"Тук вече няма живот за нас" - на гръцките острови ври и кипи
На гръцките острови ври и кипи. Над 50 хиляди бежанци живеят в напряко неописуеми условия. Местните поданици също страдат от обстановката. На остров Лесбос показват с настояването " Да си върнем острова назад! ". Това споделя Макс Цандер за " Дойче веле ".
Само допреди дни Митилини беше едно заспало градче, а в този момент въздухът безусловно гори. Целият център е в бяло и синьо - цветовете на гръцкото национално знаме. Над 9000 души са последвали апела на локалния губернатор Константинос Муцурис и са пристигнали от цялостен Лесбос, с цел да стачкуват против миграционната политика на държавното управление в Атина. Протестът е най-големият в историята на острова. Улицата край пристанището е цялостна с хора, които желаят гласът им да бъде чут и да бъде комплициран завършек на нетърпимата обстановка по егейските острови.
" Искаме си предходния живот! "
Думите на губернатора, изречени от стълбището пред общината, намират цялостното утвърждение на множеството: " Искаме си острова назад. Искаме живота, който имахме преди. "
Повече от четири години след началото на бежанската рецесия обстановката по гръцките острови по никакъв начин не се е подобрила. Още през 2015-а имаше дни, в които по северните крайбрежия на Лесбос пристигаха хиляди бежанци. Турското крайбрежие е единствено на някакви си 10 км. В началото новопристигащите имаха право незабавно да не престават към други страни. Но след подписаната през 2016 година бежанска договорка с Турция те нямат право да напущат острова, до момента в който не се вземе решение за техния статут. Който не бъде екстрадиран назад и получи правото на леговище, получава и достъп до континенталната част на Гърция. Анкара получава пари от Европейски Съюз, с цел да възпира бежанците от по-нататъшно напредване към Западна Европа. Но този проект има доста дефекти и бежанците непрекъснато се трансформират в политическо средство за напън.
В Атина се вслушват в митингите на островните поданици: лагерът в Мория и четири други лагера на островите Хиос, Самос, Лерос и Кос ще бъдат закрити до лятото на тази година, съобщи министърът по проблемите на миграцията Нотис Митаракис. Бежанците тогава ще бъдат трансферирани в затворени центрове, в които ще са длъжни да останат, до момента в който се вземе решение по молбата им за леговище.
Най-голямата филантропична рецесия в Европа
Който желае да добие визия за злополуката, няма за какво да пътува далеко. Само на 15 минути път с кола е прословутият лагер Мория - мястото на може би най-голямата филантропична рецесия в Европа. Там в това време живеят над 20 хиляди души. Т.нар. джунгла, най-новата част от лагера, съществува единствено от няколко седмици и бурно се разраства. През зимата животът в лагера е изключително тежък. Пресъхналото речно корито, което отделя тази част от лагера от формалната, е цялостно със боклук. Оттам се разнася воня.
© Associated Press
Хората, които идват тук, съвсем в никакъв случай не знаят какво тъкмо ги чака - като Фарад от Афганистан. 35-годишният мъж бил служител на реда в родината си, страхът от талибаните го принудил да избяга с жена си и петте си деца в Европа. Сега живеят в дребна тъмна колиба без прозорци и електричество. В единия от ъглите под едно одеяло седят две от дъщерите му и мълчат. В краката им спи дребният им брат. Той е болен, споделя майката Рахима. Под одеялото, с което е увит, е комплициран тиган с няколко тлеещи въглена – това е единственото отопление в бараката, от него обаче тя цялата се изпълва с гъст пушек. И изискванията на живот, и най-много неизвестността унищожават фамилията. Подобно на съвсем всички в Мория, Фарад и Рахима не знаят каква орис ги чака.
Срещу лагера се намира село Мория, в което живеят 1000 души. Животът там е непретенциозен - има няколко магазина, в които могат да се купят главните неща. В кафенето на основната улица седят възрастни мъже, пуши се доста и се пие кафе, разменя се по някоя и друга приказка. Откакто гръцкото държавно управление стартира да изпраща от ден на ден бежанци в Мория, жителите на селото настояват, че се усещат все по-застрашени.
Фризьорката Кристина е една от тях. Отначало не е сигурна дали желае да приказва за обстановката в селото - притеснява се, че ще я сметнат за прекомерно дясна. В последна сметка се взема решение на диалог: " Не се усещаме сигурни, никой не ни пази. Когато напусна салона, изпитвам боязън. " Кристина, която има две дъщери, споделя, че съчувства на фамилиите в лагера, само че и животът в селото към този момент бил станал противен. " Ако продължава по този начин и в идващите години, няма по какъв начин да издържим - ще би трябвало да напуснем региона, тъй като тук към този момент няма живот за нас. Но за какво би трябвало аз да си потеглям отсам? Не е почтено. "
Подкрепа не се обрисува
По северноегейските острови, измежду които са Лесбос, Самос и Хиос, са настанени към 50 хиляди бежанци. Според губернатора Муцурис на трима локални поданици на Лесбос в това време се пада по един емигрант. Той споделя, че миграция по тези места постоянно е имало, само че в този момент опциите на острова да поема хора извън просто били изчерпани. " Искаме държавното управление да се отнесе съществено към казуса. Искаме останалата част от Гърция да разбере, че тук нещата не вървят както би трябвало ", споделя Муцурис.
Правителството в Атина има намерение да работи. Твърде евентуално е обаче и през идната пролет броят на новопристигащите да нарасне, а обстановката на бежанците и локалните поданици да стане още по-критична.
Само допреди дни Митилини беше едно заспало градче, а в този момент въздухът безусловно гори. Целият център е в бяло и синьо - цветовете на гръцкото национално знаме. Над 9000 души са последвали апела на локалния губернатор Константинос Муцурис и са пристигнали от цялостен Лесбос, с цел да стачкуват против миграционната политика на държавното управление в Атина. Протестът е най-големият в историята на острова. Улицата край пристанището е цялостна с хора, които желаят гласът им да бъде чут и да бъде комплициран завършек на нетърпимата обстановка по егейските острови.
" Искаме си предходния живот! "
Думите на губернатора, изречени от стълбището пред общината, намират цялостното утвърждение на множеството: " Искаме си острова назад. Искаме живота, който имахме преди. "
Повече от четири години след началото на бежанската рецесия обстановката по гръцките острови по никакъв начин не се е подобрила. Още през 2015-а имаше дни, в които по северните крайбрежия на Лесбос пристигаха хиляди бежанци. Турското крайбрежие е единствено на някакви си 10 км. В началото новопристигащите имаха право незабавно да не престават към други страни. Но след подписаната през 2016 година бежанска договорка с Турция те нямат право да напущат острова, до момента в който не се вземе решение за техния статут. Който не бъде екстрадиран назад и получи правото на леговище, получава и достъп до континенталната част на Гърция. Анкара получава пари от Европейски Съюз, с цел да възпира бежанците от по-нататъшно напредване към Западна Европа. Но този проект има доста дефекти и бежанците непрекъснато се трансформират в политическо средство за напън.
В Атина се вслушват в митингите на островните поданици: лагерът в Мория и четири други лагера на островите Хиос, Самос, Лерос и Кос ще бъдат закрити до лятото на тази година, съобщи министърът по проблемите на миграцията Нотис Митаракис. Бежанците тогава ще бъдат трансферирани в затворени центрове, в които ще са длъжни да останат, до момента в който се вземе решение по молбата им за леговище.
Най-голямата филантропична рецесия в Европа
Който желае да добие визия за злополуката, няма за какво да пътува далеко. Само на 15 минути път с кола е прословутият лагер Мория - мястото на може би най-голямата филантропична рецесия в Европа. Там в това време живеят над 20 хиляди души. Т.нар. джунгла, най-новата част от лагера, съществува единствено от няколко седмици и бурно се разраства. През зимата животът в лагера е изключително тежък. Пресъхналото речно корито, което отделя тази част от лагера от формалната, е цялостно със боклук. Оттам се разнася воня.
© Associated Press
Хората, които идват тук, съвсем в никакъв случай не знаят какво тъкмо ги чака - като Фарад от Афганистан. 35-годишният мъж бил служител на реда в родината си, страхът от талибаните го принудил да избяга с жена си и петте си деца в Европа. Сега живеят в дребна тъмна колиба без прозорци и електричество. В единия от ъглите под едно одеяло седят две от дъщерите му и мълчат. В краката им спи дребният им брат. Той е болен, споделя майката Рахима. Под одеялото, с което е увит, е комплициран тиган с няколко тлеещи въглена – това е единственото отопление в бараката, от него обаче тя цялата се изпълва с гъст пушек. И изискванията на живот, и най-много неизвестността унищожават фамилията. Подобно на съвсем всички в Мория, Фарад и Рахима не знаят каква орис ги чака.
Срещу лагера се намира село Мория, в което живеят 1000 души. Животът там е непретенциозен - има няколко магазина, в които могат да се купят главните неща. В кафенето на основната улица седят възрастни мъже, пуши се доста и се пие кафе, разменя се по някоя и друга приказка. Откакто гръцкото държавно управление стартира да изпраща от ден на ден бежанци в Мория, жителите на селото настояват, че се усещат все по-застрашени.
Фризьорката Кристина е една от тях. Отначало не е сигурна дали желае да приказва за обстановката в селото - притеснява се, че ще я сметнат за прекомерно дясна. В последна сметка се взема решение на диалог: " Не се усещаме сигурни, никой не ни пази. Когато напусна салона, изпитвам боязън. " Кристина, която има две дъщери, споделя, че съчувства на фамилиите в лагера, само че и животът в селото към този момент бил станал противен. " Ако продължава по този начин и в идващите години, няма по какъв начин да издържим - ще би трябвало да напуснем региона, тъй като тук към този момент няма живот за нас. Но за какво би трябвало аз да си потеглям отсам? Не е почтено. "
Подкрепа не се обрисува
По северноегейските острови, измежду които са Лесбос, Самос и Хиос, са настанени към 50 хиляди бежанци. Според губернатора Муцурис на трима локални поданици на Лесбос в това време се пада по един емигрант. Той споделя, че миграция по тези места постоянно е имало, само че в този момент опциите на острова да поема хора извън просто били изчерпани. " Искаме държавното управление да се отнесе съществено към казуса. Искаме останалата част от Гърция да разбере, че тук нещата не вървят както би трябвало ", споделя Муцурис.
Правителството в Атина има намерение да работи. Твърде евентуално е обаче и през идната пролет броят на новопристигащите да нарасне, а обстановката на бежанците и локалните поданици да стане още по-критична.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ