информация за всяка национална партия в Европейски Съюз:
настоящото състояние на партията в националните изследвания на публичното мнение за изборидела от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни изборидали партията ще бъде в държавното управление по време на изборите през 2024 г.към кое политическо семейство принадлежи партията.
ЕСВП чака, че ще има систематични разлики сред актуалните изследвания на публичното мнение и това по какъв начин партиите ще се показват на вота през юни 2024 година За да разпознават и обяснят тези разлики, е прегледано какъв брой гласа е спечелила всяка партия на изборите за Европейски парламент през 2014 година и 2019 година по отношение на позицията им в изследванията на публичното мнение, надлежно през ноември-декември 2013 година и 2018 година
След това моделът е приспособен посредством статистическо моделиране, с цел да разпознава величината на характерни фактори, които изясняват разликите сред изследванията на публичното мнение 6-7 месеца преди изборите и действителните резултати от изборите. Този разбор е довел до следните резултати:
изследванията на публичното мнение през ноември-декември преди евроизборите (всички се основават на въпроси за " желание за гласоподаване на национални избори " ) предвиждат почти 79% от каузи на гласовете за дадена партия на идващите избори за Европейски парламент; представянето на предходните избори за народен парламент дава прогнозата за други 12% от каузи на гласовете на идващите избори за Европейски парламент - което значи, че след интервала на акцията някои гласоподаватели се връщат към партията, за която са дали своят вот на предходните национални избори; дребните съдружни партии са склонни да се показват малко по-зле на изборите за Европейски парламент по отношение на резултатите им в изследванията на публичното мнение 6-7 месеца преди евровота зелените и евроскептичните партии са склонни да се показват малко по-добре на изборите за Европейски парламент, в сравнение с резултатите им в социологическите изследвания за 6-7 месеца преди тях, до момента в който социалдемократическите партии са склонни да се показват малко по-зле.
Авторите припомнят още, че в доста страни ситуацията на партиите - в държавно управление или в съпротива - ще се промени до изборите за Европейски парламент. Освен това ще се появят нови партии, до момента в който други ще изчезнат. С наближаването на изборите тази неустановеност, поставяща под въпрос някои от сегашните изводи, ще понижава и оценките на модела ще се трансформират.
В България на евровота (най-вероятно на 9 юни) четири нови партии ще завоюват своите първи евродепутати. Всички обичайни играчи - " Граждани за европейско развиване на България " (ГЕРБ), Движение за права и свободи (ДПС) и Българска социалистическа партия (БС), ще изгубят сред един и трима свои представители в Европарламента. Вътрешна македонска революционна организация въобще няма да има евродепутати.
Това са част от изводите на ново изследване за Европейския съвет за външна политика, с което " Дневник " разполага извънредно преди днешното му издание. То е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите изследвания на публичното мнение в 27-те страни членки и използване на характерен статистически модел, взимащ поради група фактори (виж детайлностите по-долу).
Предупреждение за партиите: нови аргументи активизират европейците да гласоподават
В " Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 година " създателите споделят, че двете огромни политически групи - Европейската национална партия (ЕРР) и " Социалисти и демократи " (S&D), ще продължат да се свиват, следвайки наклонността от последните два вота. Същото ще се случи с центристко-либералната " Обнови Европа " (RE) и обединението Зелени/Европейски свободен алианс (G/EFA). Крайно лявата " Левицата " ще добави депутати.
© ECFR
Разпределението на местата и групите в настоящия Европейски парламент, определен през 2019 година
© ECFR
Прогнозата на отчета за ЕСВП по какъв начин може да наподобява разпеделението на евродепуттите и групите в Народното събрание след вота при започване на юни 2024 година
Авторите на отчета, измежду които и известни имена като Саймън Хикс и Кевин Кънингам, считат, че има късмет за пръв път в Европейския парламент да се оформи болшинство от християндемократите от Европейската национална партия (това ще остане най-голямата група в Екологичен потенциал със дарба да задава дневния ред и да е решаваща в избора на ръководител на Европейската комисия), консерватори и радикална десница. Причината е, че в най-малко девет страни антиевропейските популисти ще съберат най-вече гласове и в още девет най-вероятно ще са втори или трети по известност.
Българските гласоподаватели ще дадат своя принос за описания развой, като изпратят в Европейския парламент депутати от мощно евроскептичната " Възраждане ", определяната като национално-консервативно-популистка " ИТН " и русофилската " ЛЕВИЦАТА! ".
Четвъртата нова българска партия с представители в Екологичен потенциал ще бъде " Продължаваме промяната ", която е заявявала желанието си да попадне в демократичния блок " Обнови Европа ". Там са я записали и в отчета, само че създателите базират прогнозата си на обединението ѝ с " Демократична България ", от която към този момент има един евродепутат (Радан Кънев), само че в групата на ЕНП. Още не е ясно дали те ще имат обща листа за евроизборите.
Ето по какъв начин може да наподобява разпределението на 17-те български евродепутати:
ГЕРБ - 5 ПП-ДБ - 3 " Възраждане " - 3 Движение за права и свободи - 2 Българска социалистическа партия - 2 Има Такъв Народ - 1 " ЛЕВИЦАТА! " - 1
" България е претърпяла пет парламентарни избора от началото на 2021 година Това равнище на неустойчивост способства за бързото ускорение на антисистемния избор, от който крайнодясната и проруска партия " Възраждане " се възползва доста: тя завоюва 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 година, само че 14% на последните избори през 2023 година, което я прави третата по величина партия. Ако " Възраждане " завоюва три места в Европейския парламент, както предвиждаме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност ", се споделя в отчета
" Това може да сътвори рисков казус като мейнстрийм партиите на България не престават да губят личната си легитимност: след провеждането на петия си народен избор за две години България към момента не е покрай образуването на устойчиво държавно управление ", допълват създателите в частта, отдадена на България.
Какви са упованията за основни страни в Европейски Съюз
Четири огромни страни с десетки представители в Европарламента заслужават повече внимание: Германия, Франция, Италия и Испания, като последната е единствената с ръководещи социалисти в комплицирана коалиция с локални националисти.
В Германия е евентуално крайнодясната " Алтернатива за Германия " (AfD) да стане втората по величина немска партия в Европейския парламент (20 депутати), зад възраждащия се още веднъж Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХДС) с 26 депутати. Изборите ще бъдат и първият тест за новия антиимигрантски коренен ляв Алианс на Сахра Вагенкнехт (BSW) с късмет да излъчи 8 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите
Следващите парламентарни избори в Германия би трябвало да са през есента на 2025 година Следователно продължаващата поляризация на немската политика ще бъде главен проблем за центристките партии, а ХДС/ХСС ще бъдат под напън да кажат дали биха желали да влязат в коалиция с AfD.
© DPA
Във Франция изборите ще бъдат първият тест за новото държавно управление, препоръчано от президента Еманюел Макрон, което сега се движи към 30% утвърждение. Това ще бъде първата опция на френските гласоподаватели да изразят това отрицание и пред урните и моделът, употребен за отчета на ЕСВП, демонстрира, че има всички шансове радикалният десен " Национален общ брой " (RN) на Марин льо Пен да завоюва изборите, като от 23 усили евродпутатите си на 25. Партията на Макрон евентуално ще изгуби пет места и ще събере 18 евродепутати. И тук Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.
Това евентуално ще зададе звук за президентските избори през 2027 година и може да утвърди Льо Пен като евентуален идващ френски президент. Вотът за Европейски парламент ще бъде и първият тест за френската левица след разпадането на Нов екологичен и обществен национален съюз (НУПС).
В Италия ще има първи избирателен тест за държавното управление на премиера Джорджа Мелони, както и за новото управление на Forza Italia (вицепремиерът Антонио Таяни) и лявоцентристката Демократическа партия (PD) с Ели Шлайн, първата жена отпред на партията. Решителна победа на партията на Мелони (очаквано нарастване от 6 на 27 евродепутати) за сметка на нейните двама съдружни сътрудници (Forza Italia - опазване на 7 депутати, и Лигата - срутване от 29 на 8) ще откри " Братята на Италия " като преобладаваща партия вдясно в Италия.
Междувременно за италианската PD сега се предвиждат по-слаби резултати (спад от 19 на 14 евродепутати), които може да попарят в началото огромни очаквания, че Шлайн ще реформира репутацията на партията след неприятното им показване на изборите през 2022 година С леви гласоподаватели, разграничени сред PD, придвижването " Пет звезди " (прогноза за понижаване от 14 на 13 депутати) и центристките партии, остава да се види дали тези избори могат да очертаят път напред за левицата в Италия.
© Reuters
Джорджа Мелони
В Испания това ще бъде самобитен референдум за премиера Педро Санчес и държавното управление на неговата Социалистическа партия (PSOE) след договорката с каталунски националисти. Очакването съгласно отчета е за реакция против Санчес (спад на евродепутатите социалисти от 21 на 19) и дясноцентристката Народна партия (НП) да е безапелационен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница Vox може да събере 10 % от гласовете и съвсем да удвои евродепутатите си от 4 на 7. Популярната през 2019 година центристка демократична " Гражданите " (Ciudadanos) в този момент ще изгуби всичките си 8 евродепутати.
© Reuters
Педро Санчес
Три значими за България страни
Полша, Нидерландия и Австрия остават значими за България. Поляците са деликатно следени ще съумеят ли да демонтират структурата на националисти-евроскептици, поставилата под опасност демокрацията в страната. От Нидерландия и Австрия се чака да гласоподават в бъдеще и българската сухопътна граница да е в Шенген, а евроизборите са нормална опция да се изкара още по-напред в дневния ред тематиката за мигрантите и кой пази границите на Европейски Съюз
В Полша ще се види дали гласоподавателите стабилно са се отдръпнали от популистката дясна партия " Право и правдивост " (PiS), както го направиха на националните избори през октомври 2023 година Очакванията сега са PiS да оглави резултати в Полша през юни 2024 година с 31 на 100 от гласовете, само че в действителност да слезе от 27 на 20 евродепутати. Центристкият съюз Европейска коалиция (KE) се предвижда да заеме второ място с 24% и стесняване на представителите на обособените партии в нея от 22 на 15.
Това ще бъде обезщетено от новата центристка група " Трети път " (TD), като за пръв път може да получи евродепутати, и то 10, и по този начин в допълнение консолидира позицията си на основен съдружник на КЕ в Полша. След като се показа по-лошо от предстоящото на парламентарните избори, радикалната дясна " Конфедерация " се чака да се оправи доста по-добре през юни 2024 година, основно като вземе гласове от PiS.
В Нидерландия далеч не е несъмнено дали през юни ще има държавно управление (продължава да ръководи това на Марк Рюте), или страната ще върви към следващите парламентарни избори. Партията на Герт Вилдерс (PVV) е на път да стане най-голямата нидерландска в Европейския парламент (от 1 на 10 депутати), до момента в който Новият обществен контракт (NSC) на Петер Омзигт ще завоюва евродепутати за първи път, и то петима. Една решителна победа за тези две партии може да ги насърчи основат коалиция дружно.
Междувременно се чака алиансът на Зелено-левите (PvdA-Groen Links) да се показа по-слабо, в сравнение с последните национални избори (и на изборите за Европейски парламент през 2019 г.), като още веднъж не завоюва евродепутати. Което може да повдигне въпроси по отношение на жизнеспособността на този съюз в бъдеще.
Европейските избори са им значими, само че си имат и други проблеми
В Австрия ще се гласоподава единствено няколко месеца преди идващите парламентарни избори през есента на 2024 година Инерция, набрана от радикалната дясна Партията на свободата (FPÖ) на изборите за Европейски парламент (очаквано удвояване на евродепутатите ѝ от 3 на 6) може елементарно да повлияе на резултата от националните избори. Ако двете обичайни партии - дясноцентристката Австрийска национална партия (ÖVP) и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) - не престават да губят поддръжка (прогнозиран спад от 7 на 5 и от 5 на 4 евродепутати), FPÖ може да преобразува триумфа от гласуването в национална изборна победа за смяната на системата. Партията е безапелационен съперник за разширението на Шенген с България и Румъния.
© audiovisual.ec.europa
Какви са вероятните комбинации в Европарламента
Засега наподобява, че за пръв път, откогато през 1979 година директно бяха определени евродпутатите, радикалната десница и популисти ще са толкоз авторитетни и ще вземат участие във взимането на решения. Тази динамичност освен ще съставлява внезапен завой надясно в Европейски Съюз тъкмо преди президентските избори в Съединени американски щати и евентуалното завръщане в Белия дом на Доналд Тръмп, който мнозина от тях харесват. То може да зададе звук за значими избори в идващите месеци в Австрия, Германия и Франция.
Ето по какъв начин може да се промени салдото:
Докладът отбелязва, че популистки партии с затвърден евроскептицизъм ще се окажат водещи в Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия и ще заемат второ или трето място в България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция . Крайнодясната парламентарна група ID се чака да се усили с над 30 места и с общо 98 депутати да стане третата политическа мощ в идния парламент.
Балансът ляво-дясно в Европейския парламент ще се измести фрапантно надясно. Статистическото моделиране за ЕСВП допуска, че доста ще спаднат евродепутатите (и делът им в ЕП) на сегашната лявоцентристка коалиция - на S&D, G/EFA и Левицата - от 36% на 33%.Обратно, размерът на евентуалните обединения вдясно се чака да се усили. Основната дясноцентристка версия за коалиране - на ЕНП, " Обнови Европа " и Европейските консерватори и реформисти - евентуално ще загуби някои места, като задържи 48% вместо сегашните 49%. " Популистка дясна коалиция " - формирана от ЕНП, Европейските консерватори и реформисти и ID - ще усили каузи си като депутатски места от 43% на 49% и може да се бори за пръв път за болшинството в Европейския парламент. Ролята на " Фидес " (14 места) ще бъде решаваща, тъй като в случай че реши да се причисли към консерваторите , вместо да седи встрани като самостоятелна партия, те освен може да изпреварят " Обнови Европа " и ID и да станат третата по величина група. Ако се съберат консерваторите и ID, те може да доближат съвсем 25% от евродепутатите и за първи път да имат повече места от ЕНП или социалистите.
© Reuters
Следователно съвсем половината от местата, държани от евродепутатите, ще бъдат отвън " суперголямата коалиция " (центристките групи ЕНП, Социалисти и демократи и " Обнови Европа " ). Местата им може да намалеят от 60% на 54%. Този спад в представителството може да значи, че една тяхна коалиция няма да има задоволително места, с цел да подсигурява печелившо болшинство при основни гласувания.
Във всичко това има известна доза неустановеност, създавана от нови партии, които не са се определили към кое " семейство " желаят да принадлежат. В момента те са 28 и може да завоюват през юни общо над 120 места. Сред тях в отчета са сложили българската " Възраждане " и полската " Конфедерация ".
Как са направени прогнозите
Приложената методология се основава на статистически модел за прогнозиране, употребяващ четири източника на информация за всяка национална партия в Европейски Съюз:
настоящото състояние на партията в националните изследвания на публичното мнение за изборидела от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни изборидали партията ще бъде в държавното управление по време на изборите през 2024 г.към кое политическо семейство принадлежи партията.
ЕСВП чака, че ще има систематични разлики сред актуалните изследвания на публичното мнение и това по какъв начин партиите ще се показват на вота през юни 2024 година За да разпознават и обяснят тези разлики, е прегледано какъв брой гласа е спечелила всяка партия на изборите за Европейски парламент през 2014 година и 2019 година по отношение на позицията им в изследванията на публичното мнение, надлежно през ноември-декември 2013 година и 2018 година
След това моделът е приспособен посредством статистическо моделиране, с цел да разпознава величината на характерни фактори, които изясняват разликите сред изследванията на публичното мнение 6-7 месеца преди изборите и действителните резултати от изборите. Този разбор е довел до следните резултати:
изследванията на публичното мнение през ноември-декември преди евроизборите (всички се основават на въпроси за " желание за гласоподаване на национални избори " ) предвиждат почти 79% от каузи на гласовете за дадена партия на идващите избори за Европейски парламент; представянето на предходните избори за народен парламент дава прогнозата за други 12% от каузи на гласовете на идващите избори за Европейски парламент - което значи, че след интервала на акцията някои гласоподаватели се връщат към партията, за която са дали своят вот на предходните национални избори; дребните съдружни партии са склонни да се показват малко по-зле на изборите за Европейски парламент по отношение на резултатите им в изследванията на публичното мнение 6-7 месеца преди евровота зелените и евроскептичните партии са склонни да се показват малко по-добре на изборите за Европейски парламент, в сравнение с резултатите им в социологическите изследвания за 6-7 месеца преди тях, до момента в който социалдемократическите партии са склонни да се показват малко по-зле.
Авторите припомнят още, че в доста страни ситуацията на партиите - в държавно управление или в съпротива - ще се промени до изборите за Европейски парламент. Освен това ще се появят нови партии, до момента в който други ще изчезнат. С наближаването на изборите тази неустановеност, поставяща под въпрос някои от сегашните изводи, ще понижава и оценките на модела ще се трансформират.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ