На кръстопът: накъде ще тръгне Армения след изборите
На изборите в неделя арменците избират освен нов парламент, само че геополитическата посока на страната - бърза интеграция в Европейския съюз (ЕС) или връщане в съветската сфера на въздействие.
Според проучване на американския Международен републикански институт (IRI) партията на премиера Никол Пашинян " Граждански контракт " води измежду гласоподавателите с 32%. Проруската съпротива е показана от три сили - 7% споделят, че ще дадат гласа си за „ Силна Армения " на съветския милиардер Самвел Карапетян, 4% за блока „ Армения " на някогашния президент Роберт Кочарян и 2% за „ Просперираща Армения " на Гагик Царукян. Карапетян сега е под домакински арест, откакто бе упрекнат в подстрекаване към принуждение в разногласието сред арменската апостолическа черква и премиера Пашинян.
Според специалистите обаче проучванията може и да са неточни, тъй като единствено 16% от запитаните са дали отговор за кого ще гласоподават - при 92% декларирали, че ще вземат участие в изборите. Въпреки това всички изследвания дават преднина на партията на премиера с сред 26 и 34 на 100.
Брюксел или Москва?
Външната политика е в центъра на предизборната акция. Управляващите приближиха страната към Европейския съюз и отдалечиха Ереван от Русия и водената от нея Организация на Договора за групова сигурност.
През май 2025 година арменският парламент одобри закон, който разрешава започването на развой по присъединение към Европейски Съюз, а Пашинян даде обещание безвизово пътешестване до Европа в границите на две години.
Когато през май по време на срещата на върха на Европейската политическа общественост в Ереван Пашинян сподели, че страната му „ не е съдружник " на Русия във връзка с войната в Украйна, реакцията не закъсня: Владимир Путин заплаши Ереван, че ще наложи мита и ще сътвори законови спънки пред арменските жители да работят в Русия. Путин предложи Армения да организира референдум дали желае да се причисли към Европейски Съюз или да остане в Евразийския стопански съюз.
Руски закани и намеси
Русия е най-големият пазар за арменските аграрни артикули и се пробва да употребява това като оръжие - преди изборите управляващите в Русия вкараха редица ограничавания за вноса от южнокавказката страна. Москва заплаши Ереван, че може да преразгледа енергийните покупко-продажби със страната и заприказва за „ рецесия ", сходна на тази в Украйна.
Напрежението в Армения в следствие от съветските намеси пораства от месеци. Независимият проверяващ уебсайт The Insider разгласява следствие за съветските шпионски мрежи в страната. В него се твърди, че милиардерът Самвел Карапетян е показал осведомителния център на Федералната работа за сигурност на Русия като собствен шеф в заявката си за издаване на паспорт през 1999 година Голям политически скандал избухна и след ареста на Андраник Теванян от „ Просперираща Армения ". Политикът, прочут с проруските си възгледи, е упрекнат в измяна и шпионаж. Опозицията дефинира както делата, по този начин и публикацията на The Insider като „ политическо гонене ".
Слонът в стаята - връзките с Азербайджан
Пашинян затопля връзките си освен с Брюксел, само че и с Вашингтон. Двете страни неотдавна подписа харта за стратегическо партньорство, а още през август 2025 година Армения и Азербайджан стигнаха до съглашение с посредничеството на Тръмп.
Партията на Пашинян публично споделя, че трансфомира връзките си с Русия като част от тактиката за диверсифициране на външната политика. Кризата в връзките сред Ереван и Москва ескалира в края на 2022 година, когато Русия и Организацията на контракта за групова сигурност при конфликтите сред Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах. Проруската съпротива обаче упорства, че Русия е поръчител за сигурността в договарянията с Азербайджан.
В акцията Пашинян приказва за „ действителната Армения ", като се отхвърля от ревизионистките хрумвания за възобновяване на „ историческите граници ". Опозицията го подлага на критика и твърди, че той би трябвало да се бори за правата на арменците от Нагорни Карабах, които напуснаха домовете си след 2023 година. Според управляващите обаче по този метод те желаят да приближат страната до война с Азербайджан. Изследването на IRI сочи, че 61% от арменците считат, че страната се движи в вярната посока.
Автор: Аршалуйс Мгдесян
