Бетонен гигант между Земята и Рая: Забравената история на най-големия стадион в света
На хълма Петрин в Прага преди 100 години се роди " страшилище " за 250 000 фенове
Прага е връзката сред живота на Земята и този в Рая. Този град е мост сред нашия свят и небесния. Няма друго място на планетата, където дистанцията сред тях да е по-късо ".
Това е откъс от романа на Густав Майринк " Golem ", публикуван през 1915 година Дали е по този начин - всеки, който е бил в чешката столица може да показа личното си чувство и мнение. Но има едно място в този град, което евентуално е самата граница сред нашия свят и този от горната страна. Буквално и в преносни смисли.
Това може да е въпрос за куиз на спортна тема: Знаете ли кой футболен тим играе на най-големия стадион в света? Ще ни простите за прехода от литературата и географските редове към тези за спорт. Но знаете ли, в действителност?
Не е Барселона. Не е Реал Мадрид. Не е Фламенго, който излиза всяка седмица на " Маракана ".
Това са юношите на Спарта (Прага). Момчета от тимовете до 15, 17 и 19 години, че и дублиращият, който е формиран от младежи до 21 година Те имат привилегията да играят на най-големия стадион, строен в миналото на нашата планета. Е, правилно, гледат ги една шепа родственици и другари, нормално най-много стотина души. Но стадионът си остава най-големият.
Удивителен факт, а и малко прочут. Но и цялата история на " Велики Страховски Стадион " е неособено известна, че и много позабравена.
Ще опитаме да ви разкажем най-малко елементи от нея. А вие, в случай че имате щастието да посетите Прага - което горещо ви предлагаме - идете и вижте с очите си бетонния колос, който като че ли свързва Земята с Рая. И поради местоположението, и поради изцяло озадачаващите габарити на това архитектурно чудовище.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
В квартала Страхов има един рид - Петрин, който се издига над града на западния бряг на реката Вълтава. Старата железница с типичните за града траймвайчета води до горе, както и няколко рейса. И такситата, несъмнено. А по пътя, в случай че изберете този метод, водачът ще ви опише и за " Велики Страхов ". За стадиона-колос, който и през днешния ден изумява. Дори във типа си от наши дни, който няма нищо общо с глъчката и шума на над 240 000 фенове, които е побирал в годините на предишния век.
Началото е тъкмо преди 100 години. Някъде по това време на 1925-а идейните ръководители на извънредно известното гимнастическо сдружение " Сокол " вземат решение, че би трябвало да намерят място за всички стотици хиляди свои поклонници, които да гледат фестивалите на сдружението. Те се назовават " слет ", събират гимнастици и спортисти, които демонстрират извършения пред огромна аудитория.
" Сокол " се ражда в края на 19-и век, като копира немските гимнастически сдружения. И става толкоз известен за две десетилетия, че след Първата международна война негови клонове има из цялата територия на Австро-унгарската империя. От 1918 година Чехословакия към този момент е обособена страна на нея, а тълпите, които се стичат на " слет ", довеждат до концепцията за " Страхов ".
Първоначално проектът е да е напълно дървен. След това се наливат несметни количества глина и пясък, върху насипа от които се издигат бетонни трибуни. В тях се слагат дървени седалки и през 1926-а стадионът е подготвен в първия му тип. Първоначално е за 120 000 фенове, а вътрешността му - в чашата на правоъгълните трибуни, е напълно покрита с пясък.
Арената в никакъв случай не е планувана за футбол или различен екипен спорт. Размерите на " игрището " са такива, че е немислимо. Те са що се касае за 9 футболни терена. Самите трибуни са плашещо огромни. От ъгъл до ъгъл, по-късите страни са с размерите на най-малко три бранша " зад вратите " на естествен футболен стадион. Дългите - три пъти колкото централната естрада на " Летна ", да вземем за пример, също в Прага. Нещо гигантско и мъчно описуемо.
Още на първия " слет " на новия стадион излиза наяве, че и тези места не стигат. Затова през 1934-а те са увеличени на 180 000, а през 1938-ма, за фамозния и исторически за прага Фестивал срещу войната, дървените пейки побират към този момент някъде сред 240 и 256 хиляди. На този " слет " е обещано и новото име на стадиона: " Стадион Масарик ", по това на умрелия година по-рано някогашен президент на Чехословакия Томаш Масарик. Той участва на всички всеобщи прояви на " Сокол " от 1926-а до 1934-а.
Как са изглеждали " слетовете " ли? Тълпите се качват с часове от града на хълма, с цел да изпълнят трибуните. А пред тях хиляди, от време на време по 5-10 хиляди по едно и също време, гимнастици, демонстрират синхронизирани извършения. Продъжавало е с часове, а изпълнителите са се сменяли.
Има и 2-3 огромни мотоциклетни надпревари в тези предвоенни години. Те са друга огромна пристрастеност на чехите. На една конкуренция в спиидуей се събират към 190 000, настояват локалните.
Стадионът отбелязва края на Втората международна война с мач по американски футбол - необикновено, само че факт. Две дивизии на американската войска се срещат в дуел, като игрище е единствено една мъничка ъглова част от това голямо пространство. Защото то е за 8-9 такива терена. Отиват десетки хиляди, тъй като народът е зажаднял за спорт след изтощителните години на войната.
Три години след нея идва и 11-ия фестивал на " Страхов ", както хората не престават да го назовават. Той обаче се трансформира в политическа проява и хилядите скандират против Червената войска, която участва с транспаранти на " избавител " из стените на стадиона за събитието. На власт към този момент е комунистическата партия, а такава демонстрация на бунтарство и непокорство не се харесва на Клемент Готвалд - новия водач на страната. И на партията.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
Движението " Сокол " е разформировано и му е отнето правото на благосъстоятелност над стадиона, както и това да провежда фестивалите. Те не са отстранени, а са сменени обаче, защото са прекомерно известни измежду хората и те си желаят това развлечение. Вместо " слетове ", появяват се Спартакиади.
Първата е през 1955-а и минава под мотото " 10 години от освобождението на Чехословакия ". На трибуните има над 200 000. Но най-масовата демонстрация е през 1960 година, като тя и до през днешния ден остава най-посетеното спортно събитие в света. Ако въобще може да бъде обсъждана като такова. В рамките на един уикенд, със смени на хората вътре в игрището и тези на трибуните, неофициалните данни сочат:
Над 750 000 гимнастици и други спортисти (включително от бойни спортове) са взели участие в осъществяванията. Има и такива от България, а и от други страни в Източния блок. Над 2 100 000 фенове са минали през трибуните за другите сесии от Спартакиадата. За по-малко от 24 часа...
Събития с сходна повсеместност, въпреки и в никакъв случай недостигнали тази от 1960-а, се организират до края на 80-те. А през 1990-а идва първият огромен концент на " Ролинг Стоунс " в тази част на света. На " Страхов ", естествено. Публиката е сред 120 и 170 хиляди. Никой не може да каже какъв брой с акуратност са там, с цел да видят и чуят Мик Джагър и останалите звезди.
В това време придвижването " Сокол " още веднъж действа и бързо набира известност. Опитва да провежда отново " слет ", само че отиват не повече от 25 000. А с такава аудитория трибуните пустеят. Те са толкоз големи, че такава, другояче впечатляваща група хора, напряко се губи. Затова и " Сокол " взема решение да продължи с фестивалите, само че на други арени. Прави и ги и през днешния ден, а придвижването има близо 200 000 членове в цяла Централна и Източна Европа. Но на " Страхов " няма смисъл да се пробва.
Стадионът пустее в края на века и тогава се намесва Спарта (Прага). Клубът подписва контракт с общината и се заема да трансформира стадионът-гигант в собствен подготвителен комплекс.
В средата на площта сред трибуните през днешния ден е административната постройка на академията на юношите на Спарта, както и тяхното непретенциозно общежитие, съблекални и фитнес зала. Около постройката - 8 терена за футбол с разнообразни размери и настилка. Тук упражняват и играят формалните си мачове децата на гранда - от 15-годишни, до младежите на прага на първия тим.
Стадионът през днешния ден с игрищата на академията на Спарта, и през 1938 година (горе вляво)
Отвън бетонният колос наподобява зарязан, целият затрупан с графити, тук-там ръждив, захабен... Но в обвивката му - това голямо пространство, в миналото сбирало десетки хиляди гимнастици за масовки, упражняват някои от най-обещаващите чешки юноши във футбола. В централната естрада действат още една зала за фитнес, закрит плувен басейн и две дребни кафенета. Всичко останало е бетонни коридори, стълби към трибуните и графити по стените.
Това може и да не продължи още дълго. Говори се, че има проекти голямото пространство да се трансформира в търговски център. Опасенията са от основите, които май би трябвало да се изринат напълно, преди да се строи нещо устойчиво от горната страна. Стадионът е включен в листата с национални туристически благосъстояния, само че действително на него няма да намерите някакви атракции за туристи. Който желае - хваща трамвайчето или такси, и отива да го прегледа. Желаещи измежду туристите в Прага не липсват, тъй като това е най-големият състезателен стадион, който светът в миналото е имал. Стига да знаете за него. Историята му не е чак толкоз известна.
Най-големият състезателен стадион през днешния ден публично е този в Индия. За крикет. Може да побере към 140 000 фенове. " Маракана " държи върха в историята с към 200 000 на оня край през 1950-а на Мондиала, в който Бразилия губи злополучно от Уругвай.
Най-голямото спортно оборудване въобще в света е пистата в Индианаполис, на която се организират надпревари по спийдуей и в НАСКАР. Рекордната посещаемост там е 257 000. Но това не е нито стадион, нито цялостна структура, пригодена за гледане на спорт. В Индианаполис доста значими елементи от " трибуните " са просто комфортни за гледане места в близост в намерено пространство.
Стадион като " Страхов " няма. В годините сред 1938-а и 1990-а това е мястото, събирало най-големи като численост публики за спортно събитие. Друг е въпросът дали " слетовете " и Спартакиадите са тъкмо това. Въпрос на интерпретация.
И въпреки всичко, в случай че идете в Прага, качете се на Петриния рид. И вижте колоса, който свързва нашия свят с небесния.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
Прага е връзката сред живота на Земята и този в Рая. Този град е мост сред нашия свят и небесния. Няма друго място на планетата, където дистанцията сред тях да е по-късо ".
Това е откъс от романа на Густав Майринк " Golem ", публикуван през 1915 година Дали е по този начин - всеки, който е бил в чешката столица може да показа личното си чувство и мнение. Но има едно място в този град, което евентуално е самата граница сред нашия свят и този от горната страна. Буквално и в преносни смисли.
Това може да е въпрос за куиз на спортна тема: Знаете ли кой футболен тим играе на най-големия стадион в света? Ще ни простите за прехода от литературата и географските редове към тези за спорт. Но знаете ли, в действителност?
Не е Барселона. Не е Реал Мадрид. Не е Фламенго, който излиза всяка седмица на " Маракана ".
Това са юношите на Спарта (Прага). Момчета от тимовете до 15, 17 и 19 години, че и дублиращият, който е формиран от младежи до 21 година Те имат привилегията да играят на най-големия стадион, строен в миналото на нашата планета. Е, правилно, гледат ги една шепа родственици и другари, нормално най-много стотина души. Но стадионът си остава най-големият.
Удивителен факт, а и малко прочут. Но и цялата история на " Велики Страховски Стадион " е неособено известна, че и много позабравена.
Ще опитаме да ви разкажем най-малко елементи от нея. А вие, в случай че имате щастието да посетите Прага - което горещо ви предлагаме - идете и вижте с очите си бетонния колос, който като че ли свързва Земята с Рая. И поради местоположението, и поради изцяло озадачаващите габарити на това архитектурно чудовище.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
В квартала Страхов има един рид - Петрин, който се издига над града на западния бряг на реката Вълтава. Старата железница с типичните за града траймвайчета води до горе, както и няколко рейса. И такситата, несъмнено. А по пътя, в случай че изберете този метод, водачът ще ви опише и за " Велики Страхов ". За стадиона-колос, който и през днешния ден изумява. Дори във типа си от наши дни, който няма нищо общо с глъчката и шума на над 240 000 фенове, които е побирал в годините на предишния век.
Началото е тъкмо преди 100 години. Някъде по това време на 1925-а идейните ръководители на извънредно известното гимнастическо сдружение " Сокол " вземат решение, че би трябвало да намерят място за всички стотици хиляди свои поклонници, които да гледат фестивалите на сдружението. Те се назовават " слет ", събират гимнастици и спортисти, които демонстрират извършения пред огромна аудитория.
" Сокол " се ражда в края на 19-и век, като копира немските гимнастически сдружения. И става толкоз известен за две десетилетия, че след Първата международна война негови клонове има из цялата територия на Австро-унгарската империя. От 1918 година Чехословакия към този момент е обособена страна на нея, а тълпите, които се стичат на " слет ", довеждат до концепцията за " Страхов ".
Първоначално проектът е да е напълно дървен. След това се наливат несметни количества глина и пясък, върху насипа от които се издигат бетонни трибуни. В тях се слагат дървени седалки и през 1926-а стадионът е подготвен в първия му тип. Първоначално е за 120 000 фенове, а вътрешността му - в чашата на правоъгълните трибуни, е напълно покрита с пясък.
Арената в никакъв случай не е планувана за футбол или различен екипен спорт. Размерите на " игрището " са такива, че е немислимо. Те са що се касае за 9 футболни терена. Самите трибуни са плашещо огромни. От ъгъл до ъгъл, по-късите страни са с размерите на най-малко три бранша " зад вратите " на естествен футболен стадион. Дългите - три пъти колкото централната естрада на " Летна ", да вземем за пример, също в Прага. Нещо гигантско и мъчно описуемо.
Още на първия " слет " на новия стадион излиза наяве, че и тези места не стигат. Затова през 1934-а те са увеличени на 180 000, а през 1938-ма, за фамозния и исторически за прага Фестивал срещу войната, дървените пейки побират към този момент някъде сред 240 и 256 хиляди. На този " слет " е обещано и новото име на стадиона: " Стадион Масарик ", по това на умрелия година по-рано някогашен президент на Чехословакия Томаш Масарик. Той участва на всички всеобщи прояви на " Сокол " от 1926-а до 1934-а.
Как са изглеждали " слетовете " ли? Тълпите се качват с часове от града на хълма, с цел да изпълнят трибуните. А пред тях хиляди, от време на време по 5-10 хиляди по едно и също време, гимнастици, демонстрират синхронизирани извършения. Продъжавало е с часове, а изпълнителите са се сменяли.
Има и 2-3 огромни мотоциклетни надпревари в тези предвоенни години. Те са друга огромна пристрастеност на чехите. На една конкуренция в спиидуей се събират към 190 000, настояват локалните.
Стадионът отбелязва края на Втората международна война с мач по американски футбол - необикновено, само че факт. Две дивизии на американската войска се срещат в дуел, като игрище е единствено една мъничка ъглова част от това голямо пространство. Защото то е за 8-9 такива терена. Отиват десетки хиляди, тъй като народът е зажаднял за спорт след изтощителните години на войната.
Три години след нея идва и 11-ия фестивал на " Страхов ", както хората не престават да го назовават. Той обаче се трансформира в политическа проява и хилядите скандират против Червената войска, която участва с транспаранти на " избавител " из стените на стадиона за събитието. На власт към този момент е комунистическата партия, а такава демонстрация на бунтарство и непокорство не се харесва на Клемент Готвалд - новия водач на страната. И на партията.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
Движението " Сокол " е разформировано и му е отнето правото на благосъстоятелност над стадиона, както и това да провежда фестивалите. Те не са отстранени, а са сменени обаче, защото са прекомерно известни измежду хората и те си желаят това развлечение. Вместо " слетове ", появяват се Спартакиади.
Първата е през 1955-а и минава под мотото " 10 години от освобождението на Чехословакия ". На трибуните има над 200 000. Но най-масовата демонстрация е през 1960 година, като тя и до през днешния ден остава най-посетеното спортно събитие в света. Ако въобще може да бъде обсъждана като такова. В рамките на един уикенд, със смени на хората вътре в игрището и тези на трибуните, неофициалните данни сочат:
Над 750 000 гимнастици и други спортисти (включително от бойни спортове) са взели участие в осъществяванията. Има и такива от България, а и от други страни в Източния блок. Над 2 100 000 фенове са минали през трибуните за другите сесии от Спартакиадата. За по-малко от 24 часа...
Събития с сходна повсеместност, въпреки и в никакъв случай недостигнали тази от 1960-а, се организират до края на 80-те. А през 1990-а идва първият огромен концент на " Ролинг Стоунс " в тази част на света. На " Страхов ", естествено. Публиката е сред 120 и 170 хиляди. Никой не може да каже какъв брой с акуратност са там, с цел да видят и чуят Мик Джагър и останалите звезди.
В това време придвижването " Сокол " още веднъж действа и бързо набира известност. Опитва да провежда отново " слет ", само че отиват не повече от 25 000. А с такава аудитория трибуните пустеят. Те са толкоз големи, че такава, другояче впечатляваща група хора, напряко се губи. Затова и " Сокол " взема решение да продължи с фестивалите, само че на други арени. Прави и ги и през днешния ден, а придвижването има близо 200 000 членове в цяла Централна и Източна Европа. Но на " Страхов " няма смисъл да се пробва.
Стадионът пустее в края на века и тогава се намесва Спарта (Прага). Клубът подписва контракт с общината и се заема да трансформира стадионът-гигант в собствен подготвителен комплекс.
В средата на площта сред трибуните през днешния ден е административната постройка на академията на юношите на Спарта, както и тяхното непретенциозно общежитие, съблекални и фитнес зала. Около постройката - 8 терена за футбол с разнообразни размери и настилка. Тук упражняват и играят формалните си мачове децата на гранда - от 15-годишни, до младежите на прага на първия тим.
Стадионът през днешния ден с игрищата на академията на Спарта, и през 1938 година (горе вляво)
Отвън бетонният колос наподобява зарязан, целият затрупан с графити, тук-там ръждив, захабен... Но в обвивката му - това голямо пространство, в миналото сбирало десетки хиляди гимнастици за масовки, упражняват някои от най-обещаващите чешки юноши във футбола. В централната естрада действат още една зала за фитнес, закрит плувен басейн и две дребни кафенета. Всичко останало е бетонни коридори, стълби към трибуните и графити по стените.
Това може и да не продължи още дълго. Говори се, че има проекти голямото пространство да се трансформира в търговски център. Опасенията са от основите, които май би трябвало да се изринат напълно, преди да се строи нещо устойчиво от горната страна. Стадионът е включен в листата с национални туристически благосъстояния, само че действително на него няма да намерите някакви атракции за туристи. Който желае - хваща трамвайчето или такси, и отива да го прегледа. Желаещи измежду туристите в Прага не липсват, тъй като това е най-големият състезателен стадион, който светът в миналото е имал. Стига да знаете за него. Историята му не е чак толкоз известна.
Най-големият състезателен стадион през днешния ден публично е този в Индия. За крикет. Може да побере към 140 000 фенове. " Маракана " държи върха в историята с към 200 000 на оня край през 1950-а на Мондиала, в който Бразилия губи злополучно от Уругвай.
Най-голямото спортно оборудване въобще в света е пистата в Индианаполис, на която се организират надпревари по спийдуей и в НАСКАР. Рекордната посещаемост там е 257 000. Но това не е нито стадион, нито цялостна структура, пригодена за гледане на спорт. В Индианаполис доста значими елементи от " трибуните " са просто комфортни за гледане места в близост в намерено пространство.
Стадион като " Страхов " няма. В годините сред 1938-а и 1990-а това е мястото, събирало най-големи като численост публики за спортно събитие. Друг е въпросът дали " слетовете " и Спартакиадите са тъкмо това. Въпрос на интерпретация.
И въпреки всичко, в случай че идете в Прага, качете се на Петриния рид. И вижте колоса, който свързва нашия свят с небесния.
Спартакиадите след Втората международна война събират стотици хиляди на трибуните и десетки хиляди долу
Снимка: Getty Images
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ