„Спасените”: Българката, която получи 4 донорски органа, за да живее
На фона на това, което се случва в България, на фона на толкоз доста изгубени животи поради липса на донори, ще ви разкажем една друга история, която звучи като история от различен свят и друго време. А в действителност се случва на българка, само че в Ирландия. Тя е трансплантирана три пъти и избавена три пъти. И забележете - без да се моли за донори.
През 2002 година Верина Борисова отпътува за Ирландия, с цел да работи по специалността си – кинезитерапия. Тогава даже не подозирала, че изборът й да заживее там, ще се окаже животоспасяващ, тъй като диабетът, от който страдала, влошил внезапно положението й. Стигнало се до крайната фаза - бъбречна непълнота.
„ Не може да не го усетиш този миг, когато ти спрат бъбреците. Хората мислеха, че съм надебеляла, а това бяха отоци. Става ти неприятно, повръщаш, изнемощял си, задъхваш се. Аз дълго време си работих с тези признаци, обичах си работата, не желаех да отивам на доктор, нямаше по какъв начин и постъпих в болница. И стана ясно, че би трябвало да мина на хемодиализа “, описа Верина Борисова.
В продължение на 2 години Верина била подложена на хемодиализа, само че незабавно била включена и в листата за трансплантации. Лекарите й споделили, че са й нужни два органа – бъбрек и панкреас, с цел да може да се върне към естествен метод на живот.
Докато в България присаждането на панкреас към момента е невероятно, то в Ирландия това се прави от 30 години, споделя ни доктор Понусами Мохан, трансплантологът на Верина.
„ По мой спомен, през 2005 година направихме комбинираната трансплантация на Верина. По това време тя беше в извънредно влошено положение поради диабета й – на хемодиализа и с отслабнало зрение. Тя понесе интервенцията доста добре, възвърна зрението си и безусловно се отърва от диабета “, сподели доктор Понусами Мохан, Клиника по урология и трансплантология, болница " Бюмонт ".
Средното време за очакване на орган в Ирландия е към 3 години. За благополучие, при Верина чакането било много по-кратко.
„ И си споделих – бленувам това нещо да ми се случи. И след 1 година и 2 месеца в листата, ми се обадиха един ден. И имах шанса да получа тази двойна трансплантация. И животът ми стартира още веднъж “, показа Верина.
- Какво усеща един човек, когато му се обадят и кажат – имаме органи за вас?
– По принцип, ти си си приготвил багажа, тъй като би трябвало да реагираш по най-бързия метод. Аз имах подготвена чантата, ти го чакаш този миг и просто тръгваш. Бях доста щастлива, несъмнено. Никакъв боязън не изпитвах или някакво подозрение. Аз другояче толкоз неприятно се усещах, че по-лошо нямаше по какъв начин да стане, можеше да стане по-добре. И просто бях щастлива!
Така, през 2005 година Верина получава бъбрека и панкреаса на моторист, изпаднал в мозъчна гибел след злополука.
„ Панкреасът си работи към този момент 20 години съвсем, безотказно. Забравих, че в миналото съм била болна от диабет. Но бъбрекът е някак си по-уязвим и последователно се утежниха функционалностите и трябваше да се направи друга трансплантация на бъбрек “, добави Верина.
7 години след първата трансплантация, Верина се подлага на втора. Този път чака за орган единствено 1 седмица.
„ Когато имаш трансплантиран панкреас, ти имаш преимущество в листата с чакащи, тъй като по този начин или другояче взимаш имуносупресори, които са нож с две остриета, нападат тялото ти. Това е малко тото лото, тъй че шанс. Но и система, която работи, нали, доста добре “, изясни Верина.
- 2012 година след втората трансплантация какво се случи?
– Имах интервал на отменяне, което се овладя с кортикостероиди, само че очевидно този бъбрек не беше доста подобаващ. Така че минах още веднъж на хемодиализа, след 5 години.
В Ирландия донорството на бъбрек от жив донор е допустимо освен от родственици, само че и от другари без кръвна връзка.
Преди третата трансплантация на Верина, нейното семейство и приятелите й даже не се замислят да станат донори.
„ След като трансплантираният й бъбрек отхвърли, тя се върна към хемодиализата. Тогава взехме решение, че е най-добре да ме тестват за съгласуемост и да даря бъбрек. Преминах всички проучвания, бъбреците ми бяха съвместими, само че се оказа, че имам камъни в тях и в случай че остана единствено с един, самият аз ще имам животозастрашаващи проблеми “, изясни Калъм Кени, другар на Верина.
- Трудно ли е да се вземе такова решение? Да дарите собствен орган на различен човек?
– Не, не е мъчно решение. В последна сметка аз живях дълги и хубави години, претърпял съм всичко, за което съм си мечтал, тъй че за мен не беше проблем да реша това. Може би е друго за младеж, само че не и за зрял човек, като мен.
„ Много хора желаеха да ми станат донори. Но те споделиха, че не може жив донор в този случай. Изследваха всички, майка ми пристигна също, като нейното пътешестване и престой се поема от здравната система в Ирландия “, добави Верина.
- Какво почувства, когато твои другари желаеха да ти дарят живот?
– Оценяваш, че в действителност имаш едни другари, които са подготвени да дадат част от себе си за тебе и че може би даже и ти си по-добър човек, щом имаш такива другари. Не може да има по-голям подарък от това да дадеш част от себе си, с цел да може различен човек да се усеща по-добре и жив.
За третата трансплантация Верина още веднъж влиза в листата на чакащите:
„ Аз тъкмо три години чаках и ми се обадиха още веднъж и в този момент съм с трети бъбрек. И се усещам прелестно, с помощта на мистър Мохан “.
- Кога се случи третата траснплантация?
– Декември, 2019 година, преди коронавирусът да нанесе толкоз вреди на човечеството.
На въпроса какви са аргументите за две ре-трансплантации на бъбрек доктор Махони съобщи:
„ Причините са, че макар функциониращия трансплантиран панкреас, организмът въпреки всичко може да отхвърли вкоренен орган. При нея имуносупресиращите медикаменти пък са довели до други инфекции и по този начин се е стигнало да дисфункция на бъбрека “.
- Ако всичко това ти се беше случило в България, какъв щеше да бъде пътят ти?
– Това нямаше да ми се случи в България, то и още не може да ми се случи, тъй като трансплантацията на панкреас не се прави, което е тъпо, тъй като доста хора с диабет получават бъбречна непълнота. Тези хора биха се отървали от диабета с една трансплантация.
Верина е признателна и на българските, и на ирландските лекари за грижите през целия й живот.
Но сигурно доктор Мохан ще остане най-близо до сърцето й.
Имаме дребна изненада за вас – адресирам ви малко видео по скайп, апелирам да го изгледате…
„ Здравейте, господин Мохан, един път се редях на опашка за кафе в болничното заведение. Вие бяхте пред мен. Попитахте ме какво желая. И ме почерпихте с кафе, което беше доста благо от Ваша страна! Ще се върна в Ирландия в петък и желая да Ви видя и да Ви кажа " Благодаря Ви за моя живот! " Аз пребивавам в действителност пълностоен живот. И Ви обичам! Това е “.
- Благодаря толкоз доста! Много благо! Много съм благополучен, че тя е добре. Страхотна вест. Историята на Верина и другите пациенти носят значимо обръщение на обществото – те оказват помощ да се разпространява донорството и да дадем късмет за по-добър живот на други пациенти в тяхното състояние. Наистина се веселя, че тя е добре, сподели доктор Мохан.
- Тя споделя, че Ви обича. Това ли е най-голямата премия за един доктор – да получава признателност и любов от неговите пациенти?
- Да, това е доста значимо. Винаги е хубаво да имаме положителни връзки с пациентите си – да разбираме потребностите им и да ги поддържаме по всички вероятни способи – от здравната част до прочувствената поддръжка. Да понижим страданието им - това пък е нашата задача като лекари. И сме щастливи, когато успеем.
Така, след три трансплантации на 1 панкреас и на 3 бъбрека, Верина ни споделя, че живее щастливо и пълноценно.
- Имаш шанс в живота? Така ли го виждаш?
– Късмет, в случай че желаете го наречете. Щастлива се усещам. Добре се усещам физически също по този начин. И душевен. Щастлива съм, обичана съм. Има смисъл животът ми даже за това да опиша личната си история и да знаят повече хора. Това е значимо.
Моята фантазия е доста хора като мен да имат подобен късмет да трансформират живота си. Това е. Това е фантазията ми за всички. Личните ми фантазии аз ще си ги реализира сама.
През 2002 година Верина Борисова отпътува за Ирландия, с цел да работи по специалността си – кинезитерапия. Тогава даже не подозирала, че изборът й да заживее там, ще се окаже животоспасяващ, тъй като диабетът, от който страдала, влошил внезапно положението й. Стигнало се до крайната фаза - бъбречна непълнота.
„ Не може да не го усетиш този миг, когато ти спрат бъбреците. Хората мислеха, че съм надебеляла, а това бяха отоци. Става ти неприятно, повръщаш, изнемощял си, задъхваш се. Аз дълго време си работих с тези признаци, обичах си работата, не желаех да отивам на доктор, нямаше по какъв начин и постъпих в болница. И стана ясно, че би трябвало да мина на хемодиализа “, описа Верина Борисова.
В продължение на 2 години Верина била подложена на хемодиализа, само че незабавно била включена и в листата за трансплантации. Лекарите й споделили, че са й нужни два органа – бъбрек и панкреас, с цел да може да се върне към естествен метод на живот.
Докато в България присаждането на панкреас към момента е невероятно, то в Ирландия това се прави от 30 години, споделя ни доктор Понусами Мохан, трансплантологът на Верина.
„ По мой спомен, през 2005 година направихме комбинираната трансплантация на Верина. По това време тя беше в извънредно влошено положение поради диабета й – на хемодиализа и с отслабнало зрение. Тя понесе интервенцията доста добре, възвърна зрението си и безусловно се отърва от диабета “, сподели доктор Понусами Мохан, Клиника по урология и трансплантология, болница " Бюмонт ".
Средното време за очакване на орган в Ирландия е към 3 години. За благополучие, при Верина чакането било много по-кратко.
„ И си споделих – бленувам това нещо да ми се случи. И след 1 година и 2 месеца в листата, ми се обадиха един ден. И имах шанса да получа тази двойна трансплантация. И животът ми стартира още веднъж “, показа Верина.
- Какво усеща един човек, когато му се обадят и кажат – имаме органи за вас?
– По принцип, ти си си приготвил багажа, тъй като би трябвало да реагираш по най-бързия метод. Аз имах подготвена чантата, ти го чакаш този миг и просто тръгваш. Бях доста щастлива, несъмнено. Никакъв боязън не изпитвах или някакво подозрение. Аз другояче толкоз неприятно се усещах, че по-лошо нямаше по какъв начин да стане, можеше да стане по-добре. И просто бях щастлива!
Така, през 2005 година Верина получава бъбрека и панкреаса на моторист, изпаднал в мозъчна гибел след злополука.
„ Панкреасът си работи към този момент 20 години съвсем, безотказно. Забравих, че в миналото съм била болна от диабет. Но бъбрекът е някак си по-уязвим и последователно се утежниха функционалностите и трябваше да се направи друга трансплантация на бъбрек “, добави Верина.
7 години след първата трансплантация, Верина се подлага на втора. Този път чака за орган единствено 1 седмица.
„ Когато имаш трансплантиран панкреас, ти имаш преимущество в листата с чакащи, тъй като по този начин или другояче взимаш имуносупресори, които са нож с две остриета, нападат тялото ти. Това е малко тото лото, тъй че шанс. Но и система, която работи, нали, доста добре “, изясни Верина.
- 2012 година след втората трансплантация какво се случи?
– Имах интервал на отменяне, което се овладя с кортикостероиди, само че очевидно този бъбрек не беше доста подобаващ. Така че минах още веднъж на хемодиализа, след 5 години.
В Ирландия донорството на бъбрек от жив донор е допустимо освен от родственици, само че и от другари без кръвна връзка.
Преди третата трансплантация на Верина, нейното семейство и приятелите й даже не се замислят да станат донори.
„ След като трансплантираният й бъбрек отхвърли, тя се върна към хемодиализата. Тогава взехме решение, че е най-добре да ме тестват за съгласуемост и да даря бъбрек. Преминах всички проучвания, бъбреците ми бяха съвместими, само че се оказа, че имам камъни в тях и в случай че остана единствено с един, самият аз ще имам животозастрашаващи проблеми “, изясни Калъм Кени, другар на Верина.
- Трудно ли е да се вземе такова решение? Да дарите собствен орган на различен човек?
– Не, не е мъчно решение. В последна сметка аз живях дълги и хубави години, претърпял съм всичко, за което съм си мечтал, тъй че за мен не беше проблем да реша това. Може би е друго за младеж, само че не и за зрял човек, като мен.
„ Много хора желаеха да ми станат донори. Но те споделиха, че не може жив донор в този случай. Изследваха всички, майка ми пристигна също, като нейното пътешестване и престой се поема от здравната система в Ирландия “, добави Верина.
- Какво почувства, когато твои другари желаеха да ти дарят живот?
– Оценяваш, че в действителност имаш едни другари, които са подготвени да дадат част от себе си за тебе и че може би даже и ти си по-добър човек, щом имаш такива другари. Не може да има по-голям подарък от това да дадеш част от себе си, с цел да може различен човек да се усеща по-добре и жив.
За третата трансплантация Верина още веднъж влиза в листата на чакащите:
„ Аз тъкмо три години чаках и ми се обадиха още веднъж и в този момент съм с трети бъбрек. И се усещам прелестно, с помощта на мистър Мохан “.
- Кога се случи третата траснплантация?
– Декември, 2019 година, преди коронавирусът да нанесе толкоз вреди на човечеството.
На въпроса какви са аргументите за две ре-трансплантации на бъбрек доктор Махони съобщи:
„ Причините са, че макар функциониращия трансплантиран панкреас, организмът въпреки всичко може да отхвърли вкоренен орган. При нея имуносупресиращите медикаменти пък са довели до други инфекции и по този начин се е стигнало да дисфункция на бъбрека “.
- Ако всичко това ти се беше случило в България, какъв щеше да бъде пътят ти?
– Това нямаше да ми се случи в България, то и още не може да ми се случи, тъй като трансплантацията на панкреас не се прави, което е тъпо, тъй като доста хора с диабет получават бъбречна непълнота. Тези хора биха се отървали от диабета с една трансплантация.
Верина е признателна и на българските, и на ирландските лекари за грижите през целия й живот.
Но сигурно доктор Мохан ще остане най-близо до сърцето й.
Имаме дребна изненада за вас – адресирам ви малко видео по скайп, апелирам да го изгледате…
„ Здравейте, господин Мохан, един път се редях на опашка за кафе в болничното заведение. Вие бяхте пред мен. Попитахте ме какво желая. И ме почерпихте с кафе, което беше доста благо от Ваша страна! Ще се върна в Ирландия в петък и желая да Ви видя и да Ви кажа " Благодаря Ви за моя живот! " Аз пребивавам в действителност пълностоен живот. И Ви обичам! Това е “.
- Благодаря толкоз доста! Много благо! Много съм благополучен, че тя е добре. Страхотна вест. Историята на Верина и другите пациенти носят значимо обръщение на обществото – те оказват помощ да се разпространява донорството и да дадем късмет за по-добър живот на други пациенти в тяхното състояние. Наистина се веселя, че тя е добре, сподели доктор Мохан.
- Тя споделя, че Ви обича. Това ли е най-голямата премия за един доктор – да получава признателност и любов от неговите пациенти?
- Да, това е доста значимо. Винаги е хубаво да имаме положителни връзки с пациентите си – да разбираме потребностите им и да ги поддържаме по всички вероятни способи – от здравната част до прочувствената поддръжка. Да понижим страданието им - това пък е нашата задача като лекари. И сме щастливи, когато успеем.
Така, след три трансплантации на 1 панкреас и на 3 бъбрека, Верина ни споделя, че живее щастливо и пълноценно.
- Имаш шанс в живота? Така ли го виждаш?
– Късмет, в случай че желаете го наречете. Щастлива се усещам. Добре се усещам физически също по този начин. И душевен. Щастлива съм, обичана съм. Има смисъл животът ми даже за това да опиша личната си история и да знаят повече хора. Това е значимо.
Моята фантазия е доста хора като мен да имат подобен късмет да трансформират живота си. Това е. Това е фантазията ми за всички. Личните ми фантазии аз ще си ги реализира сама.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ