Кога ще осъзнаем кой е истинският ни национален празник?
На фона на такива турбулентни събития като Руско-турската война и предпазеното с кръв Съединение, оповестяването на самостоятелност на България остава на малко по-заден проект в визиите на множеството от българите.
Трябва да се има поради, обаче, че то е неделима част от един развой на възкръсване на изгубената преди епохи българска държавност, който не може да бъда дефинитивно приключен без юридическото узаконяване и формалното признание на възобновената българска страна. Именно тези задания са решени с оповестяването на самостоятелност на България на 22 септември 1908 година.
Наистина наподобява необичайно, че от дистанцията на времето и при красноречивите документални свидетелства България към момента избира за собствен народен празник Трети март – една в действителност непозната, съветска по значение дата. Тя е била определена за подписане на Санстефанският контракт в чест на годишнината от възкачването на трона на съветския цар Александър II /19 февруари 1855 година по остарял жанр, 3 март по нов стил/. Не наподобява по никакъв начин разумно, нито изпълнено с достолепие коронясването на непознат държател да бъде предпочетено пред оповестяването на личната самостоятелност като народен празник, само че смяната изисква по-масово осъзнаване на историческите действителности и разкъсване с десетилетните клишета на комунизма, което се оказва сложен и съзнателно спъван развой. Ясно от кого.
Условия и нужда от оповестяването на незивисимостта
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което потиска стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и затруднява развиването на българското вътрешно произвеждане. Извън икономическите аргументи пред българите още от Съединението остава първостепенната задача да създадат последващи крачки към националното обединяване, а това е извънредно мъчно да се осъществя от позициите на османски васал. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на независимост.
Независимостта на преродената българска страна се реализира доста по-лесно от отхвърлянето на непознатото владичество и обединяването на множеството от българите на Балканите в едно княжество. Това се дължи на редица фактори. Великите сили към този момент са се „ примирили “ с наличието на българска автономност на балканската политическа сцена, България е в икономически напредък, а съществуването на дефинитивно образувана и боеспособна войска, подготвена да се опълчи, мощно покачва евентуалната цена на възможна остра реакция.
По-благоприятната обстановка не значи, че подобен фундаментален политически акт може да бъде осъществен когато и да е. Великите сили нормално не обичат несанкционирани от тях промени. Не е имало и гаранции, че Османската империя, някакси преглътнала акта на Съединението преди 23 години, ще се помири още веднъж, по тази причина е трябвало да се избере най-подходящият миг.
Действията по оповестяването на независимостта
Такъв миг би предоставила една възможна рецесия в империята и той настава през лятото на 1908 година, когато избухва Младотурската гражданска война. По това време вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново – Сеймен – Ямбол избухва стачка.
Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград Иван Гешов е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки.
Под напън да върне иззетите жп линии, на 16 септември държавното управление на Малинов се отхвърля от опитите за авансово съгласие със султана и взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува желанията си с Великите сили – гаранти на Берлинския контракт.
В предходните седмици Русия се пробва да сдържа българските планове, до момента в който издейства единодушието на Австро-Унгария за проверка на контракта с отстъпки за себе си (отваряне на Проливите за съветската флота). От своя страна, Австро-Унгария упорства за връщане на Източните железници, преди да отстъпи по въпроса за българската самостоятелност. Самата тя обаче желае да наруши Берлинския контракт и да анексира Босна и Херцеговина, което дава опция и България да направи нарушаване, без да обере независимо негативите. Страните съгласуват отхвърлянето на неприемливите клаузи на Берлинския контракт и работят бързо.
В нощта против 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “. Княз Фердинанд I приема купата „ Цар на българите “.
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Почти по същото време Народното събрание на самостоятелния остров Крит отхвърля декларативно суверенитета на султана и афишира присъединение към гръцката страна. Тези нарушавания на Берлинския контракт провокират дипломатическа рецесия сред двата съюза на огромните европейски страни – Централните сили и Антантата. Русия се пробва да се възползва и желае проверка на Берлинския контракт, която да разреши свободно прекосяване на нейни бойни кораби през Босфора и Дарданелите, само че Франция и Англия се възпротивяват.
Признаване на независимостта
Както се чака, Османската империя заплашва с военна интервенция, а България дава отговор с готовност, само че заявява предпочитание за решение на рецесията посредством дипломация. Великите сили не са подготвени за война поради двойното нарушаване на Берлинския контракт и минават към дипломатическо решение. Русия вижда опция да извлече дял и се намесва в договарянията. Под нейно влияние през април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, в подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Русофилите виждат в този ход на Петербург жест към България, само че това е по-скоро пожелателно мислене. Не е мъчно да се забележи, че руснаците са трансформирали един несъбираем дълг в по-перспективен подобен или най-малкото в свестяване на престижа им в България, където въздействието им от края на 19 век е поувяхнало. За турците протоколите оферират излизане от ситуацията със опазване на минимално достолепие.
Заемът към Русия от 82 милилона франка, който е форма на взаимозависимост, остава неуреден. Петербург не притиска София да заплаща през първите години след признаването на независимостта, след което голямата страна става сцена на две революции и това не е в дневния й ред. На 3 февруари 1918 година новата руска власт афишира едностранно, че се отхвърля да погасява всевъзможни отговорности на съветското царско държавно управление, и се отхвърля да търси и да изисква всевъзможни отговорности, които се дължат на Руската империя.
Българската самостоятелност се открива безкръвно и релативно елементарно. Добрият избор на момента и удобното стичане на събитията дават опция да бъде приключен първият и най-съществен стадий от осъществяването на националния блян за обединяване – одобряването на независима страна, която да стане център и мотор на цялостното обединяване на българската нация посредством освобождение на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. Независимостта дава на страната ни опцията за цялостно политическо самоопределяне с всички положителни и неприятни исторически последствия.
Оценки на оповестяването на самостоятелност
Един подобен акт постоянно е измежду събитията, които са извор на най-голяма горделивост. Международното самопризнание на националния суверенитет е това, което прави едни народ пълноправен на останалите напреднали нации и като подобен – кадърен в цялост да взаимодейства с тях и да пази своите ползи. Много българи са на мнение, че точно Деня на оповестяване на независимостта – 22 септември – е най-подходящата дата за народен празник. С ангажимента, че Съединението е събитие, което е не по-малко почтено да бъде празнувано като народен празник, може да се признае, че причините в интерес на Независимостта не са безпочвени.
Може би на фона на това наподобява парадоксално, че има историци, които правят оценка оповестяването на самостоятелност по-скоро негативно. Те виждат в него акт, режисиран от Великите сили и довел до одобряване на едноличното ръководство на Фердинанд, който има виновност за политическите и военни решения, предизвикали на България две национални произшествия.
Истинският народен празник
Горното мнение несъмнено има и своите причини, само че надали някой се съмнява, че както през 1908 година, по този начин и в десетилетията преди и по-късно българите биха имали и парченце съмнение дали желаят да бъдат самостоятелни и сами да вземат решение – за положително или зло – съдбините на страната си. Не е належащо и да се потвърждава, че постигането на суверенитет е първостепенна политическа задача на всички нации. Знак за това е, че съвсем всички страни членки на Организация на обединените нации имат за собствен народен празник оповестяването на своята незовисимост или дати, директно свързани с това. Изключенията са безусловно десетина, като даже някогашни колонии избират да празнуват точно прокламиране на независимостта си, вместо „ избавление “ или друго такова събитие. Затова остава необичайно, че България продължава да робува на от дълго време остарели стандарти и да празнува един подобен „ колониален “ празник като Трети март
От дистанцията на времето можем да претегляме плюсове и минуси и да изричаме истински отзиви, само че за нашите сънародници от това време оповестяването на самостоятелност е било една разумна и нужна стъпка, подбудена освен от икономическия и цивилизационен напредък на България, лимитиран от васалитета, а и от устрема към национално одобряване. Въпросът е бил не дали ще се случи това, а по кое време.
Обявяването на самостоятелност освен легитимира пред света възкръсването на българската страна – то е и символичният акт, посредством който българите дефинитивно скъсват с робското си минало.
Трябва да се има поради, обаче, че то е неделима част от един развой на възкръсване на изгубената преди епохи българска държавност, който не може да бъда дефинитивно приключен без юридическото узаконяване и формалното признание на възобновената българска страна. Именно тези задания са решени с оповестяването на самостоятелност на България на 22 септември 1908 година.
Наистина наподобява необичайно, че от дистанцията на времето и при красноречивите документални свидетелства България към момента избира за собствен народен празник Трети март – една в действителност непозната, съветска по значение дата. Тя е била определена за подписане на Санстефанският контракт в чест на годишнината от възкачването на трона на съветския цар Александър II /19 февруари 1855 година по остарял жанр, 3 март по нов стил/. Не наподобява по никакъв начин разумно, нито изпълнено с достолепие коронясването на непознат държател да бъде предпочетено пред оповестяването на личната самостоятелност като народен празник, само че смяната изисква по-масово осъзнаване на историческите действителности и разкъсване с десетилетните клишета на комунизма, което се оказва сложен и съзнателно спъван развой. Ясно от кого.
Условия и нужда от оповестяването на незивисимостта
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което потиска стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и затруднява развиването на българското вътрешно произвеждане. Извън икономическите аргументи пред българите още от Съединението остава първостепенната задача да създадат последващи крачки към националното обединяване, а това е извънредно мъчно да се осъществя от позициите на османски васал. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на независимост.
Независимостта на преродената българска страна се реализира доста по-лесно от отхвърлянето на непознатото владичество и обединяването на множеството от българите на Балканите в едно княжество. Това се дължи на редица фактори. Великите сили към този момент са се „ примирили “ с наличието на българска автономност на балканската политическа сцена, България е в икономически напредък, а съществуването на дефинитивно образувана и боеспособна войска, подготвена да се опълчи, мощно покачва евентуалната цена на възможна остра реакция.
По-благоприятната обстановка не значи, че подобен фундаментален политически акт може да бъде осъществен когато и да е. Великите сили нормално не обичат несанкционирани от тях промени. Не е имало и гаранции, че Османската империя, някакси преглътнала акта на Съединението преди 23 години, ще се помири още веднъж, по тази причина е трябвало да се избере най-подходящият миг.
Действията по оповестяването на независимостта
Такъв миг би предоставила една възможна рецесия в империята и той настава през лятото на 1908 година, когато избухва Младотурската гражданска война. По това време вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново – Сеймен – Ямбол избухва стачка.
Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград Иван Гешов е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки.
Под напън да върне иззетите жп линии, на 16 септември държавното управление на Малинов се отхвърля от опитите за авансово съгласие със султана и взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува желанията си с Великите сили – гаранти на Берлинския контракт.
В предходните седмици Русия се пробва да сдържа българските планове, до момента в който издейства единодушието на Австро-Унгария за проверка на контракта с отстъпки за себе си (отваряне на Проливите за съветската флота). От своя страна, Австро-Унгария упорства за връщане на Източните железници, преди да отстъпи по въпроса за българската самостоятелност. Самата тя обаче желае да наруши Берлинския контракт и да анексира Босна и Херцеговина, което дава опция и България да направи нарушаване, без да обере независимо негативите. Страните съгласуват отхвърлянето на неприемливите клаузи на Берлинския контракт и работят бързо.
В нощта против 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “. Княз Фердинанд I приема купата „ Цар на българите “.
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Почти по същото време Народното събрание на самостоятелния остров Крит отхвърля декларативно суверенитета на султана и афишира присъединение към гръцката страна. Тези нарушавания на Берлинския контракт провокират дипломатическа рецесия сред двата съюза на огромните европейски страни – Централните сили и Антантата. Русия се пробва да се възползва и желае проверка на Берлинския контракт, която да разреши свободно прекосяване на нейни бойни кораби през Босфора и Дарданелите, само че Франция и Англия се възпротивяват.
Признаване на независимостта
Както се чака, Османската империя заплашва с военна интервенция, а България дава отговор с готовност, само че заявява предпочитание за решение на рецесията посредством дипломация. Великите сили не са подготвени за война поради двойното нарушаване на Берлинския контракт и минават към дипломатическо решение. Русия вижда опция да извлече дял и се намесва в договарянията. Под нейно влияние през април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, в подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Русофилите виждат в този ход на Петербург жест към България, само че това е по-скоро пожелателно мислене. Не е мъчно да се забележи, че руснаците са трансформирали един несъбираем дълг в по-перспективен подобен или най-малкото в свестяване на престижа им в България, където въздействието им от края на 19 век е поувяхнало. За турците протоколите оферират излизане от ситуацията със опазване на минимално достолепие.
Заемът към Русия от 82 милилона франка, който е форма на взаимозависимост, остава неуреден. Петербург не притиска София да заплаща през първите години след признаването на независимостта, след което голямата страна става сцена на две революции и това не е в дневния й ред. На 3 февруари 1918 година новата руска власт афишира едностранно, че се отхвърля да погасява всевъзможни отговорности на съветското царско държавно управление, и се отхвърля да търси и да изисква всевъзможни отговорности, които се дължат на Руската империя.
Българската самостоятелност се открива безкръвно и релативно елементарно. Добрият избор на момента и удобното стичане на събитията дават опция да бъде приключен първият и най-съществен стадий от осъществяването на националния блян за обединяване – одобряването на независима страна, която да стане център и мотор на цялостното обединяване на българската нация посредством освобождение на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. Независимостта дава на страната ни опцията за цялостно политическо самоопределяне с всички положителни и неприятни исторически последствия.
Оценки на оповестяването на самостоятелност
Един подобен акт постоянно е измежду събитията, които са извор на най-голяма горделивост. Международното самопризнание на националния суверенитет е това, което прави едни народ пълноправен на останалите напреднали нации и като подобен – кадърен в цялост да взаимодейства с тях и да пази своите ползи. Много българи са на мнение, че точно Деня на оповестяване на независимостта – 22 септември – е най-подходящата дата за народен празник. С ангажимента, че Съединението е събитие, което е не по-малко почтено да бъде празнувано като народен празник, може да се признае, че причините в интерес на Независимостта не са безпочвени.
Може би на фона на това наподобява парадоксално, че има историци, които правят оценка оповестяването на самостоятелност по-скоро негативно. Те виждат в него акт, режисиран от Великите сили и довел до одобряване на едноличното ръководство на Фердинанд, който има виновност за политическите и военни решения, предизвикали на България две национални произшествия.
Истинският народен празник
Горното мнение несъмнено има и своите причини, само че надали някой се съмнява, че както през 1908 година, по този начин и в десетилетията преди и по-късно българите биха имали и парченце съмнение дали желаят да бъдат самостоятелни и сами да вземат решение – за положително или зло – съдбините на страната си. Не е належащо и да се потвърждава, че постигането на суверенитет е първостепенна политическа задача на всички нации. Знак за това е, че съвсем всички страни членки на Организация на обединените нации имат за собствен народен празник оповестяването на своята незовисимост или дати, директно свързани с това. Изключенията са безусловно десетина, като даже някогашни колонии избират да празнуват точно прокламиране на независимостта си, вместо „ избавление “ или друго такова събитие. Затова остава необичайно, че България продължава да робува на от дълго време остарели стандарти и да празнува един подобен „ колониален “ празник като Трети март
От дистанцията на времето можем да претегляме плюсове и минуси и да изричаме истински отзиви, само че за нашите сънародници от това време оповестяването на самостоятелност е било една разумна и нужна стъпка, подбудена освен от икономическия и цивилизационен напредък на България, лимитиран от васалитета, а и от устрема към национално одобряване. Въпросът е бил не дали ще се случи това, а по кое време.
Обявяването на самостоятелност освен легитимира пред света възкръсването на българската страна – то е и символичният акт, посредством който българите дефинитивно скъсват с робското си минало.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ