На Игнажден по старо българско поверие е изключително важно кой

На Игнажден по остаряло българско вярване е извънредно значимо кой пръв ще прескочи прага на дома ти. Читалищният предел прескочиха децата - да сме чисти и откровени като детските сърца си пожелахме, тълкувайки признака!

Весели, радостни, с празнични песни и сурвакарски наричания се натоварихме на белия бус, с който от читалище " Пробуда " в далечния квартал " Изток " тръгнахме до Етнографския музей към " Работилницата за сурвачки ".

Духът на Стар Пазарджик усетихме още в градинката на църквата " Света Богородица " - празничните камбани със звъна си изпълниха квартала, съхранил възрожденския дух на града ни, с особена атмосфера. Наистина, като че ли и Небесният свят ни посрещаше с неспокойствие и изненада с мелодията от камбаните на храма - такива едни необикновени мургави гостенчета от другия завършек на града.

Старата огромна къща на богатия търговец Никола Христович отвори тежките врати на двора си и се потопихме в един различен свят, в една празнична приказност, която направи лицата ни светнали, а душите ни цялостни с благополучие. Оттам излязоха група деца с към този момент подготвени сурвачки. Макар че се виждахме за първи път, се поздравихме като другари за идните светли празници с общо сурвакарско наричане:

Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на равнища,
Зелен грозд на лозе,
Жълт кукуруз на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво следващата година,
Догодина до амина!

Дойде и нашият ред да се потопим в магията " Сурвакарска работилница ". С доста обич госпожа Кочева, госпожа Куртакова, чиновниците на Етнографския музей, библиотекарят на читалище " Пробуда - Борислава Лесова помагаха на децата да създадат за първи път в живота си достоверна сурвачка. Мюсюлманчета и християнчета от IV " б " клас на Средно учебно заведение " Димитър Гачев " за следващ път дружно честват и вземат участие в начинания - обичайни български празници, които укрепват другарствата сред другите деца и ги възпитават в дух на приемливост.

А пътят на сурвачката за всяко дете - читалищен кръжочник - беше дълъг. Дрянът набрахме още в събота от най-високото село в Пазарджишки район - Равногор - 1350 м, благодарение на другари на читалището. Гледахме да са млади клончета с доста пъпки, с цел да спазим традициията за благодат. Във вторник 78 - годишният Бай Рамзи, мохамеданин от махалата и другар на читалището, се включи в радостните предпразнични християнски дни като оформи клоните на жилавия дрян в хубави кръгове. Докато правеше сурвачките с боязън си припомняше радостното сурвакане в миналото из чаршията на града ни, като въздишаше с прекъсвания от загатна: " Ех, в този момент да знам, че ще срещна сурвакари на улицата, в този момент бих излязъл! "

Нашите деца имат чудни имена, които са символни ключове за пожелания: Фиданка - да сме нежни и стройни като младите дръвчета; Силвестър - да сме пречистени като среброто; Розалинда - да ухаем с положителните си действия като розова градина; Серафимка - най-висшите благ йерархии серафимите ни благославят!

Сурвачките украсихме с гердан от пуканки и кори от мандарини, с къдели жива вълна - бяла и кафява, с люти чушлета, със наложителния червен конец за здраве и с доста обич. Старите традиции ни учат да влагаме част от душата си в това, което работят ръцете, сърцето и мозъците ни. На върха на нашите сурвачки вместо забележимата рождественска звезда вложихме невидимо част от душите си. Когато насочваме в Първия ден на Новата година наричания за здраве, берекет, благополучие, обилие, обич, мъдрост, нравственост, да ви напоим, с изключение на с силата на жилавия дрян, и с силата на душите си.

Най-силната българска дума е доброта!

Благи да са трапезите ви, богатство да е на душите ви, богатство да е на сърцата ви, благи думи да носят уют и естетика в домовете ви!

Зорница Баракова,
секретар читалище " Пробуда " - Пазарджик