Сензационно разкритие за потопа и Вавилонската карта! Синът на Ной ли е родоначалник на българите?
На гърба на най-старата карта в света се разчита Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски значи Зиези, от който произлизат българите
На гърба на Вавилонска карта, която е най-старата в света, се разчита Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски значи Зиези. Това разкриха историците Димитър Димитров, Евгений Сачев и други Според тези откриватели картата е ясно насочена в северна посока и на нея се открояват и имената на Билгамеш, и на великият цар на Акад – Саргон.
Най-вероятно Зиези е именитият основоположник на прабългарите съгласно сведенията в така наречен неизвестен римски хронограф от 354 година, който твърди, че татко на упоменатият в картата Ут-Напищим е библейският патриарх Сим - наследник на Ной и основоположник на семитите. Името му се загатва и във фразата „ Ziezi ex quo vulgares “ („ Зиези, от който са българите “), която е първото известно споменаване на името „ българи “, т.е., тези разкрития демонстрират, че „ Именник на българските канове “ е обвързван с края на Нововавилонската империя на Навуходоносор и обратно във времето се стига до великия държател на Акад Саргон Първи и Зиези (най-вероятно Трети), с който се свързва нашата история. Предполага се, че той е прародител на Авитохол – първият от рода Дуло, съгласно Именник на българските канове. Ави-Тохол е записан след Навуходоносор в Шумерската Династическа Традиция (споменат и в книгата на оракул Данаил в Библията).
Преди повече от 8 хиляди години античните българи са съществували като цивилизация и локално население към Черно море.
Епосът за Гилгамеш (шумерският превод е Билгамеш) е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни произведения, непокътнати до наши дни. Написана е с клинообразна книжовност върху глинени плочки. Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 година на преведен фрагмент, описващ всемирния потоп, провокира сензация заради паралелите с Библията. Според откривателите творбата е една от най-старите известни литературни произведения в света.
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен воин. Гилгамеш е акадското име; шумерският вид явно произлиза от формата Билга-мес, което е допустимо да значи „ предшественик воин “.
Редица текстове, оповестени в последните десетилетия, както и археологични открития разрешават Гилгамеш да бъде одобряван за действителна историческа персона – петият държател от I династия на град Урук в Шумер (края на 27 – началото на 26 век прочие Р. Хр. Най-вероятно скоро след гибелта си Гилгамеш е обожествен. Неговото име с детерминативите (определящи знаци) на провидение се среща още в текстовете от Фара (26 век пр.Р.Хр.). В „ царския лист “ на Трета династия на Ур Гилгамеш е показан като митична персона: продължителността на неговото ръководство е 126 години, а неговият татко е демонът Лилу/Лиллу/Лила.
В епичните текстове Гилгамеш е наследник на урукския държател Лугалбанда и богинята Нинсун (възможно е историческият Гилгамеш да е бил наследник на владетеля и жрица, представляваща богинята в обреда на заветен брак).
От 2 хиляди пр.Р.Хр. Гилгамеш се счита за арбитър в задгробния свят и бранител на хората от демоните.
Според формалната информация, така наречен Вавилонска карта демонстрира земите към река Ефрат в Древна Месопотамия, където са се развивали едни от най-големите антични култури – Шумер и Акад (паралелно с тази на хиксосите (наследници на гетите - българи) в Древен Египет). През 1887 година е изработен първият превод на част от картата – която е известна и като IMAGO MUNDI. Едва през 1995-та година се разгласяват преводите на надписите и върху другите две елементи, открити от нея.
На картата са изобразени седем града и седем острова, които се намират навътре в два кръга, за които се допуска, че съставляват солената или „ горчива вода “. Смята се още, че тя демонстрира, връзката сред земята и небето, защото на гърба й са изобразени звезди, които подхождат на актуалното ни схващане за астрологична карта. Триъгълниците, отвън двата огромни кръга демонстрират посоките на света или свещените планини. (Мадара на шумерски значи свещена планина).
Исторически извори, редица доказателства и археологичните разкопки демонстрират, че огромният потоп, за който се приказва в митологиите на всички антични нации, е бил към 11 000 година пр.Р.Хр. на територията на Черно море. Но 6000 години по-късно е имало друго естествено злополучие (около днешното Черно море), с което се свързва преселението на жителите по нашите земи, популяризирали т.нар Дунавска просвета. Предполага се, че най-древната история тук стартира към 7500/ 9000 г.пр.н.е.
Тази неолитна просвета на античните българи се разгръща на юг от Черно море – към Египет и на Изток към Мала Азия и днешна Индия. Подобни доказателства разгласяват и доста непознати учени. Тези антични поданици по нашите земи са имали и своя книжовност. Може да се прави връзка сред клинописната книжовност върху така наречен Вавилонска картата и десетките надписи от древността, открити по българските земи.
Намерена в античния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак на левия бряг на река Ефрат, на 97км северно от Вавилон. Публикувана е през 1899 година Самата карта е кръгла с два външни кръга. Вавилон се намира в нейния център. Текст с клинопис има от двете страни на плочката. На нея на шумеро-акадски език са маркирани няколко географски обекта от това време. В долния си край тя е мощно развалена. Ясно са изобразени планината Загрос (Загорес), три острова и седем града. Със стрелка, чиито връх сочи планината Загорес се отбелязва мястото, откъдето са предците на античното население на Шумер и Акад. Изрично в писмения текст на картата се оповестява,че „ От там са пристигнали нашите предшественици “. Планината Загорес е планината Хем Мадари или планината Хем. Известно е, че най-древното наименование на Стара планина е Хемус. Названието „ Загорес “ изцяло подхожда на историко-географското наименование „ Загорие “. Това е региона с център Стара Загора. По исторически данни в региона на старозагорски минерални бани се намирало централното светилище на Орфей. Не инцидентно по време на военни спорове сред Средновековна България и Ромейската империя региона „ Загорие “ е била обект на специфични преговори. В Старозагорския манастир „ Св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон “ цар Борис Първи е приел константинополския християнски канон и се е препокръстил, като е приел допълнение и персоналното име на тогавашния ромейски император Михаил. Както е известно на територията на община Стара Загора са открити най-ранните праисторически селища и рудници за извличане на Злато и мед. Ще прибавим, че в Стара Загора се намира единственият в света Музей на Религиите, където всеки клиент може да види по какъв начин още от древността на едно и също място се развила религиозно-култовата система на основали се по-късно разнообразни по своята идейна теория вероизповедания. На картата се виждат и триъгълници, представляващи митологични обекти. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този район и интервал, по тази причина тя е просто неповторима. Клинописният текст към картата гласи: „ ОТ ТАМ ДОЙДОХА ПРАДЕДИТЕ НИ! “ Гилгамеш / Бат Билга указваше своята Родина на северозапад. В „ The Аtlas of Mesopotamia “ (by Thomas Nelsоn Ltd, London and Edinburg, 1962) е оповестена Вавилонската карта върху глинена плочка от VІ в. прочие Р. Хр. Със стрелка в посока на северозапад са указани Балканите, родината на античните българи /пелазгите/, неверно наречени „ траките “. Тази вавилонска карта на света датира от 6 век прочие Р. Хр. Според картографа Рубен Галчян тази карта демонстрира света под формата на кръг, ситуиран в „ солени води “, в който има 7 острова. В тази част на картата, наречена Bit Jakinu, евентуално е в блатата на актуален Ирак. От планините на Армения река Ефрат тече през Вавилон и блатата и доближава Персийския залив.
На гърба на Вавилонска карта, която е най-старата в света, се разчита Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски значи Зиези. Това разкриха историците Димитър Димитров, Евгений Сачев и други Според тези откриватели картата е ясно насочена в северна посока и на нея се открояват и имената на Билгамеш, и на великият цар на Акад – Саргон.
Най-вероятно Зиези е именитият основоположник на прабългарите съгласно сведенията в така наречен неизвестен римски хронограф от 354 година, който твърди, че татко на упоменатият в картата Ут-Напищим е библейският патриарх Сим - наследник на Ной и основоположник на семитите. Името му се загатва и във фразата „ Ziezi ex quo vulgares “ („ Зиези, от който са българите “), която е първото известно споменаване на името „ българи “, т.е., тези разкрития демонстрират, че „ Именник на българските канове “ е обвързван с края на Нововавилонската империя на Навуходоносор и обратно във времето се стига до великия държател на Акад Саргон Първи и Зиези (най-вероятно Трети), с който се свързва нашата история. Предполага се, че той е прародител на Авитохол – първият от рода Дуло, съгласно Именник на българските канове. Ави-Тохол е записан след Навуходоносор в Шумерската Династическа Традиция (споменат и в книгата на оракул Данаил в Библията).
Преди повече от 8 хиляди години античните българи са съществували като цивилизация и локално население към Черно море.
Епосът за Гилгамеш (шумерският превод е Билгамеш) е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни произведения, непокътнати до наши дни. Написана е с клинообразна книжовност върху глинени плочки. Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 година на преведен фрагмент, описващ всемирния потоп, провокира сензация заради паралелите с Библията. Според откривателите творбата е една от най-старите известни литературни произведения в света.
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен воин. Гилгамеш е акадското име; шумерският вид явно произлиза от формата Билга-мес, което е допустимо да значи „ предшественик воин “.
Редица текстове, оповестени в последните десетилетия, както и археологични открития разрешават Гилгамеш да бъде одобряван за действителна историческа персона – петият държател от I династия на град Урук в Шумер (края на 27 – началото на 26 век прочие Р. Хр. Най-вероятно скоро след гибелта си Гилгамеш е обожествен. Неговото име с детерминативите (определящи знаци) на провидение се среща още в текстовете от Фара (26 век пр.Р.Хр.). В „ царския лист “ на Трета династия на Ур Гилгамеш е показан като митична персона: продължителността на неговото ръководство е 126 години, а неговият татко е демонът Лилу/Лиллу/Лила.
В епичните текстове Гилгамеш е наследник на урукския държател Лугалбанда и богинята Нинсун (възможно е историческият Гилгамеш да е бил наследник на владетеля и жрица, представляваща богинята в обреда на заветен брак).
От 2 хиляди пр.Р.Хр. Гилгамеш се счита за арбитър в задгробния свят и бранител на хората от демоните.
Според формалната информация, така наречен Вавилонска карта демонстрира земите към река Ефрат в Древна Месопотамия, където са се развивали едни от най-големите антични култури – Шумер и Акад (паралелно с тази на хиксосите (наследници на гетите - българи) в Древен Египет). През 1887 година е изработен първият превод на част от картата – която е известна и като IMAGO MUNDI. Едва през 1995-та година се разгласяват преводите на надписите и върху другите две елементи, открити от нея.
На картата са изобразени седем града и седем острова, които се намират навътре в два кръга, за които се допуска, че съставляват солената или „ горчива вода “. Смята се още, че тя демонстрира, връзката сред земята и небето, защото на гърба й са изобразени звезди, които подхождат на актуалното ни схващане за астрологична карта. Триъгълниците, отвън двата огромни кръга демонстрират посоките на света или свещените планини. (Мадара на шумерски значи свещена планина).
Исторически извори, редица доказателства и археологичните разкопки демонстрират, че огромният потоп, за който се приказва в митологиите на всички антични нации, е бил към 11 000 година пр.Р.Хр. на територията на Черно море. Но 6000 години по-късно е имало друго естествено злополучие (около днешното Черно море), с което се свързва преселението на жителите по нашите земи, популяризирали т.нар Дунавска просвета. Предполага се, че най-древната история тук стартира към 7500/ 9000 г.пр.н.е.
Тази неолитна просвета на античните българи се разгръща на юг от Черно море – към Египет и на Изток към Мала Азия и днешна Индия. Подобни доказателства разгласяват и доста непознати учени. Тези антични поданици по нашите земи са имали и своя книжовност. Може да се прави връзка сред клинописната книжовност върху така наречен Вавилонска картата и десетките надписи от древността, открити по българските земи.
Намерена в античния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак на левия бряг на река Ефрат, на 97км северно от Вавилон. Публикувана е през 1899 година Самата карта е кръгла с два външни кръга. Вавилон се намира в нейния център. Текст с клинопис има от двете страни на плочката. На нея на шумеро-акадски език са маркирани няколко географски обекта от това време. В долния си край тя е мощно развалена. Ясно са изобразени планината Загрос (Загорес), три острова и седем града. Със стрелка, чиито връх сочи планината Загорес се отбелязва мястото, откъдето са предците на античното население на Шумер и Акад. Изрично в писмения текст на картата се оповестява,че „ От там са пристигнали нашите предшественици “. Планината Загорес е планината Хем Мадари или планината Хем. Известно е, че най-древното наименование на Стара планина е Хемус. Названието „ Загорес “ изцяло подхожда на историко-географското наименование „ Загорие “. Това е региона с център Стара Загора. По исторически данни в региона на старозагорски минерални бани се намирало централното светилище на Орфей. Не инцидентно по време на военни спорове сред Средновековна България и Ромейската империя региона „ Загорие “ е била обект на специфични преговори. В Старозагорския манастир „ Св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон “ цар Борис Първи е приел константинополския християнски канон и се е препокръстил, като е приел допълнение и персоналното име на тогавашния ромейски император Михаил. Както е известно на територията на община Стара Загора са открити най-ранните праисторически селища и рудници за извличане на Злато и мед. Ще прибавим, че в Стара Загора се намира единственият в света Музей на Религиите, където всеки клиент може да види по какъв начин още от древността на едно и също място се развила религиозно-култовата система на основали се по-късно разнообразни по своята идейна теория вероизповедания. На картата се виждат и триъгълници, представляващи митологични обекти. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този район и интервал, по тази причина тя е просто неповторима. Клинописният текст към картата гласи: „ ОТ ТАМ ДОЙДОХА ПРАДЕДИТЕ НИ! “ Гилгамеш / Бат Билга указваше своята Родина на северозапад. В „ The Аtlas of Mesopotamia “ (by Thomas Nelsоn Ltd, London and Edinburg, 1962) е оповестена Вавилонската карта върху глинена плочка от VІ в. прочие Р. Хр. Със стрелка в посока на северозапад са указани Балканите, родината на античните българи /пелазгите/, неверно наречени „ траките “. Тази вавилонска карта на света датира от 6 век прочие Р. Хр. Според картографа Рубен Галчян тази карта демонстрира света под формата на кръг, ситуиран в „ солени води “, в който има 7 острова. В тази част на картата, наречена Bit Jakinu, евентуално е в блатата на актуален Ирак. От планините на Армения река Ефрат тече през Вавилон и блатата и доближава Персийския залив.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ