Чирпан бунар: Мистичният карстов извор с легенди за царе и скрити съкровища
На границата сред областите Пловдив и Стара Загора се крие една от най-мистичните естествени забележителности на България – Чирпан кладенец. Тази неповторима околност, оповестена за естествена забележителност още през 1971 година, съчетава карстов извор, пещера и езерце, обгърнати в митове и секрети от предишното.
Прочетете още
Карстовият извор извира от пещера и се влива в умерено езерце, създавайки дребна, само че живописна екосистема. Пещерата е мъчно налична и е позволена единствено за спелеолози, само че даже и без да се навлезе в тъмните й коридори, мястото впечатлява със своето биоразнообразие. В пещерната изложба живеят към 2000 прилепа от строго предпазения тип пещерен дългокрил, а зимуват разнообразни типове земноводни. В езерото гнездят и се хранят разнородни типове птици.
Чирпан кладенец е освен естествена забележителност, само че и място на научни открития. През 2009 година екип от български и немски учени рапортува за разкриване на нов тип сладководен охлюв – Grossuana Thracica, който се среща единствено тук, където водата излиза от пещерата в езерото.
Пещерата е относително дребна – едноетажна, неразклонена, с два сифона, дълга едвам 79 метра и с денивелация от 2 метра. Въпреки компактния си размер, тя е образувана от силата на изворната вода, проправяйки си път през мекия варовик, създавайки подземна река, която в миналото може би е въодушевила локалните митове.
И точно легендите вършат Чирпан кладенец още по-завладяващ. В прилежащите села се описват истории за цар Калоян. Според една от тях при преместване на тленните му остатъци от Солун към Търново бойците стопират да почиват и слагат тялото му в пещерата. Някои версии настояват, че точно там царят умира, макар че след това е заровен в столицата.
Друга любопитна история споделя за каракачански пастир, който изпуска своята гега в езерото над село Гранит. Легендата гласи, че гегата е била неповторима, с гравиран дракон, който гълта овца, а самата кука представлявала дребна пластика. Когато есента настава, овчарите се отбиват в локална воденица и с учудване откриват гегата – цялостна с наполеони, като доказателство за подводната река, която извира в Чирпан кладенец.
Прочетете още
Карстовият извор извира от пещера и се влива в умерено езерце, създавайки дребна, само че живописна екосистема. Пещерата е мъчно налична и е позволена единствено за спелеолози, само че даже и без да се навлезе в тъмните й коридори, мястото впечатлява със своето биоразнообразие. В пещерната изложба живеят към 2000 прилепа от строго предпазения тип пещерен дългокрил, а зимуват разнообразни типове земноводни. В езерото гнездят и се хранят разнородни типове птици.
Чирпан кладенец е освен естествена забележителност, само че и място на научни открития. През 2009 година екип от български и немски учени рапортува за разкриване на нов тип сладководен охлюв – Grossuana Thracica, който се среща единствено тук, където водата излиза от пещерата в езерото.
Пещерата е относително дребна – едноетажна, неразклонена, с два сифона, дълга едвам 79 метра и с денивелация от 2 метра. Въпреки компактния си размер, тя е образувана от силата на изворната вода, проправяйки си път през мекия варовик, създавайки подземна река, която в миналото може би е въодушевила локалните митове.
И точно легендите вършат Чирпан кладенец още по-завладяващ. В прилежащите села се описват истории за цар Калоян. Според една от тях при преместване на тленните му остатъци от Солун към Търново бойците стопират да почиват и слагат тялото му в пещерата. Някои версии настояват, че точно там царят умира, макар че след това е заровен в столицата.
Друга любопитна история споделя за каракачански пастир, който изпуска своята гега в езерото над село Гранит. Легендата гласи, че гегата е била неповторима, с гравиран дракон, който гълта овца, а самата кука представлявала дребна пластика. Когато есента настава, овчарите се отбиват в локална воденица и с учудване откриват гегата – цялостна с наполеони, като доказателство за подводната река, която извира в Чирпан кладенец.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ