На фона на това, че Европейският парламент предстои да приеме

На фона на това, че Европейският парламент следва да одобри по-строги условия против битката с раковите болести, България към момента няма проект за битка с рака. Това разяснява по време на специфична конференция по какъв начин да се борим по-успешно с раковите болести евродепутатът Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти. За него е притеснително, че се приказва още веднъж за асимилиране преди да е утвърдено европейското законодателство. По Европейската тактика за битка с рака са планувани 4 милиарда евро преимущества главно за превъзмогване на неравенствата и достъпа до качествена здравна грижа. още 1,4 милиарда евро са планувани по Европейската стратегия за поддръжка на здравето. Но Европа няма да ни даде пари, ние би трябвало да си ги вземем, само че като най-сетне създадем проект за битка с рака, тъй като България е една от дребното, в случай че не единствената, която няма подобен проект. разяснява Слабаков. Но е извънредно време експертите онколози да се обединят, политиците да се обединят, без значение политически убеждения и да работят в интерес на хората. Според отчета за подсилване на Европа в битката с рака (основа на новото законодателство) през 2020 година са болни 2,2 млн. души, а 1,3 млн. души са умряли. Очаква се до 2035 година ракът да е причина за гибелта на 20-35% от хората, демонстрират данните на документа, по който докладчик е BECAVéronique Trillet-Lenoir Вероник Трийе-Льоноар. Някои от най-важните въпроси са скринингът и ранната диагностика, както и да няма разлика от това, къде се лекува човек без значение от страната -член. Заедно с това се работи за възстановяване качество на живот на всички болни. По предложение на Андрей Слабаков евродепутатите са приели въвеждането в законодателството и на мобилен скрининг за ранна диагностика. Новото в директивата за отбрана на служащите, изложени на субстанции, които предизвикват рак е, че не се дефинират съответни типове рискови промишлености, а се показва, че това визира всички служащи, които се излагат на опасности на околната и работна среда, които могат да причинят рак. Всяко работно място може да бъде наранено, в случай че не се съблюдават нормите. Това разяснява и Радан Кънев от Европейската национална партия (ЕНП), който показа главните тези от отчета за измененията в директивата, прегледан в Комисията по претовареност на Екологичен потенциал. Това е четвъртата проверка на директивата, която би трябвало да се одобри първата половина на 2022 година. Добавят се нови субстанции относително постоянно срещани на избрани работни места, само че субстанции, които малко познаваме, а задачата е да намалеят раковите болести на работното място. За да се оправят с казуса, страните би трябвало да обменят статистическа информация и да я проучват. В България обстановката е трагична изключително що се отнася до каузи на сърдечно-съдовите болести, където сме 5-6 пъти по-висока заболеваемост по отношение на междинното за Европейски Съюз и 10 пъти по отношение на страните с най-ниски равнища. Причините са сложни. На въпрос на 3еNews Радан Кънев отговори, че раковите болести се дължат на първо място на влошеното качество на живот, само че несъмнено въздействие имат мръсния въздух изключително в огромните градове София, Варна, Пловдив и тютюнопушенето. Високото равнище на фини прахови частици, небивалото строителство също са главен фактор, добави Слабаков. Според него до момента в който не се вдигне виталния стандарт на хората, ще продължаваме да сме изложени на огромния риск от ракови болести. С новите промени в пакета " Fit to 55 " (Готови за 55% понижаване на нездравословните излъчвания на CO2) ние ще продължаваме да бъдем енергийно и транспортно небогати, уверен е той. В новия Социален и климатичен фонд се планува да има 30 млн. енергийно небогати европейци до 2030 година, само че съгласно Слабаков те ще са 100 милиона. Той се надява да има единогласие по климатичните въпроси каквото е това по приемането на директивата за битка с раковите болести. В четвъртък измененията ще бъдат признати в случай че не с огромно болшинство, то с цялостно единогласие. В четвъртък Народното събрание се чака да утвърди краткотрайното съглашение за ограничение на експозицията на служащите на канцерогени, мутагени и репродуктивно токсични субстанции. Споразумението със Съвета, реализирано през декември 2021 година, има за цел да укрепи разпоредбите за по-силна отбрана на служащите от канцерогенни и други рискови субстанции посредством установяване на гранични стойности на експозицията в целия Европейски Съюз. Парламентът съумя да включи репротоксичните субстанции в обсега на директивата. Репротоксичните субстанции са нездравословни за репродукцията и могат да причинят нарушена плодовитост или неплодородие.
Преговарящите от страна на Парламента също по този начин откриха, че здравните служащи, които работят с рискови лекарствени артикули (ОЛП), половината от които са репротоксични, би трябвало да получат задоволително и уместно образование за това по какъв начин да боравят безвредно с тези артикули. Проблизително 12 милиона служащи в Европа, от които 7,3 милиона са медицински сестри, са евентуално изложени на въздействието на ОЛП. След окончателното гласоподаване в пленарна зала и потвърждението от Съвета директивата ще влезе в действие двадесет дни откакто бъде оповестена в Официален вестник на Европейски Съюз. На 22 септември 2020 година Европейската комисия показа четвъртото законодателно предложение за изменение на Директива 2004/37/ЕО по отношение на отбраната на служащите от опасности, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа. Предложението беше оповестено като една от първите ограничения, попадащи в обсега на уговорката на Комисията за битка с рака в границите на европейския проект.