Днес почитаме всички български светии
На имениците - честито!
Втората неделя след Петдесетница е през днешния ден в Българската православна черква - ден, отдаден на всички български светии. Чества се и паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски, който потърпевш за православната религия през четвърти век.
Във втората неделя след Петдесетница православната черква уважава всички светци, които са живели в българските земи от първи век до момента. Сред тях са християни от разнообразни народности - едни от локалните племена, обитавали българската земя преди идването на славяните и прабългарите, други бойци или пленници, които носили в сърцето си вярата в Иисус Христос.
След покръстването на българския народ се умножило цифрата на християнските светци. Измежду тях са епископи със свят живот, просветители, монаси, монахини, отшелници, праведни дами и мъже, посветили се на любовта към Бог и ближните.
Установяване на празника
През 1954 година Святият синод на Българската православна черква дефинира всяка година във втората неделя след Петдесетница да се празнува паметта на всички български светци - знайни и незнайни. Решението е взето, тъй като има доста светци от български жанр, чиито имена не са непокътнати в историята.
Сред най-почитаните български светии са апостолските възпитаници, проповядвали Христовата религия, мъчениците от ранните епохи, славянските просветители свети Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий. В календара са и покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак.
По-късно се появили и новомъчениците, потърпевши за вярата си по време на османското иго. Някои от тях изключително се почитат в избрани обитаеми места или манастири.
Свети Евсевий Самосатски
Свети Евсевий бил свещеник на град Самосата и живял в бурните времена на четвърти век, когато църквата страдала от ереста на александрийския духовник Арий. Тогавашният император Констанций поддържал тази разкол и грубо преследвал съперниците ѝ.
Свети Евсевий бил академик човек и добър богослов, застанал на страната на православното обучение за Света Троица, постановено от Първия космополитен събор в Никея през 325 година. Това му коствало доста преследвания от властта и от арианстващи епископи.
При император Юлиан Отстъпник светецът още веднъж бил изпратен на изгнание, а при император Валент трябвало да пази чистотата на православната религия. За да не го заловят, преоблечен обикалял прилежащите области, с цел да предизвиква вярващите и да слага православни свещеници.
След гибелта на Валент свети Евсевий се върнал от заточение в епископията си и почнал да работи за възобновяване на православната религия измежду народа. През 380 година обаче бил атакуван от фанатични еретици и умрял от раните си.
Имен ден честват: Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар
Втората неделя след Петдесетница е през днешния ден в Българската православна черква - ден, отдаден на всички български светии. Чества се и паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски, който потърпевш за православната религия през четвърти век.
Във втората неделя след Петдесетница православната черква уважава всички светци, които са живели в българските земи от първи век до момента. Сред тях са християни от разнообразни народности - едни от локалните племена, обитавали българската земя преди идването на славяните и прабългарите, други бойци или пленници, които носили в сърцето си вярата в Иисус Христос.
След покръстването на българския народ се умножило цифрата на християнските светци. Измежду тях са епископи със свят живот, просветители, монаси, монахини, отшелници, праведни дами и мъже, посветили се на любовта към Бог и ближните.
Установяване на празника
През 1954 година Святият синод на Българската православна черква дефинира всяка година във втората неделя след Петдесетница да се празнува паметта на всички български светци - знайни и незнайни. Решението е взето, тъй като има доста светци от български жанр, чиито имена не са непокътнати в историята.
Сред най-почитаните български светии са апостолските възпитаници, проповядвали Христовата религия, мъчениците от ранните епохи, славянските просветители свети Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий. В календара са и покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак.
По-късно се появили и новомъчениците, потърпевши за вярата си по време на османското иго. Някои от тях изключително се почитат в избрани обитаеми места или манастири.
Свети Евсевий Самосатски
Свети Евсевий бил свещеник на град Самосата и живял в бурните времена на четвърти век, когато църквата страдала от ереста на александрийския духовник Арий. Тогавашният император Констанций поддържал тази разкол и грубо преследвал съперниците ѝ.
Свети Евсевий бил академик човек и добър богослов, застанал на страната на православното обучение за Света Троица, постановено от Първия космополитен събор в Никея през 325 година. Това му коствало доста преследвания от властта и от арианстващи епископи.
При император Юлиан Отстъпник светецът още веднъж бил изпратен на изгнание, а при император Валент трябвало да пази чистотата на православната религия. За да не го заловят, преоблечен обикалял прилежащите области, с цел да предизвиква вярващите и да слага православни свещеници.
След гибелта на Валент свети Евсевий се върнал от заточение в епископията си и почнал да работи за възобновяване на православната религия измежду народа. През 380 година обаче бил атакуван от фанатични еретици и умрял от раните си.
Имен ден честват: Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ