Българите - авари - хиксоси. Авар-кам. Египет. Йерусалим. Евреите /Първа част/
На границата сред 3-тото и 2-то хилядолетие пр.н.е. в Аскъйп ( " Българската степ " > " Скития " ) управлявал джабгусирът (император) Агил.
Тогава в Капдаг (Мала Азия) от Курган (Хиркания, Закаспието) дошъл с част от масгутските българи-авари или ег-сази багът (вождът) на масгутите (масагетите) Абар (Авар) Раджил. Той се родил през 1357 година преди Буртаската война (т.е. в 2000 г.пр.н.е.) в Джиен, откъдето получил името си Джиен-Ас, т.е. " Джиенският Българин ".
Когато той станал на 20 години, той се наел на работа при царя на Раджил ( " Харапската държава” в Белуджистан, през днешния ден в Пакистан) Набий и три години му служил в раджилския град Балъйм или Булем (Българ на санскрит), поради което получил прякора Саг-Раджит, т.е. " Българ-Раджи ", Раджил, Раджи и Балъйм-Ат. Самият цар Набий живял в градовете Там и Лам (градището Харап и Мохенджо-Даро)...
Когато Абар прослужил три години в Раджил, на него му се явил като привидение Кулюг-Бала (Вестителят на алпа на Слънцето Мар) и му предал напътствие на Тангра да стане просветител на хората от името на Всевишния. На Авар Раджил му били обявени Божиите закони и писмото, което след епохи нарекли агилско (балканско) и било разпоредено да се заяви на народа, че Бог е един, и че хората са длъжни да следват божиите заповеди. Авар извършил това и предал на народа всичко това, написано в книгата с Божиите заповеди " Торе " и заради това получил името Абар-Кам ( " Авар-Жрецът ", след доста епохи кооптиран като " Авраам " в Библията и " Ибрахим " в Корана). Но на болшинството българи-масгути или маджи-българи, това не им се харесало и Авар и неговите почитатели били изгонени първо от Раджил, а след това и от Курган (Хиркания), където властвал неговия чичо Алвар. После Абар-Кам бяга в Ибер (Зауралието, Западен Сибир), където са планините Маджар (Мугоджари). Затова масгутите на Авар почнали да се назовават маджари, а те самите си дали самоназванието ег-масгути.
Последователите на Абар-Раджил, към които се включили и елементи сарбийци ( " праславяни " ) и ермийци (хони), го наричали Авар-Раджил, Абар-Кам, Авар-Кам, Балъйм-Ат, Кам-Хан, Наубий, Маджар, Магут ( " Пророк " ). Авар и неговите хора обичали доста конете, които им помагали в техните странствания. Когато починал обичаният кон на Авар, Балъйм-Ат или Балъйнгъйр, то Авар нарекъл с неговото име и себе си и столицата си.
От Ибер бяга в Идел (Поволжието), където получава региона на запустелия по това време град Халджа, или Българ. Българите-масгути, говорещи на разнообразни български езици, казвали на Халджа-Българ " Балтъйш ", " Булдан ", " Руджан ", " Саг-кант ", " Сагдум " и " Бугур " - по този начин частта от курганските българи-дайци произнасяли думата " българ ". Мнозинството от хората на Абар-Кам по начало било формирано от дайците, а " дай " на техния език означавало " български народ "... Абар-Кам възстановил град Халджа-Българ (по-късно Велики Болгар), който в негова чест посочили Абаршир, или Абрашир...
Под натиска на Алвар - чичото на Абар-Кам, тогавашният император на Велика България или Аскъйп ( " Скития " ) Мар-Агил реалокира Саг-Раджи (Авар-Кам) от Халджа-Българ в региона на река Чул (Сулак в Дагестан) в Съйнджак (Предкавказието). Той оставил в Съйнджак част от своите хора, които изявили предпочитание да постъпят на работа в Агаджир ( " Гористата земя ", лесостепието в днешна Централна Русия и Украйна). Агаджирците ги нарекли авари, абарчаги, наубии и галактубаги (галактофагите при Херодот), тъй като те носили високи и островърхи шапки галактубги, или калансубги, а аварите наричали агаджирските българи по масгутски - балъйни, а Агаджир - Балъйнджер и Миджер.
Барджийците (персийците) пък, наричащи масгутите " чаки ", т.е. " крайни ", наричали кук-масгутите " кук-чаки " или " ег-сази ". А пък кук-масгутите най-вече обичали да се назовават българи или булгани и реките и планините, където те живеели, те постоянно наричали с имената Българ, или Булган (Балкан). Така планините към река Аряксу (Узбой), където те живеели преди, ги нарекли Българ или Булган (Съвременните планини Балкан в Туркмения). По същия метод южната част на планините Джуграй или Урай, наречени още Ръйбайски (Рипейски), те им казвали Българ таш (Урал).
По-късно от Съйнджак субата (ордата) на Раджил се преселва в Капдагската (Мала Азия) област Джилки, ситуирана на юг от Българман ( " Българските планини ", Източно-Понтийските планини в Турция, сред гр. Сивас и гр. Зиле). Докато Лекдиу (Старият Гуруглъй - Херакъл) стоял безучастно, Авар настанил хората напряко в неговия юртлук (лично владение) и през 1320 година преди Буртаската война (т.е. 1973 г.пр.н.е.) тук образува бейлика (княжество) Себер-Масгут или Кук-Масгут. Народът на Абар-Кам, възприемайки персийското си наименование, тук почнал да се назовава " ег-саг ", т.е. " могъщи българи " или „ ег-сази” (от тук се получава " хиксоси " ) . Обяснението е в това, че думата " саг " - " българин " дайците произнасяли както вярно, по този начин и във формата " саз ". При българите-масгути думата " саз " означавала " слънце " и " коне " и те обичали да се назовават " слънчеви " и " конски ", само че това не смущавало дайците. (Йосиф Флавий в " За древността на еврейския народ. Срещу Апион ", кн.1 гл.14., извежда от египетски език етимологията на " хиксосите ", като " царе на пастири ", " царски пастири ", " пастири ".)
В началото в Капдаг столица на Авар-Кам била град Кадъйш (Кадис), само че след това той построил за себе си град Анджир, или Анагар, именуван още Ангара и Анкура ( " Царска столица ", Царски Род ", днешна Анкара), а неговият наследник Съйбаш построил град Съйбаш (днешен Сивас). За своя наследник Шила Съйбаш построил северно от Съйбаш, град Шила (днешен Зиле). Реката протичаща към Шила, кук-чагите я нарекли Кук-Българ (днешна Ешил-Ермак), а планините сред Шила и Съйбаш - Българтау (Български планини). Областта на град Шила почнали да назовават Масгут (Областите Масгут и Кук-Масгут Библията назовава " Гог и Магог”). Местните българи-муйтени, кулдаи-уруси, мосхайци и табилци ( " Рош ", " мешех " и " тувал " в Библията) с наслада посрещнали кук-чагите и им помогнали да се настанят. Те, сходно на агаджирските българи, наричали аварите " абарсаги "... Тогавашният император на Илат (Западна Мала Азия, Южните Балкани, Егейските острови, Кипър, Крит. " Илат " на трьок-български език значи " Красива област”, " Родина ". От тази българска дума поражда античното наименование на страната " Елада " и второто име на Троя " Илион " ) поканил Авар на работа при себе си. След известно време, популяризиралият се в проповедите за Единобожието Авар-Кам оставил бейлика на сина си - Съйбаш или Ук и с част от кук-чагите се преселил в Илат на работа при цар Мохер.
Мохер, откакто оженил щерка си Кортке за Авар-Кам, се отнесъл грубо с него, заради което Авар-Кам избягал от него в Уртагил (Средна, Вътрешна Тракия, през днешния ден Южна България), само че оставил сина си Съйбаш да ръководи Масгут в Капдаг. А траките в Уртагил избрали Авар Раджил за собствен цар и той ги управлявал под имената Агил-Ас и Чулмаксъйз.
След отпътуването на татко му Авар-Кам в Илат на работа при Мохер, синът му Съйбаш или Ук останал да ръководи Масгут, макар че се признал за ак-андаш (васал) на Илат. След Съйбаш-Ук управлявал Шила. Седмо потомство след него управлявал Чул-Ат. Той имал още четирима братя - Джим-Авар, Бал-Ас, Баръйс и Шен-Авар, които го подържали във всичко.
При Чул-Ат алп Лекдиу се осъзнал от грешката си и на авар-чагите, които били заели без разрешението му неговия юртлук, се наложило да бягат от Масгут на юг в Къйзъйл Джир (Сирия). Част от българите, объркали пътя, побягнали към Илат, Сувар (Месопотамия) и Миджан (Азърбайджан). През време на бягството доста от тези българите попаднали в плен на Лекдиу и ги очаквала жестока гибел. Тогава вниманието на алпа било привлечено от българските коне, които той преди този момент не бил видял. Лекдиу изял един от тях и неговото месо по този начин му харесало, че той пощадил пленените и ги приел на работа в качеството на коневъдци. После, като видял, че работите с тях се подреждат, той им разрешил да образуват собствен бейлик. Съседите наричали пленените от Лекдиу българи, кулдаи, тъй като кулдаите били по-многобройни от тях, само че самите пленени предпочитали да се самоназовават по български кети ( " хора ", хети). Кетите доста бързо подчинили всички свои съседи, само че общо покорените съставлявали болшинството в техния бейлик. Под въздействието на езика на покорените, името кети почнали да го произнасят във формата кади. Затова столицата на българите-кети (хети) и целият техен бейлик носил името Кадъйш. В следствие като хети почнали да назовават и самите кети. Кетите не се уморили да отглеждат прелестни коне за Лекдиу, а в подмяна на това той охранявал техния бейлик.
А другите българи, които избягали в Къйзъйл Джир, срещнали от джирците дружелюбен банкет, тъй като ги вдигнали да завоюват Мамил (Египет), който угнетявал Джир. През 1070 година преди Буртаската война (1723 г.пр.н.) Чул-Ат съставил проект със своите братя Бал-Ас, Баръйс, Шен-Авар и Джим-Авар, и те дружно атакували Мамил с пет армии, всяка от които имала по две колони. Мамилската армия, още щом ѝ прегазили авангарда, се предала и ег-сазите завладели Мамил. Тази година влезнала в българската последователност, като " годината на Мамил ". Чул-Ат станал цар на Мамил.
Следва продължение...
Автор: Валентин ВЪТОВ
Тогава в Капдаг (Мала Азия) от Курган (Хиркания, Закаспието) дошъл с част от масгутските българи-авари или ег-сази багът (вождът) на масгутите (масагетите) Абар (Авар) Раджил. Той се родил през 1357 година преди Буртаската война (т.е. в 2000 г.пр.н.е.) в Джиен, откъдето получил името си Джиен-Ас, т.е. " Джиенският Българин ".
Когато той станал на 20 години, той се наел на работа при царя на Раджил ( " Харапската държава” в Белуджистан, през днешния ден в Пакистан) Набий и три години му служил в раджилския град Балъйм или Булем (Българ на санскрит), поради което получил прякора Саг-Раджит, т.е. " Българ-Раджи ", Раджил, Раджи и Балъйм-Ат. Самият цар Набий живял в градовете Там и Лам (градището Харап и Мохенджо-Даро)...
Когато Абар прослужил три години в Раджил, на него му се явил като привидение Кулюг-Бала (Вестителят на алпа на Слънцето Мар) и му предал напътствие на Тангра да стане просветител на хората от името на Всевишния. На Авар Раджил му били обявени Божиите закони и писмото, което след епохи нарекли агилско (балканско) и било разпоредено да се заяви на народа, че Бог е един, и че хората са длъжни да следват божиите заповеди. Авар извършил това и предал на народа всичко това, написано в книгата с Божиите заповеди " Торе " и заради това получил името Абар-Кам ( " Авар-Жрецът ", след доста епохи кооптиран като " Авраам " в Библията и " Ибрахим " в Корана). Но на болшинството българи-масгути или маджи-българи, това не им се харесало и Авар и неговите почитатели били изгонени първо от Раджил, а след това и от Курган (Хиркания), където властвал неговия чичо Алвар. После Абар-Кам бяга в Ибер (Зауралието, Западен Сибир), където са планините Маджар (Мугоджари). Затова масгутите на Авар почнали да се назовават маджари, а те самите си дали самоназванието ег-масгути.
Последователите на Абар-Раджил, към които се включили и елементи сарбийци ( " праславяни " ) и ермийци (хони), го наричали Авар-Раджил, Абар-Кам, Авар-Кам, Балъйм-Ат, Кам-Хан, Наубий, Маджар, Магут ( " Пророк " ). Авар и неговите хора обичали доста конете, които им помагали в техните странствания. Когато починал обичаният кон на Авар, Балъйм-Ат или Балъйнгъйр, то Авар нарекъл с неговото име и себе си и столицата си.
От Ибер бяга в Идел (Поволжието), където получава региона на запустелия по това време град Халджа, или Българ. Българите-масгути, говорещи на разнообразни български езици, казвали на Халджа-Българ " Балтъйш ", " Булдан ", " Руджан ", " Саг-кант ", " Сагдум " и " Бугур " - по този начин частта от курганските българи-дайци произнасяли думата " българ ". Мнозинството от хората на Абар-Кам по начало било формирано от дайците, а " дай " на техния език означавало " български народ "... Абар-Кам възстановил град Халджа-Българ (по-късно Велики Болгар), който в негова чест посочили Абаршир, или Абрашир...
Под натиска на Алвар - чичото на Абар-Кам, тогавашният император на Велика България или Аскъйп ( " Скития " ) Мар-Агил реалокира Саг-Раджи (Авар-Кам) от Халджа-Българ в региона на река Чул (Сулак в Дагестан) в Съйнджак (Предкавказието). Той оставил в Съйнджак част от своите хора, които изявили предпочитание да постъпят на работа в Агаджир ( " Гористата земя ", лесостепието в днешна Централна Русия и Украйна). Агаджирците ги нарекли авари, абарчаги, наубии и галактубаги (галактофагите при Херодот), тъй като те носили високи и островърхи шапки галактубги, или калансубги, а аварите наричали агаджирските българи по масгутски - балъйни, а Агаджир - Балъйнджер и Миджер.
Барджийците (персийците) пък, наричащи масгутите " чаки ", т.е. " крайни ", наричали кук-масгутите " кук-чаки " или " ег-сази ". А пък кук-масгутите най-вече обичали да се назовават българи или булгани и реките и планините, където те живеели, те постоянно наричали с имената Българ, или Булган (Балкан). Така планините към река Аряксу (Узбой), където те живеели преди, ги нарекли Българ или Булган (Съвременните планини Балкан в Туркмения). По същия метод южната част на планините Джуграй или Урай, наречени още Ръйбайски (Рипейски), те им казвали Българ таш (Урал).
По-късно от Съйнджак субата (ордата) на Раджил се преселва в Капдагската (Мала Азия) област Джилки, ситуирана на юг от Българман ( " Българските планини ", Източно-Понтийските планини в Турция, сред гр. Сивас и гр. Зиле). Докато Лекдиу (Старият Гуруглъй - Херакъл) стоял безучастно, Авар настанил хората напряко в неговия юртлук (лично владение) и през 1320 година преди Буртаската война (т.е. 1973 г.пр.н.е.) тук образува бейлика (княжество) Себер-Масгут или Кук-Масгут. Народът на Абар-Кам, възприемайки персийското си наименование, тук почнал да се назовава " ег-саг ", т.е. " могъщи българи " или „ ег-сази” (от тук се получава " хиксоси " ) . Обяснението е в това, че думата " саг " - " българин " дайците произнасяли както вярно, по този начин и във формата " саз ". При българите-масгути думата " саз " означавала " слънце " и " коне " и те обичали да се назовават " слънчеви " и " конски ", само че това не смущавало дайците. (Йосиф Флавий в " За древността на еврейския народ. Срещу Апион ", кн.1 гл.14., извежда от египетски език етимологията на " хиксосите ", като " царе на пастири ", " царски пастири ", " пастири ".)
В началото в Капдаг столица на Авар-Кам била град Кадъйш (Кадис), само че след това той построил за себе си град Анджир, или Анагар, именуван още Ангара и Анкура ( " Царска столица ", Царски Род ", днешна Анкара), а неговият наследник Съйбаш построил град Съйбаш (днешен Сивас). За своя наследник Шила Съйбаш построил северно от Съйбаш, град Шила (днешен Зиле). Реката протичаща към Шила, кук-чагите я нарекли Кук-Българ (днешна Ешил-Ермак), а планините сред Шила и Съйбаш - Българтау (Български планини). Областта на град Шила почнали да назовават Масгут (Областите Масгут и Кук-Масгут Библията назовава " Гог и Магог”). Местните българи-муйтени, кулдаи-уруси, мосхайци и табилци ( " Рош ", " мешех " и " тувал " в Библията) с наслада посрещнали кук-чагите и им помогнали да се настанят. Те, сходно на агаджирските българи, наричали аварите " абарсаги "... Тогавашният император на Илат (Западна Мала Азия, Южните Балкани, Егейските острови, Кипър, Крит. " Илат " на трьок-български език значи " Красива област”, " Родина ". От тази българска дума поражда античното наименование на страната " Елада " и второто име на Троя " Илион " ) поканил Авар на работа при себе си. След известно време, популяризиралият се в проповедите за Единобожието Авар-Кам оставил бейлика на сина си - Съйбаш или Ук и с част от кук-чагите се преселил в Илат на работа при цар Мохер.
Мохер, откакто оженил щерка си Кортке за Авар-Кам, се отнесъл грубо с него, заради което Авар-Кам избягал от него в Уртагил (Средна, Вътрешна Тракия, през днешния ден Южна България), само че оставил сина си Съйбаш да ръководи Масгут в Капдаг. А траките в Уртагил избрали Авар Раджил за собствен цар и той ги управлявал под имената Агил-Ас и Чулмаксъйз.
След отпътуването на татко му Авар-Кам в Илат на работа при Мохер, синът му Съйбаш или Ук останал да ръководи Масгут, макар че се признал за ак-андаш (васал) на Илат. След Съйбаш-Ук управлявал Шила. Седмо потомство след него управлявал Чул-Ат. Той имал още четирима братя - Джим-Авар, Бал-Ас, Баръйс и Шен-Авар, които го подържали във всичко.
При Чул-Ат алп Лекдиу се осъзнал от грешката си и на авар-чагите, които били заели без разрешението му неговия юртлук, се наложило да бягат от Масгут на юг в Къйзъйл Джир (Сирия). Част от българите, объркали пътя, побягнали към Илат, Сувар (Месопотамия) и Миджан (Азърбайджан). През време на бягството доста от тези българите попаднали в плен на Лекдиу и ги очаквала жестока гибел. Тогава вниманието на алпа било привлечено от българските коне, които той преди този момент не бил видял. Лекдиу изял един от тях и неговото месо по този начин му харесало, че той пощадил пленените и ги приел на работа в качеството на коневъдци. После, като видял, че работите с тях се подреждат, той им разрешил да образуват собствен бейлик. Съседите наричали пленените от Лекдиу българи, кулдаи, тъй като кулдаите били по-многобройни от тях, само че самите пленени предпочитали да се самоназовават по български кети ( " хора ", хети). Кетите доста бързо подчинили всички свои съседи, само че общо покорените съставлявали болшинството в техния бейлик. Под въздействието на езика на покорените, името кети почнали да го произнасят във формата кади. Затова столицата на българите-кети (хети) и целият техен бейлик носил името Кадъйш. В следствие като хети почнали да назовават и самите кети. Кетите не се уморили да отглеждат прелестни коне за Лекдиу, а в подмяна на това той охранявал техния бейлик.
А другите българи, които избягали в Къйзъйл Джир, срещнали от джирците дружелюбен банкет, тъй като ги вдигнали да завоюват Мамил (Египет), който угнетявал Джир. През 1070 година преди Буртаската война (1723 г.пр.н.) Чул-Ат съставил проект със своите братя Бал-Ас, Баръйс, Шен-Авар и Джим-Авар, и те дружно атакували Мамил с пет армии, всяка от които имала по две колони. Мамилската армия, още щом ѝ прегазили авангарда, се предала и ег-сазите завладели Мамил. Тази година влезнала в българската последователност, като " годината на Мамил ". Чул-Ат станал цар на Мамил.
Следва продължение...
Автор: Валентин ВЪТОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ