На форума на сп. Мениджър тази седмица казах, че е

На форума на сп. Мениджър тази седмица споделих, че е все по-вероятно да „ ударим стената “. Едва ли стана ясно за доста хора, тъй че взех решение да напиша какво тъкмо имам поради.

Операцията на менискуса ще ми пречи да тичам за известно време, само че пък ми дава опция да чета повече и да се ориентирам в внезапните завои на петролния пазар. Вчера излязоха следващите „ вести “ за мир и отваряне на Ормузкия пролив (втората картинка), които бързо се оказаха погрешни, само че пък смъкнаха цената на нефта. Този филм се повтаря през няколко дни от началото на спора, само че очевидно към момента работи. В същото време данните са пределно ясни – запасите в световната петролна система се топят като снега на Витоша през май.

Като човек, който по едно и също време обича да бяга дълги дистанции и има визия по какъв начин работи международната стопанска система, не мога да се въздържа да направя съпоставяне сред тях. В маратона и ултра-дългите бягания приказваме за „ удар в стената “. Това е моментът, в който темпото внезапно се срутва – нормално към 30-35 км на маратона – тъй като гликогенът в организма е привършен. Изключително значимо е да не го допуснеш, като в точния момент приемаш задоволително хранителни субстанции, които да заместват изгубеното гориво.

Знам доста добре по какъв начин се усеща един бегач преди удара. Движиш се добре, краката още работят, темпото наподобява относително устойчиво. Но някъде надълбоко в организма към този момент е премината сериозната граница. Резервите се топят по-бързо, в сравнение с могат да бъдат възобновени, и тялото стартира да живее от спешните си ресурси.

Точно това ми припомня днешната световна стопанска система. Светът наподобява на човек, който бяга безконечен маратон. Всеки ден цивилизацията би трябвало да движи кораби, самолети, камиони, трактори, заводи, армии и хранителни вериги. И както бегачът изгаря въглехидрати, по този начин индустриалната система изгаря петрол.

Но приликата е още по-дълбока. Човешкият организъм изразходва голямо количество сила просто, с цел да съществува – за сърцето, мозъка, дишането, кръвообращението, поддържането на температурата. Това е базовият метаболизъм, който в действителност харчи към 70% от цялата сила. Бягането изисква спомагателна сила над него.

Петролната система работи по същия метод. Огромни количества петрол и горива би трябвало непрестанно да се движат през кладенци, тръбопроводи, танкери, рафинерии, хранилища, бензиностанции и промишленост единствено, с цел да поддържат света в обикновено действие. Самото поддържане на системата изисква непрекъснатото съществуване на 6-7 милиарда барела нефт в нея и гълтам колосална сила. Икономическият напредък изисква още повече – тъкмо както поддържането на темпото в маратона изисква спомагателни калории оттатък базовия метаболизъм.

Преди март, 2026 година светът тичаше с голям енергиен запас – на ниска цена петрол, възходящ рандеман, цялостни хранилища и големи стратегически ресурси. Това беше етапа на „ цялостния гликоген “, когато организмът е мощен, а темпото наподобява естествено и стабилно.

Но през последните три месеца – от началото на войната в Персийския залив – виждам доста прочут модел. На пръв взор казусът не наподобява чак толкоз важен – войната е спряла „ единствено “ към 10-12% от световния поток на петрол. Самолетите към момента летят, танкерите плават, бензиностанциите работят, тапите в София не понижават.

Под повърхността обаче системата се разпада – базовите наличия, потребности за поддържане на системата към този момент се изчерпват. При маратона стената не идва, когато организмът остане изцяло без сила. Тя идва, когато започнеш да изгаряш спешните си запаси единствено, с цел да поддържаш настоящото движение.

Тогава стартират признаците. Първо идва умората – високи цени на горивата. После спадът в успеваемостта – инфлация и по-бавен напредък. След това крампите – логистични сривове и индустриални проблеми. Накрая организмът стартира да изключва несъществени функционалности. Икономиката прави същото. Най-енергоемките и минимум рентабилни действия стартират да умират първи.

Последната огромна вълна от доставки от Персийския залив стигна дестинациите си през април. След това целият свят мина на привършване на ресурси – първо Азия и Австралия, след това Европа и последни – Съединени американски щати. За страдание няма по какъв начин да знаем точните цифри на световно равнище, тъй като съвсем никоя страна не разгласява толкоз пресни данни.

Съединени американски щати е огромно изключение в това отношение (третата картинка). Само за последната седмица общите петролни ресурси на Съединени американски щати – в това число стратегическият запас – са намалели с 17.8 милиона барела, най-голямото седмично източване в историята. От тях 9.9 милиона барела идват непосредствено от Стратегическия петролен запас (SPR). От началото на спора насам Съединени американски щати са източили към 42 милиона барела – почти 10% от целия си стратегически запас. Почти всичко е отпътувало за покриване на недостига в Азия и Европа.

В този миг световната стопанска система е като играч на Витоша 100, който изяжда последните си енергийни гелове някъде към язовир Студена, т.е. безпределно надалеч преди финала – не за ускоряване, а просто с цел да не се срине. Рязкото закъснение на темпото в идващите минути е на практика обезпечено, а възобновяване е допустимо много дълго след нормализиране на приема на хранителни субстанции. Човешкият организъм има потребност от време, с цел да обработи и употребява новите калории.

Дори Ормузкият пролив да отвори на следващия ден и танкерите да заплават към дестинациите си – което не наподобява изключително евентуално – петролната система ще получи значими нови доставки прекомерно късно. Междувременно, дефицитът на доста места – на първо място в Азия и Европа – към този момент е обезпечен.

Стената е тъкмо пред нас. Ударът е неминуем. Икономиката внезапно ще се забави, а възобновяване напълно зависи от връщането на естествения трафик през Ормузкия пролив.

Това е единствено персонално мнение и не съставлява рекомендация за вложения.

 

 

Автор: Боян Рашев

Още вести четете в: Бизнес, България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News